Когато се говори за архивите на българските композитори, по-скоро се

Когато се приказва за архивите на българските композитори, по-скоро се обобщава наследството на българските композитори.Проблемът със съхранението на нотите и тяхното печатане не е елементарен , сподели в „ Хоризонт до обед “ проф. Елисавета Вълчинова :

Могат да се подхващат избрани стъпки, и това към този момент в действителност е допустимо да се случи, по този начин както се случва отпечатването на книги. Нотните материали са се промъквали в тези състезания, които са били обявявани от Министерство на културата или от стратегия „ Култура “ на Столична община за печатане на книги. Един път съм била очевидец на това. Тогава се издаде един алманах с клавирни пиеси, в случай че не се неистина, на издателство „ Музика “ от модерни композитори. Ако се разгласи конкурс и се субсидира печатане на произведение,  примерно, може са има експертна оценка кои творби и кои ноти би трябвало да бъдат препечатани. По планове могат да бъдат финансирани издания и това да бъде самодейност на Министерство на културата и на Национален фонд „ Култура “, а що се отнася до цифровизация на архивни материали, те би трябвало да бъдат по-скоро в системата на научно завещание, и с изключение на на Министерство на културата, могат да бъдат конкурс на Фонд „ Научни проучвания “.

Според проф. Вълчинова нужен е разговор с Министерството на културата в посока ориентиране на вниманието към начертаването на тактика стъпка, по стъпка и с преиздаването първо на тези данни, които са доста търсени.