Когато се чудим, когато се колебаем, когато се снишаваме и

Когато се чудим, когато се колебаем, когато се снишаваме и когато си мислим, че може и да ни се размине, в такива моменти ние би трябвало да си припомняме едно-единствено нещо. Че в миналото нашата страна е била естествена част от цивилизования свят, след което е била изтръгната от цивилизацията за 45 години.

Мисля, че пред нас има единствено два въпроса. Първият е по какъв начин да помогнем на украинците, давайки си ясната сметка, че в най-скоро време поддръжката ни — с изключение на общественото заявяване на страна в спора — ще би трябвало да придобие едни ясни на практика измерения. Практическите измерения са заслон, работа и пари за украинците, които идват тук, и оръжия и пари за украинците, които се бият там.

Ще ви призная, че персонално на мен ми стана извънредно срамно, че знамето ни не участва в това известие от НАТО. Така, както преди няколко дни ми стана неловко по какъв начин и с какъв възторг Корнелия Нинова обясняваше, че ние не сме доставяли оръжия на Украйна, наместо гордо да съобщи тъкмо противоположното.

Вторият въпрос е по какъв начин да помогнем на самите себе си. Трябва да си даваме ясната сметка, че поддръжката за Путин в страната ни е голяма, че мнозина българи поддържат съветската експанзия. И че това е резултат от позволената съветска агитация, от ужасяващата медийна среда, резултат е и от нечия лакомия. Светът е цялостен с евтини хора.

Няма какво да се лъжем, ситуацията ни не е розово. В последното десетилетие — до момента в който долче витата беше превзела незрялото ни общество — едни „тавариши“ с една агитация си работиха редовно, настойчиво, целеустремено и на практика необезпокоявано.

Ние нямаме никакво право да позволим подмолността и подмолните дейности да ни изтръгнат още веднъж от цивилизацията.

P.S. И мощно имам вяра, че българското флагче бързо ще се подреди до тези на останалите мислещи страни.

Мартин Димитров