Какво се случва с банките и ще се разпространи ли заразата масово?
Когато самият президент на Съединени американски щати стартира да изяснява на хората, че парите им са в сигурност, би трябвало да сте наяснo, че държавното управление се отнася съществено към финансовата злополука.
Уверенията на Джо Байдън пристигнаха след банкрута на две американски финансови институции, само че разтърсвания не се случват единствено там. Акциите на редица банки по света се сринаха и мнозина към този момент се питат: Колко неприятно е ситуацията и ще ме засегне ли?
Какво се случва с банките и срутват ли се те?
От 10 март насам две банки в Съединени американски щати се сринаха – Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank, записвайки най-големите банкови банкрути от 2008 година насам. И двете обслужваха предприятия и бяха свързани с софтуерната промишленост, която изпитва усложнения заради внезапния спад на криптовалутите и влошените настроения измежду вложителите.
Когато 16-тата по величина банка в Съединени американски щати – SVB, съобщи, че би трябвало да набере пари, клиентите изпаднаха в суматоха и побързаха да изтеглят депозитите си. За по-малко от 48 часа съвсем една четвърт от средствата ѝ бяха изчезнали.
След като суматохата се популяризира и в Signature, регулаторните органи обявиха, че ще подсигуряват всички депозити в двете банки, а освен тези до 250 000 $, както е по закон.
Фалитите се случиха единствено няколко дни, откакто проблемите на трета банка, профилираната в региона на криптоиндустрията Silvergate, я принудиха непринудено да приключи активността си.
„ Смятахме, че съществува сериозен риск от разпространяване на болестта, което можеше да докара до срив и да провокира всеобщо изтегляне на пари от доста банки “, съобщи министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън.
Ще се срутен ли и други банки?
Банковото всеобщо изтегляне настава, когато доста клиенти бързат да изтеглят парите си едновременно и обстановката заплашва да се популяризира и към други банки.
В Съединени американски щати акциите на междинните по величина банки се сринаха, защото вложителите се тормозят, че техните клиенти от дребния бизнес и богатите клиенти могат да трансферират огромни суми пари в конкурентни институции.
По-големите банки се считат за по-стабилни, защото имат по-голямо многообразие от клиенти – в това число елементарни хора, които са по-малко чувствителни към новините на пазара и чиито спестявания нормално са под границата от 250 000 щатски $.
Анализаторите от S&P Global Ratings настояват, че не виждат доказателства в Съединени американски щати, че „ неуправляемите “ тегления са се популяризирали необятно – макар проблемите в няколко банки, като основаната в Сан Франциско First Republic(б.р. – в края на предходната седмица внезапното поевтиняване на акциите ѝ провокира третия мощен банков трус в Щатите, вследствие на което 11 банки, в това число колосите Bank of America, Citigroup Inc и JPMorgan Chase, се съгласиха да трансферират общо 30 милиарда $ под формата на депозити в затруднената First Republic Bank).
Междувременно в Европа колосът Credit Suisse, който от години изпитва усложнения, одобри незабавен избавителен заем от 50 милиарда $ от Швейцарската централна банка, а по-късно и.
Защо банките се срутват в този момент?
Всичко това се случва на фона на една доста по-голяма световна смяна – внезапното повишение на разноските по заемите през последната година.
Централните банки по света, в това число Федералният запас на Съединени американски щати, Английската централна банка и Европейската централна банка, покачват лихвените проценти в опит да забавят растежа на стопанската система и овладеят инфлацията.
Повишенията способстваха за проблемите на SVB, като затрудниха вземането на заеми от стартъпите, а това даде подтик на ускорено евакуиране на влогове.
Но повишението на лихвените проценти – голяма смяна след години на евтини заеми – сътвори и доста по-широк проблем, като навреди на цената на дълготрайните вложения в облигации, които банките купуваха, когато лихвените проценти бяха по-ниски.
Само в Съединени американски щати банките имат неосъществени загуби в размер на към 620 милиарда $. Това не е проблем, в случай че те могат да задържат облигациите. Но в случай че би трябвало да наберат пари в незабавен порядък, това доста ги затруднява.
В Япония, която е огромен покупател на американски облигации, регулаторните органи повдигнаха въпроса преди месеци. В Европа анализаторите настояват, че това не е огромен проблем.
В петък анализаторите на Morningstar нарекоха проблемите на Credit Suisse „ идиосинкратични “ (б.р. – типични единствено за нея самата) и обявиха, че европейските банки като цяло са „ постоянни “.
Миналата седмица ЕЦБ увеличи лихвените проценти с 0,5 процентни пункта, както беше планувано, без да се преценява с настъпилия безпорядък. Анализаторите обаче чакат неотдавнашните разтърсвания да накарат централните банки на Съединени американски щати и Обединеното кралство да работят по-предпазливо, когато се срещнат по-късно този месец.
В сигурност ли са парите на хората?
Обикновените хора нямат доста аргументи да се опасяват за своите средства, отбелязва BBC в собствен разбор. Правителството на Съединени американски щати от дълго време е осигурило отбрана на депозитите до 250 000 щатски долара; в Обединеното кралство ограничаването е 85 000 лири.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън даде обещание да направи „ каквото е належащо “, с цел да подсигурява сигурността на банковата система, и увери хората, че парите им са в сигурност. Официални лица в Европа, Япония, Австралия и други страни също се пробваха да вдъхнат успокоение.
Според регулаторните органи разпоредбите, признати след финансовата рецесия от 2008 година, са съдействали за това през днешния ден множеството банки да са в по-силна позиция и да могат да устоят на разтърсвания.
Като по-малка американска банка обаче SVB да вземем за пример е освободена от някои от тези условия, защото през 2018 година Съединени американски щати разхлабиха хватката – смяна, към която се стремеше самата SVB.
„ Този банкрут бе директен резултат от това, че водачите във Вашингтон отслабиха финансовите правила “, съобщи американският сенатор Елизабет Уорън, демократ, известна с работата си в банковата промишленост.
Случващото се банкова рецесия ли е?
За мнозина сривовете в банковия бранш провокират призрака на финансовата рецесия от 2008 година, когато някои от най-големите банки в Америка се сринаха, побутнати от спада на жилищния пазар в Съединени американски щати – в последна сметка това докара до големи държавни помощи и световна икономическа криза.
Други съпоставят обстановката с 80-те години на предишния век – последният път, когато инфлацията бе толкоз висока и централната банка на Съединени американски щати подвигна лихвите небрежно – което докара до дългогодишни банкови банкрути в страната, известни като рецесия на спестяванията и заемите.
Засега доста анализатори считат, че шокът ще бъде овладян. Но светът на бизнеса към този момент е наежен от въпроса дали стопанската система не се е насочила към криза, която ще лиши милиони хора от работа.
Сега се чака проблемите в банковия бранш да охладят кредитирането. Така че забавянето, което е в ход, евентуално ще се задълбочи.
·
Уверенията на Джо Байдън пристигнаха след банкрута на две американски финансови институции, само че разтърсвания не се случват единствено там. Акциите на редица банки по света се сринаха и мнозина към този момент се питат: Колко неприятно е ситуацията и ще ме засегне ли?
Какво се случва с банките и срутват ли се те?
От 10 март насам две банки в Съединени американски щати се сринаха – Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank, записвайки най-големите банкови банкрути от 2008 година насам. И двете обслужваха предприятия и бяха свързани с софтуерната промишленост, която изпитва усложнения заради внезапния спад на криптовалутите и влошените настроения измежду вложителите.
Когато 16-тата по величина банка в Съединени американски щати – SVB, съобщи, че би трябвало да набере пари, клиентите изпаднаха в суматоха и побързаха да изтеглят депозитите си. За по-малко от 48 часа съвсем една четвърт от средствата ѝ бяха изчезнали.
След като суматохата се популяризира и в Signature, регулаторните органи обявиха, че ще подсигуряват всички депозити в двете банки, а освен тези до 250 000 $, както е по закон.
Фалитите се случиха единствено няколко дни, откакто проблемите на трета банка, профилираната в региона на криптоиндустрията Silvergate, я принудиха непринудено да приключи активността си.
„ Смятахме, че съществува сериозен риск от разпространяване на болестта, което можеше да докара до срив и да провокира всеобщо изтегляне на пари от доста банки “, съобщи министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън.
Ще се срутен ли и други банки?
Банковото всеобщо изтегляне настава, когато доста клиенти бързат да изтеглят парите си едновременно и обстановката заплашва да се популяризира и към други банки.
В Съединени американски щати акциите на междинните по величина банки се сринаха, защото вложителите се тормозят, че техните клиенти от дребния бизнес и богатите клиенти могат да трансферират огромни суми пари в конкурентни институции.
По-големите банки се считат за по-стабилни, защото имат по-голямо многообразие от клиенти – в това число елементарни хора, които са по-малко чувствителни към новините на пазара и чиито спестявания нормално са под границата от 250 000 щатски $.
Анализаторите от S&P Global Ratings настояват, че не виждат доказателства в Съединени американски щати, че „ неуправляемите “ тегления са се популяризирали необятно – макар проблемите в няколко банки, като основаната в Сан Франциско First Republic(б.р. – в края на предходната седмица внезапното поевтиняване на акциите ѝ провокира третия мощен банков трус в Щатите, вследствие на което 11 банки, в това число колосите Bank of America, Citigroup Inc и JPMorgan Chase, се съгласиха да трансферират общо 30 милиарда $ под формата на депозити в затруднената First Republic Bank).
Междувременно в Европа колосът Credit Suisse, който от години изпитва усложнения, одобри незабавен избавителен заем от 50 милиарда $ от Швейцарската централна банка, а по-късно и.
Защо банките се срутват в този момент?
Всичко това се случва на фона на една доста по-голяма световна смяна – внезапното повишение на разноските по заемите през последната година.
Централните банки по света, в това число Федералният запас на Съединени американски щати, Английската централна банка и Европейската централна банка, покачват лихвените проценти в опит да забавят растежа на стопанската система и овладеят инфлацията.
Повишенията способстваха за проблемите на SVB, като затрудниха вземането на заеми от стартъпите, а това даде подтик на ускорено евакуиране на влогове.
Но повишението на лихвените проценти – голяма смяна след години на евтини заеми – сътвори и доста по-широк проблем, като навреди на цената на дълготрайните вложения в облигации, които банките купуваха, когато лихвените проценти бяха по-ниски.
Само в Съединени американски щати банките имат неосъществени загуби в размер на към 620 милиарда $. Това не е проблем, в случай че те могат да задържат облигациите. Но в случай че би трябвало да наберат пари в незабавен порядък, това доста ги затруднява.
В Япония, която е огромен покупател на американски облигации, регулаторните органи повдигнаха въпроса преди месеци. В Европа анализаторите настояват, че това не е огромен проблем.
В петък анализаторите на Morningstar нарекоха проблемите на Credit Suisse „ идиосинкратични “ (б.р. – типични единствено за нея самата) и обявиха, че европейските банки като цяло са „ постоянни “.
Миналата седмица ЕЦБ увеличи лихвените проценти с 0,5 процентни пункта, както беше планувано, без да се преценява с настъпилия безпорядък. Анализаторите обаче чакат неотдавнашните разтърсвания да накарат централните банки на Съединени американски щати и Обединеното кралство да работят по-предпазливо, когато се срещнат по-късно този месец.
В сигурност ли са парите на хората?
Обикновените хора нямат доста аргументи да се опасяват за своите средства, отбелязва BBC в собствен разбор. Правителството на Съединени американски щати от дълго време е осигурило отбрана на депозитите до 250 000 щатски долара; в Обединеното кралство ограничаването е 85 000 лири.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън даде обещание да направи „ каквото е належащо “, с цел да подсигурява сигурността на банковата система, и увери хората, че парите им са в сигурност. Официални лица в Европа, Япония, Австралия и други страни също се пробваха да вдъхнат успокоение.
Според регулаторните органи разпоредбите, признати след финансовата рецесия от 2008 година, са съдействали за това през днешния ден множеството банки да са в по-силна позиция и да могат да устоят на разтърсвания.
Като по-малка американска банка обаче SVB да вземем за пример е освободена от някои от тези условия, защото през 2018 година Съединени американски щати разхлабиха хватката – смяна, към която се стремеше самата SVB.
„ Този банкрут бе директен резултат от това, че водачите във Вашингтон отслабиха финансовите правила “, съобщи американският сенатор Елизабет Уорън, демократ, известна с работата си в банковата промишленост.
Случващото се банкова рецесия ли е?
За мнозина сривовете в банковия бранш провокират призрака на финансовата рецесия от 2008 година, когато някои от най-големите банки в Америка се сринаха, побутнати от спада на жилищния пазар в Съединени американски щати – в последна сметка това докара до големи държавни помощи и световна икономическа криза.
Други съпоставят обстановката с 80-те години на предишния век – последният път, когато инфлацията бе толкоз висока и централната банка на Съединени американски щати подвигна лихвите небрежно – което докара до дългогодишни банкови банкрути в страната, известни като рецесия на спестяванията и заемите.
Засега доста анализатори считат, че шокът ще бъде овладян. Но светът на бизнеса към този момент е наежен от въпроса дали стопанската система не се е насочила към криза, която ще лиши милиони хора от работа.
Сега се чака проблемите в банковия бранш да охладят кредитирането. Така че забавянето, което е в ход, евентуално ще се задълбочи.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ