Когато съдбата ти поставя непреодолимо препятствие и го надскочиш три

Когато ориста ти слага непреодолимо затруднение и го надскочиш три пъти по-високо от предстоящото. Това е историята на параолимпийския спортист Давиде Морана, който губи четирите си крайника след заболяване. Житейският му път е поанта за силата на духа и любовта към живота подобен, какъвто ти е предназначен.

Животът на Давиде се прекатурва през 2018 година, когато бактериален менингит нападна тялото му и той изпада в кома. На лекарите им се постанова да ампутират ръцете и краката му, с цел да го спасят. Следват редица интервенции за присаждане на кожа, рехабилитация и дълъг развой, в който се учи да върви и да движи ръцете си още веднъж - благодарение на протези.

View this post on Instagram

Чудесата идват при най-смелите, възстановявате се от инфекцията и стартирате рехабилитация незабавно по-късно. Кой беше най-трудният интервал по дългия път към това да се научите да ходите още веднъж?

Най-трудното не беше болката от интервенциите, болката от ампутациите, времето прекарано в болничното заведение, рехабилитацията с протезите. А фактът да съм подвластен от другите и да не мога правя самичък нещата, да се трансформира още веднъж в едно малко дете. Аз се разболях от менингит на 24 години. До тогава бях независим и самостоятелен човек. След менингита тази автономия изчезна и това беше голям стрес, който породи в мен доста подозрения и голяма паника. Мисля, че точно тази компликация ми вдъхна сили и ме подтикна да продължа напред с актуализирана сила, да овладея нещата, да овладея използването на протезите и още веднъж да стана независим и самостоятелен човек.

View this post on Instagram

За Давиде светът на уврежданията е безпределно необятен и той би трябвало да бъде свестен. Има хиляди разнообразни форми на увреждания, които засягат освен двигателните качества на хората, само че и тяхното умствено развиване и техните сетива.

„ Обикновено хората демонстрират схващане - даже от време на време прекаляват. На мен, да вземем за пример, не ми харесва, когато някой прави нещо вместо мен. Трябва аз да желая помощта им. Помощ желаят не слабите, а мощните. Няма нищо неприятно човек да изиска помощ когато има потребност от такава, само че би трябвало индивидът с увреждания да я изиска, тъй като в случай че той прави нещата малко по-бавно това не значи, че е некадърен, а че му е належащо повече време, с цел да извърши несъмнено деяние. Хората към момента не схващат това “, добави параолимпиецът.

„ Гледат през призмата на съжалението - " Ах, горкичкият, какъв неприятен шанс! ". Не, това не е неприятен шанс. Лош шанс щеше да е в случай че бях починал от менингит. Лош шанс имат всички тези деца, които страдат след земетресението в Турция, останали без дом, без родители. Това е злощастие. Моето не е. Аз оцелях. Аз съм пълностоен, независим човек, въпреки и с увреждане “, съобщи Давиде.

Той се е посветил на идеята да пази концепцията протезите да бъдат обезпечавани на всеки нуждаещ се от опората им.

„ Те би трябвало да са евтини и налични за всички, тъй като в случай че си изгубил един крак, това не е станало, тъй като ти си решил по този начин. Животът е решил вместо теб - да живееш без една ръка или без крайници. Но с това твоят живот не свършва, а стартира още веднъж “, счита той.

Днес Давиде е дипломат на Испанската асоциация против менингита. Всяка година минимум 1,2 милиона души по света се борят с инфекцията, а един от 10 от тях губи битката с нея.

„ Голямата цел, която си слагаме със Световната здравна организация, е да изкореним заболяването до 2030 година посредством стратегии за развиване на имунизацията. Целта изисква доста старания, само че ние ще я реализираме, не се колебая в това “, съобщи Давиде.

И преди, и след ужасяващата диагноза всекидневието на Давиде е отдадено на магията на спорта.

Освен образец за ентусиазъм за стотици хора по света, вие също сте и дипломат на приспособената атлетика. През последните няколко години сте посветили живота си на тренировките и спортната дисциплинираност.

Имам щастието да работя нещо, което доста ми харесва. От спорта черпя сили, с цел да продължа живота си, макар сложното ми положение на човек с четири ампутирани крайника. Аз съм параолимпийски спортист, играч съм в приспособената атлетика. Дисциплините, които упражнявам, са тичане на 100 и на четиристотин метра. В момента се приготвям за Световното състезание в Париж през юли.

View this post on Instagram

Как минава един ваш ден?

Всеки ден, от понеделник до събота, упражнявам приблизително 3-4 часа. Програмата ми е доста взискателна, само че това е нещо, което обичам да върша и за което би трябвало да съм признателен всеки ден, тъй като не всички могат като мен да водят подобен метод на живот. Аз имам шанса да мога да правя всичко това. Това е моят жанр на живот.

Давиде Морана е образец за тези чудеса, които идват при най-смелите, чиято златна нишка на ориста е преплетена със сива прежда и единствено волният полет на духа може да ги освободи от примката. А думата, с която разказва живота си, е воля.

Какво желаете да кажете на хората тук, в България, които не престават да се радват на живота благодарение на протези?

Да не се предават. Макар да е сложен, животът им не е неосъществим. Човешкото тяло или по-точно индивидът е машина за учене и адаптиране. Какво ще рече това? Че сме основани, с цел да се приспособяваме към всевъзможни промени. Когато би трябвало да се приспособиш към нещо началото постоянно е мъчно, постоянно е мъчително, само че идва един миг, в който, в случай че постоянстваш, в случай че приемеш положението си, в случай че приемеш живота си и себе си като персона и в случай че приемеш това, което ти е отредено да преживееш, идва един миг, в който болката изчезва, престава да ти е мъчно да вървиш или да си слагаш протезата или да вършиш нещата от всекидневието.

Ако би трябвало да опишете живота си с една дума – каква би била тя?

Воля. Това е най-силното, което нося в себе си – в главата и в тялото си. Никога не се предавам. Волята постоянно надмогва болката, страданието и негативните страсти. Не приемайте компликациите на ориста си за покруса, а за преимущество. Протезите би трябвало да бъдат преимущество за нашата персона. Щом аз съм постигнал това, всеки българин, претърпял ампутация, също може да го реализира.