Дрехи, компютри, храна – руските войници вземат каквото могат от Украйна
Когато съветските бойци напуснали село Нови Биков след месец окупация, Наталия Самсон се върнала в къщата си, с цел да открие, че са откраднали парфюми, бижута, малко вино, скутер, нова възглавница и сбирка от остарели монети.
Няколко дни по-късно тя отива в селското учебно заведение, където работи като заместник-директор, и открива, че руснаците са взели множеството компютри, проектори и друго електронно съоръжение.
В кабинета на шефа отворена ножица е забита в плазмен екран, който бил оставен като опит да се подсигурява, че това, което не може да бъде откраднато, е унищожено.
„Хората ги видяха по какъв начин товарят всичко на камиони „Урал“… всичко, което можеха да вземат“, споделя Самсон пред The Guardian, клатейки глава невярващо. Ограбени са десетина къщи по основната улица на селото, както и всички магазини. Други селяни оповестяват, че са били отмъкнати перални машини, храна, преносими компютри и даже диван.
През последната седмица, по време на репортажи от доста места, където съветски войски са окупирали украинска територия, The Guardian събира доказателства, които допускат, че плячкосването от съветски сили не е било просто акт на няколко своенравни бойци, а систематична част от съветското военно държание в голям брой градове и села.
Съобщенията за грабежи провокираха необятно отвращение измежду украинците, както и измежду руснаците, които се опълчват на войната.
„Тези, които се бият по този начин, не са постоянна войска, а тълпа“, написа Владимир Пастухов, демократичен съветски политолог, който е колумнист в „Новая газета“. „Дори в руските и нацистките армии се водеше битка против плячкосването, доколкото е допустимо, въпреки и не постоянно сполучливо. В съветската армия… това е форма на спомагателна мотивация на персоналния състав.“
В един апартамент в Ирпин, град отвън Киев, който беше отчасти следен от съветските сили през част от последния месец, едно семейство се върна вкъщи, с цел да разбере, че там са живели съветски бойци.
Те разкрили изхвърлени бутилки с алкохол, опаковки за храна и фасове от цигари, разпръснати из жилището, огромни купчини фекалии, блокиращи тоалетните, и фамилни фотоси, раздрани и разхвърлени из къщата. Те също по този начин осъзнават, че доста неща са изчезнали.
„Взели са всичките ни облекла – безусловно всичко, мъжки и женски палта, ботуши, ризи, якета, даже роклите и бельото ми“, споделя един от жителите, който изиска имената на фамилията да не се употребяват.
Според Hajun, беларуски проверяващ медиен план, повече от 128 пакета – общо близо 3000 кг товари – са изпратени единствено до Рубцовск от беларуския граничен град Мазир. Това излиза наяве от видеозапис, сниман на 2 април този месец.
Рубцовск, който се намира в южната част на Алтайския завършек на Русия, е безпаричен град, прочут с четири пандиза.
Данните за колетите са събрани по време на тричасов видеозапис от наблюдаване, който демонстрира по какъв начин съветски бойци опаковат облекла, тв приемници, принадлежности, риболовно съоръжение, батерии и други битови предмети в пакети, преди да бъдат изпратени до Сибир или даже до съветските градове наоколо до Тихия океан.
Във видеозаписа бойци се майтапят с други клиенти, до момента в който се въртят из тесния офис с часове, смеейки се, когато боец влиза с откраднат електронен скутер, с цел да бъде изпратен назад в Русия.
Hajun разгласява данните на 16 съветски бойци, които са изпратили пратки назад в Русия на 2 април от офисите на CDEK – съветска компания за експресни доставки, която работи в някогашния Съветски съюз. Напливът на ограбени артикули, както и възходящото внимание към съветските грабежи в Украйна, накараха компанията да стартира да изисква сметка за продажба или чек от магазин, с цел да изпрати артикули в чужбина.
Hajun разпознава Евгений Коваленко като боеца, изпратил най-вече товари през този ден: 17 пратки с обща тежест 440 кг. Според Hajun колетът включвал принадлежности, високоговорители, маса и палатка.
The Guardian се опита да се свърже с редица бойци, упрекнати в обир, само че безрезултатно.
Руският социолог Александра Архипова споделя, че освен бедността и материалният дефицит измежду бойците са довели до всеобщите грабежи.
„Много съветски бойци считат, че тази война е безусловно безполезна и безсмислена. Това е неуместна война и те осъзнават, че са в Украйна с непосреден риск да бъдат убити… Така че те си мислят: „Ще взема този компютър, тъй като детето ми се нуждае от компютър в Русия“. Това прави една безсмислена обстановка по-малко неуместна и по-практична“, изяснява тя.
Това обаче не изяснява разрушенията, които съпътстват грабежите. Много хора са намерили къщите или предприятията си обезобразени с проруски графити. В град Тростянец бойци са размазали фекалии по стените на магазин за месо, който също ограбили. Много домове наподобява са били демонстративно разрушени.
Често жертвите са хора, живеещи непретенциозен живот, които в този момент остават без нищо.
В село Стари Биков, източно от Киев, семейство Андруша е загрижено на първо място за местонахождението на щерка им Виктория, която е отвлечена от съветски бойци на 26 март по съмнение, че е снабдила украинските управляващи с координати на съветските позиции. Тя е държана за един ден с други пандизчии, преди да изчезне и от този момент не е била виждана.
Баща й Никола Андруша заяви, че бойци са ограбили фамилията по време на претърсвания в дома им, вземайки електроника и пари в брой.
„Аз не съм богат човек. Имахме към 3000 $ и към 60 000 гривни. Но за мен това бяха огромни пари. Искахме да създадем ремонт на къщата – аз, жена ми и щерка ми“, споделя той. Войниците взели и преносимия компютър на фамилията, както и мобилните им телефони.
Потвърждението за необятно публикувани грабежи беше предшествано от телефонно аудио, изтекло от украинското разузнаване, което твърди, че разкрива съветски бойци, обсъждащи със съпругите си какво да крадат, до момента в който са в Украйна. Автентичността на прихващаните не може да бъде доказана, само че сведенията от освободените региони им придават меродавност.
„Обзалагам се, че всички момчета са взели нещо от там“, споделя една брачна половинка на брачна половинка си в едно от изтеклите телефонни позвънявания. Обзалагам се, че не си самичък.
„Всеки има чанта със себе си“, отговоря боецът.
Източник: Dnes.bg
Няколко дни по-късно тя отива в селското учебно заведение, където работи като заместник-директор, и открива, че руснаците са взели множеството компютри, проектори и друго електронно съоръжение.
В кабинета на шефа отворена ножица е забита в плазмен екран, който бил оставен като опит да се подсигурява, че това, което не може да бъде откраднато, е унищожено.
„Хората ги видяха по какъв начин товарят всичко на камиони „Урал“… всичко, което можеха да вземат“, споделя Самсон пред The Guardian, клатейки глава невярващо. Ограбени са десетина къщи по основната улица на селото, както и всички магазини. Други селяни оповестяват, че са били отмъкнати перални машини, храна, преносими компютри и даже диван.
През последната седмица, по време на репортажи от доста места, където съветски войски са окупирали украинска територия, The Guardian събира доказателства, които допускат, че плячкосването от съветски сили не е било просто акт на няколко своенравни бойци, а систематична част от съветското военно държание в голям брой градове и села.
Съобщенията за грабежи провокираха необятно отвращение измежду украинците, както и измежду руснаците, които се опълчват на войната.
„Тези, които се бият по този начин, не са постоянна войска, а тълпа“, написа Владимир Пастухов, демократичен съветски политолог, който е колумнист в „Новая газета“. „Дори в руските и нацистките армии се водеше битка против плячкосването, доколкото е допустимо, въпреки и не постоянно сполучливо. В съветската армия… това е форма на спомагателна мотивация на персоналния състав.“
В един апартамент в Ирпин, град отвън Киев, който беше отчасти следен от съветските сили през част от последния месец, едно семейство се върна вкъщи, с цел да разбере, че там са живели съветски бойци.
Те разкрили изхвърлени бутилки с алкохол, опаковки за храна и фасове от цигари, разпръснати из жилището, огромни купчини фекалии, блокиращи тоалетните, и фамилни фотоси, раздрани и разхвърлени из къщата. Те също по този начин осъзнават, че доста неща са изчезнали.
„Взели са всичките ни облекла – безусловно всичко, мъжки и женски палта, ботуши, ризи, якета, даже роклите и бельото ми“, споделя един от жителите, който изиска имената на фамилията да не се употребяват.
Според Hajun, беларуски проверяващ медиен план, повече от 128 пакета – общо близо 3000 кг товари – са изпратени единствено до Рубцовск от беларуския граничен град Мазир. Това излиза наяве от видеозапис, сниман на 2 април този месец.
Рубцовск, който се намира в южната част на Алтайския завършек на Русия, е безпаричен град, прочут с четири пандиза.
Данните за колетите са събрани по време на тричасов видеозапис от наблюдаване, който демонстрира по какъв начин съветски бойци опаковат облекла, тв приемници, принадлежности, риболовно съоръжение, батерии и други битови предмети в пакети, преди да бъдат изпратени до Сибир или даже до съветските градове наоколо до Тихия океан.
Във видеозаписа бойци се майтапят с други клиенти, до момента в който се въртят из тесния офис с часове, смеейки се, когато боец влиза с откраднат електронен скутер, с цел да бъде изпратен назад в Русия.
Hajun разгласява данните на 16 съветски бойци, които са изпратили пратки назад в Русия на 2 април от офисите на CDEK – съветска компания за експресни доставки, която работи в някогашния Съветски съюз. Напливът на ограбени артикули, както и възходящото внимание към съветските грабежи в Украйна, накараха компанията да стартира да изисква сметка за продажба или чек от магазин, с цел да изпрати артикули в чужбина.
Hajun разпознава Евгений Коваленко като боеца, изпратил най-вече товари през този ден: 17 пратки с обща тежест 440 кг. Според Hajun колетът включвал принадлежности, високоговорители, маса и палатка.
The Guardian се опита да се свърже с редица бойци, упрекнати в обир, само че безрезултатно.
Руският социолог Александра Архипова споделя, че освен бедността и материалният дефицит измежду бойците са довели до всеобщите грабежи.
„Много съветски бойци считат, че тази война е безусловно безполезна и безсмислена. Това е неуместна война и те осъзнават, че са в Украйна с непосреден риск да бъдат убити… Така че те си мислят: „Ще взема този компютър, тъй като детето ми се нуждае от компютър в Русия“. Това прави една безсмислена обстановка по-малко неуместна и по-практична“, изяснява тя.
Това обаче не изяснява разрушенията, които съпътстват грабежите. Много хора са намерили къщите или предприятията си обезобразени с проруски графити. В град Тростянец бойци са размазали фекалии по стените на магазин за месо, който също ограбили. Много домове наподобява са били демонстративно разрушени.
Често жертвите са хора, живеещи непретенциозен живот, които в този момент остават без нищо.
В село Стари Биков, източно от Киев, семейство Андруша е загрижено на първо място за местонахождението на щерка им Виктория, която е отвлечена от съветски бойци на 26 март по съмнение, че е снабдила украинските управляващи с координати на съветските позиции. Тя е държана за един ден с други пандизчии, преди да изчезне и от този момент не е била виждана.
Баща й Никола Андруша заяви, че бойци са ограбили фамилията по време на претърсвания в дома им, вземайки електроника и пари в брой.
„Аз не съм богат човек. Имахме към 3000 $ и към 60 000 гривни. Но за мен това бяха огромни пари. Искахме да създадем ремонт на къщата – аз, жена ми и щерка ми“, споделя той. Войниците взели и преносимия компютър на фамилията, както и мобилните им телефони.
Потвърждението за необятно публикувани грабежи беше предшествано от телефонно аудио, изтекло от украинското разузнаване, което твърди, че разкрива съветски бойци, обсъждащи със съпругите си какво да крадат, до момента в който са в Украйна. Автентичността на прихващаните не може да бъде доказана, само че сведенията от освободените региони им придават меродавност.
„Обзалагам се, че всички момчета са взели нещо от там“, споделя една брачна половинка на брачна половинка си в едно от изтеклите телефонни позвънявания. Обзалагам се, че не си самичък.
„Всеки има чанта със себе си“, отговоря боецът.
Източник: Dnes.bg
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ