Avicii: момчето на EDM музиката, което не обичаше славата, а сцената
Когато пробива в шоубизнеса, е на 21 години и не наподобява на останалите известни реализатори. Високите скули и платинено русата коса в никакъв случай не се усещат комфортно под светлината на прожекторите. Приятелите и сътрудниците му го разказват като срамежливо и безшумно сладко дете със сърце на монтьор. В интервютата отговорите му от време на време са уклончиви. Репортерите се пробват да измъкнат информация от един актьор, който явно се усеща по-удобно пред компютъра, до момента в който композира.
Открит е в платформата MySpace от холандския продуцент и „ деец “ Лейдбек Люк. Артистичният псевдоним на Берглинг от будистки значи „ пъкъл “ (avici). Още първоначално синглите му стават феномени в известната просвета. В тази група са едни от първите му шлагери – Levels, Fade Into Darkness и Silhouettes – с тях диджеят отдава респект на повлиялите му Swedish House Mafia и Daft Punk. Песните са страхотни тълкования и основават образец, който се употребява и до през днешния ден – съвсем десетилетие по-късно, от създателите в EDM музиката.
Синглите стават химни за всички милениали, които се събират по фестивали и ги слушат в късните августовски нощи. Музиката на Avicii е обичана нацяло едно потомство, чиято младост минава в ерата след 11 септември – времена на непрекъснати военни и механически спорове и икономическа неустановеност. Ако за предходното потомство в фетиш са издигнати хип-хопа и грънджа, в този момент на мода е EDM – тази музика изкарва в младите духа на заниманието, като контраст на непрекъснатия негативизъм, приближаващ от медиите. Тази електронна музика е групов катарзис, а Avicii, за несъмнено време, е най-яркият актьор, който я развива. Той няма общо с политиката, творчеството му образува самобитен сапунен мехур от шампанско и конфети, а песните са антидепресант.
Тази музикална гражданска война не се нрави на някои ветерани, които се мъчат да пробият на сцената на електронната музика още от края на 70-те. Блясъкът и популизмът на новият жанр е в прорез с музикалните обичаи на предишния век. На почитателите не им пука, нито на Avicii – той е на всички места. Присъства на всички международни фестивали – Tomorrowland, Ultra Miami, EDC Las Vegas, Coachella. Лас Вегас го обиква и се трансформира в средище на EDM музиката.
Чрез помощта на мениджъра му, Аш Пурнури, Авичи повишава стандартите за възнаграждение на диджеите по света, настоявайки за шестцифрени възнаграждения за присъединяване във фестивали. Образът му е по всички билбордове от Лос Анджелис до Вегат – той се трансформира в емблема на EDM-a.
Творчеството му е удостоено с две номинации за премия „ Грами “ – една за работата му по сингъла на Давид Гета Sunshine и една за Levels. По-късно споделя в изявленията, че тези номинации са го карали да се усеща най-горд в цялата си кариера. Най-големият му шлагер е Wake Me Up, която излиза на фестивала Ultra през 2013 година Заедно с Алое Блак, песента стига до върха на класациите допълнително от 40 страни и пазарен шлагер. Парчето комбинация от EDM и кънтри е неведнъж интерпретирано от редица актьори. Песента е включена в соловия албум на Avicii True, който стига до топ 10 допълнително от 15 страни.
Въпреки триумфа, не липсват и сълзи. Графикът на турнетата е под напрежение, като диджеят участва на фестивали и по клубове на всички места по света. През 2014 година анулира присъединяване си на фестивала Ultra, тъй като му следва интервенция. Фийчър за него в списанието GQ демонстрира хедонистичния му метод на живот и обрисува едно всекидневие с диета от „ RedBull, никотин и храна от летищата “. Феновете му жигосват публикацията, а самият Тим я дефинира като „ нечестна и неточна “. Слуховете за някакъв тип взаимозависимост се ускоряват, когато през 2014 година той анулира всичките си планувани концерти, поради проблеми със здравето.
Две години по-късно представителят на Авичи известява, че диджеят е открит мъртъв на Арабския полуостров, на хиляди километри от вкъщи си в Стокхолм. „ Той беше открит мъртъв в Маскат, Оман този следобяд. Семейството му е унищожено и всички ние желаеме да уважим тяхната потребност от персонално пространство в този сложен миг “, пишат представителите на звездата. “ сподели Даяна Барън.
Историята на Тим Берглинг е с драматичен край, наред с прелестните му части и късото му царуване на върха на музиката. Трудно е да тъгуваме на песни като Levels, която толкоз еднопосочно отхвърля тъмнината като душевно чувство. EDM е наслада, празнуване, вяра, изсмиване в лицето на споровете. Точно това, което може би Берглинг е желал да реализира в живота.
