Бивш офицер от ЦРУ: Вървят ли Русия и САЩ към конфликт заради Украйна?
Когато президентът Джо Байдън съобщи в петък следобяд, че има вяра, че съветският президент Владимир Путин е взел решението да влезе във война за Украйна и да нападна самия Киев, си приповних смущаващо прекарване, което неотдавна имах по съветската национална телевизия. Като някогашен шеф на съветските разбори в Централното разследващо ръководство, бях помолен в едно известно политическо токшоу да обсъдя репортажите, популяризирани от Съединените щати и други държави-членки на НАТО за проектите на Русия в Украйна. Западът има вяра ли им?
Отговорих, че анализът на разузнаването е по своята същина сложна работа. Разбира се, се случват неточности, като фиаското с оръжията за всеобщо заличаване в Ирак, което е измежду най-забележителните. Но в този случай споделих, че съм сигурен, че държавното управление на Съединени американски щати в действителност има вяра, че Русия се готви за инвазия в Украйна.
Руснаците в шоуто - измежду най-информираните и проницателни специалисти по външната политика в страната си - намерено се подиграха. Те просто не биха приели, че американското и английското държавни управления откровено имат вяра на известията, че Москва възнамерява да провежда подправена украинска офанзива, с цел да оправдае съветска инвазия, че Кремъл се готви да конфигурира марионетно държавно управление в Киев или че нашествието е била планувана да стартира на избрана дата.
Едно нещо би било, твърдяха те, в случай че тези репортажи бяха просто изстрел в продължаваща осведомителна борба сред Запада и Русия. Истината в последна сметка е първата жертва на войната. Но в случай че Вашингтон и Лондон в действителност „ имат вяра на личната си агитация “, както се показаха руснаците, тогава имаме същински проблем.
Наистина имаме. Русия и Западът намират за съвсем невероятно да осмислят взаимното си усещане за Украйна и по-широката европейска архитектура за сигурност. Ние не просто не сме съгласни за това какво би трябвало да бъде. Не сме съгласни за това каква е актуалната действителност.
На Запад концепцията, че съветските специалисти могат откровено да се съмняват, че държавното управление им се готви да стартира офанзива против Украйна, сама по себе си се преглежда като смешна. Не е ли явно, че Москва натрупа сили покрай границите на Украйна, организира злокобни военни учения в Беларус и в Черно море и намерено заплашва да предприеме „ военно-технически “ стъпки, в случай че НАТО откаже настояванията да се отдръпне от съветските граници? Русия не потвърди ли към този момент нападателните си планове, като атакува Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година?
Точно както съветските специалисти упрекват Запада в разпространяване на агитация, ние считаме изказванията, че Русия няма желание да нахлуе в Украйна, ни повече, ни по-малко от дезинформация на Кремъл.
Но измежду руснаците догатката, че Москва желае да нападна или завладее Украйна, нация, която те считат за братска, въпреки и снизходително, единствено по себе си е пресилено.
Твърденията на Запада, че Русия желае да изтрие демокрацията в Украйна, провокират неодобрение. Руснаците не считат Украйна за народна власт или покрай това да стане такава. Те виждат държавното управление й като затънало в корумпирана и нефункционална политика на патронаж, без да се преценява с правата на рускоезичните жители.
И те не имат вяра на концепцията, че желаят да възстановят Съюз на съветските социалистически републики. Много руснаци си спомнят носталгично руските дни, само че малко на брой желаят да пресъздадат остарялата империя, осъзнавайки какъв брой обременително и контрапродуктивно би било това. Там, където американците виждат съветски сили, подготвени за навлизане в Украйна, Москва ги вижда като част от по-широко отбранително изпитание за прекъсване на най-мощния боен съюз в света, който желае да отвори сергия на прага на Русия.
Ситуацията ни напомня коментар, който Теди Рузвелт прави за Англия и Германия през 1904 година:
„ [Кайзер Вилхелм II] има вяра, че англичаните възнамеряват да го атакуван и да разбият флота му... Всъщност англичаните нямат такива планове, само че самите те са в положение на под паника гнет, с цел да не би кайзерът скрито да има намерение... да унищожи флота им и да заличи Британската империя от картата. Беше, означи той, „ толкоз занимателен случай на взаимно съмнение и боязън, какъвто в никакъв случай не съм виждал, които води два народа до ръба на войната “.
Този случай, несъмнено, приключи с нещастието на Първата международна война. Тъй като недоверието и страхът, които тормозят връзките на Русия със Запада през днешния ден, се насочват към модерна злополука, би трябвало да обмислим някои сериозни действителности.
Първата е, че сходно на Имперска Германия и Едуардианска Англия, през днешния ден всяка страна има вяра, че другата таи враждебни планове, като в същото време счита личните си дейности като просто отбранителни.
Кремъл е уверен, че Съединените щати от дълго време имат Русия в прицела си, придвижвайки военните сили и инфраструктурата все по-близо до съветска територия, въоръжавайки и овластявайки антируските фракции в прилежащите страни и интензивно подкрепяйки подривни детайли в самата Русия.
Западът от своя страна преглежда Путин като смъртен зложелател на демокрацията и свободата, както в Европа, по този начин и в самите Съединени щати. Резултатът е, че и двете страни имат вяра, че би трябвало да се изправят против експанзията, създавайки цикъл от дейности и реакции, които се насочват към спор.
Втората действителност е, че нито Русия, нито Западът могат да победят другия, без значение дали на бойното поле или на масата за договаряния. От първите години на нуклеарната ера ние сме вързани дружно като заложници, като сигурността на едната страна зависи от обезпечаването на съответна сигурност за другата.
Нашата взаимна накърнимост единствено нараства, защото кибертехнологиите надълбоко заплитат световете на военните интервенции, шпионажа, новините и търговията.
Нито Русия, нито Западът могат да вкарат Украйна в своята сфера на въздействие, без да я раздерат вътрешно. Кремъл не може да прогони Съединените щати от Европа, а Европа не може да бъде постоянна, до момента в който Русия е изключена от най-влиятелните организации за сигурност в района.
При такива условия всевъзможни старания за основаване на сюжети „ печелба-загуба “ сред Запада и Русия неизбежно ще доведат до резултати „ загуба-загуба “.
Джон Кенеди означи, че основният урок от кубинската ракетна рецесия е, че водачите на нуклеарните суперсили би трябвало да обезвредят рецесиите, като си оказват помощ взаимно да намерят взаимни взаимни отстъпки, спасяващи лицата им. Това важи и през днешния ден, не по-малко от 1962 година Прозорецът от благоприятни условия за попречване на злополучие бързо се затваря.
* Джордж Бийб е вицепрезидент и шеф на проучванията в Центъра за народен интерес, някогашен глава на отдела за съветски разбори на Централно разузнавателно управление на САЩ, създател на книгата " Руският капан: Как нашата сенчеста война с Русия може да приключи с злополука "
Отговорих, че анализът на разузнаването е по своята същина сложна работа. Разбира се, се случват неточности, като фиаското с оръжията за всеобщо заличаване в Ирак, което е измежду най-забележителните. Но в този случай споделих, че съм сигурен, че държавното управление на Съединени американски щати в действителност има вяра, че Русия се готви за инвазия в Украйна.
Руснаците в шоуто - измежду най-информираните и проницателни специалисти по външната политика в страната си - намерено се подиграха. Те просто не биха приели, че американското и английското държавни управления откровено имат вяра на известията, че Москва възнамерява да провежда подправена украинска офанзива, с цел да оправдае съветска инвазия, че Кремъл се готви да конфигурира марионетно държавно управление в Киев или че нашествието е била планувана да стартира на избрана дата.
Едно нещо би било, твърдяха те, в случай че тези репортажи бяха просто изстрел в продължаваща осведомителна борба сред Запада и Русия. Истината в последна сметка е първата жертва на войната. Но в случай че Вашингтон и Лондон в действителност „ имат вяра на личната си агитация “, както се показаха руснаците, тогава имаме същински проблем.
Наистина имаме. Русия и Западът намират за съвсем невероятно да осмислят взаимното си усещане за Украйна и по-широката европейска архитектура за сигурност. Ние не просто не сме съгласни за това какво би трябвало да бъде. Не сме съгласни за това каква е актуалната действителност.
На Запад концепцията, че съветските специалисти могат откровено да се съмняват, че държавното управление им се готви да стартира офанзива против Украйна, сама по себе си се преглежда като смешна. Не е ли явно, че Москва натрупа сили покрай границите на Украйна, организира злокобни военни учения в Беларус и в Черно море и намерено заплашва да предприеме „ военно-технически “ стъпки, в случай че НАТО откаже настояванията да се отдръпне от съветските граници? Русия не потвърди ли към този момент нападателните си планове, като атакува Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година?
Точно както съветските специалисти упрекват Запада в разпространяване на агитация, ние считаме изказванията, че Русия няма желание да нахлуе в Украйна, ни повече, ни по-малко от дезинформация на Кремъл.
Но измежду руснаците догатката, че Москва желае да нападна или завладее Украйна, нация, която те считат за братска, въпреки и снизходително, единствено по себе си е пресилено.
Твърденията на Запада, че Русия желае да изтрие демокрацията в Украйна, провокират неодобрение. Руснаците не считат Украйна за народна власт или покрай това да стане такава. Те виждат държавното управление й като затънало в корумпирана и нефункционална политика на патронаж, без да се преценява с правата на рускоезичните жители.
И те не имат вяра на концепцията, че желаят да възстановят Съюз на съветските социалистически републики. Много руснаци си спомнят носталгично руските дни, само че малко на брой желаят да пресъздадат остарялата империя, осъзнавайки какъв брой обременително и контрапродуктивно би било това. Там, където американците виждат съветски сили, подготвени за навлизане в Украйна, Москва ги вижда като част от по-широко отбранително изпитание за прекъсване на най-мощния боен съюз в света, който желае да отвори сергия на прага на Русия.
Ситуацията ни напомня коментар, който Теди Рузвелт прави за Англия и Германия през 1904 година:
„ [Кайзер Вилхелм II] има вяра, че англичаните възнамеряват да го атакуван и да разбият флота му... Всъщност англичаните нямат такива планове, само че самите те са в положение на под паника гнет, с цел да не би кайзерът скрито да има намерение... да унищожи флота им и да заличи Британската империя от картата. Беше, означи той, „ толкоз занимателен случай на взаимно съмнение и боязън, какъвто в никакъв случай не съм виждал, които води два народа до ръба на войната “.
Този случай, несъмнено, приключи с нещастието на Първата международна война. Тъй като недоверието и страхът, които тормозят връзките на Русия със Запада през днешния ден, се насочват към модерна злополука, би трябвало да обмислим някои сериозни действителности.
Първата е, че сходно на Имперска Германия и Едуардианска Англия, през днешния ден всяка страна има вяра, че другата таи враждебни планове, като в същото време счита личните си дейности като просто отбранителни.
Кремъл е уверен, че Съединените щати от дълго време имат Русия в прицела си, придвижвайки военните сили и инфраструктурата все по-близо до съветска територия, въоръжавайки и овластявайки антируските фракции в прилежащите страни и интензивно подкрепяйки подривни детайли в самата Русия.
Западът от своя страна преглежда Путин като смъртен зложелател на демокрацията и свободата, както в Европа, по този начин и в самите Съединени щати. Резултатът е, че и двете страни имат вяра, че би трябвало да се изправят против експанзията, създавайки цикъл от дейности и реакции, които се насочват към спор.
Втората действителност е, че нито Русия, нито Западът могат да победят другия, без значение дали на бойното поле или на масата за договаряния. От първите години на нуклеарната ера ние сме вързани дружно като заложници, като сигурността на едната страна зависи от обезпечаването на съответна сигурност за другата.
Нашата взаимна накърнимост единствено нараства, защото кибертехнологиите надълбоко заплитат световете на военните интервенции, шпионажа, новините и търговията.
Нито Русия, нито Западът могат да вкарат Украйна в своята сфера на въздействие, без да я раздерат вътрешно. Кремъл не може да прогони Съединените щати от Европа, а Европа не може да бъде постоянна, до момента в който Русия е изключена от най-влиятелните организации за сигурност в района.
При такива условия всевъзможни старания за основаване на сюжети „ печелба-загуба “ сред Запада и Русия неизбежно ще доведат до резултати „ загуба-загуба “.
Джон Кенеди означи, че основният урок от кубинската ракетна рецесия е, че водачите на нуклеарните суперсили би трябвало да обезвредят рецесиите, като си оказват помощ взаимно да намерят взаимни взаимни отстъпки, спасяващи лицата им. Това важи и през днешния ден, не по-малко от 1962 година Прозорецът от благоприятни условия за попречване на злополучие бързо се затваря.
* Джордж Бийб е вицепрезидент и шеф на проучванията в Центъра за народен интерес, някогашен глава на отдела за съветски разбори на Централно разузнавателно управление на САЩ, създател на книгата " Руският капан: Как нашата сенчеста война с Русия може да приключи с злополука "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ