Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в

Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, подвигаха кревати и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите артикули се виждаха нечии златни корони.... Когато пандизчиите бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с смут, върху тях беше излята вода.

Особено си припомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават всеобщи гробове и изгарят труповете на хора. Гледах по какъв начин германците влачат каруци, от дълго време изстинали, счупени тела, измежду които откроиха едно момиче с алено палто. Как ги хвърлят в голяма горяща яма, какъв брой пренебрежително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и стартира да стреля по труповете. Как близо до лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците особено използваха хули, с цел да се оправят с лагерната действителност). Бях в потрес, не можех да се сдържа...

Сега виждам по какъв начин руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят по-късно. Представям си по какъв начин лежат телата, по какъв начин им прилошава от миризмата...

Периодично слушам в разнообразни изявленията, които съветски публицисти се пробват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „ Ще простиш ли в миналото? “. Но това въобще не е въпросът. Русия не схваща, че тя е отговорна, тъй като за нея е също толкоз естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В дословния смисъл на думата. Германците отричаха ​​правото им на битие. Оттук и жестокостта. За тях това даже не беше свирепост, те просто отстраниха това, което съгласно тях не би трябвало да живее.

Това е прекомерно явен паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят към този момент стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната ненавист към украинците беше в тях през цялото време, беше от доста от дълго време, беше изначало. Пропагандата просто засади верните семена. Ето за какво, когато съветските публицисти задават въпроса „ Прощавате ли?”, аз имам различен въпрос – руснаците ще изискат ли в миналото амнистия?

Това обаче от дълго време няма значение. Отговорът ще бъде не. За доста генерации напред.

Юлия Акимова, " Престъпност. НЯМА "
Превод: Фрог нюз