Помпей – „Мъртвият град“, погребан под тонове пепел
Когато през Бронзовата ера първите поданици на региона вземат решение да изградят селището Помпей по скатовете на вулкана Везувий (където почвата е толкоз плодородна, че съвсем всичко расте), надали са предполагали, че това е един латентен огнен колос, който всеки миг може да се разсъни и бързо и гневно да унищожи всичко по пътя си.
Дълги години тъкмо тези вулкански скатове са едни от най-важните за земеделието на Италия, тъй като вулканичната канара е богата на разнообразни съставни елементи, които се смесват с почвата и по този начин вършат една в действителност плодородна и плодородна земя, що се касае до земеделието.
Разхождайки се из руините на Помпей, човек си дава сметка какъв брой може да е опустошителна силата на природата и по какъв начин всичко може да се промени за ден, даже единствено за момент.
Изригването на Везувий през 79 година сл. Хр. е може би най-унищожителното и запаметяващо се изригване на вулкан, тъй като то погребва един град, една цяла цивилизация, погребва самите хора под тонове пепел като че ли не ги е имало, като че ли в един миг си пазарят в някое дюкянче, а в идващия - застиват вечно в огнената прегръдка на лавата.
Една от жертвите на това изригване е римският академик Плиний Стари, който е написал „ Естествена история “ в 37 тома и е имал необикновен интерес към естествените науки като геология, минералогия и други. При самото изригване Плиний Стари е бил командващ на флота при Мизена и се е втурнал да оказва помощ, само че за жалост лавата и пепелта гълтам и него.
История на града преди изригването на Везувий
Много легенди и митове се описват за това по какъв начин тъкмо е учреден град Помпей. Някои исторически данни настояват, че на това място е имало населено място още през 1 хилядолетие прочие Хр. Според други предания, градът Помпей е учреден от Херакъл, само че в действителност създателите на Помпей са оските. Това е староиталийски народ, който е населявал основно район Кампания, където се намира и град Помпей.
Един от най-важните стадии в развиването на Помпей е неговият така наречен „ Римски интервал “, когато той е значим център в Римската империя. Помпей е бил място за срещи на римската аристокрация най-много по времето на император Август.
В амфитеатъра на Помпей са се провеждали голям брой борби на гладиатори. Той е събирал към 20 000 души. През 59 година обаче Нерон не разрешава да се организират гладиаторски борби в Помпей за интервал от 10 години поради едно в действителност кърваво събитие.
Помпей е бил едно кипящо от живот градче, значим стопански център на Римската империя и доста хубав в архитектурно отношение.
Земетресението – предвестител на огромната покруса
Няколко години преди изригването на Везувий, през 62 година, мощно земетресение раздрусва Везувий и визира доста Помпей. Щетите са доста огромни и градът не може да се възвърне изцяло в тогавашния си искра. Самото земетресение е ранен предвестител на изригването, само че кой би предположил, че нещата ще се развият толкоз бързо и ненадейно и ще имат подобен драматичен край.
24 август 79 година – денят на Апокалипсиса
Ден като всеки различен, само че не и за жителите на Помпей. Сутринта всичко наподобява обикновено в града, всеки е тръгнал да прави ежедневните си задания, без да подозира, че там на върха, лава, бълбукаща години наред под земната кора, се надига заплашително.
Везувий изригва безусловно ненадейно и ненадейно. Всичко става толкоз бързо, че няма време за кой знае каква реакция от страна на локалното население. Въпреки че детонацията е доста мощна и неочаквана, разнообразни източници настояват, че множеството локални някак не осъзнават действителната заплаха и съвестност на обстановката. Следва и втора детонация с изхвърляне на прахуляк и гореща лава. Това изригване на Везувий е толкоз мощно, че учените настояват, че такова може да се случи приблизително на хиляда години.
Освен че Везувий изхвърля прахуляк, лава и пепел, стартират да „ валят “ и части пемза, които падат с голяма скорост на земята и са напряко смъртоносни. Повечето поданици умират от газовете, летящата пемза и даже от боязън. Голяма част от оживелите след 15 часовото „ зрелище “ на Везувий пък умират от горещата лава и високите температури. Помпей наподобява на същински земен пъкъл. Някога преуспяващ град в Римската империя, в този момент застинал вечно под тоновете вулканска пепел.
Заедно с Помпей са заровени и други градове наоколо – Херкулан, Сртабии, Оплонт, Левкопетра, Таврания и други. Но някак в историята се помни най-много името на Помпей – градът, чиито поданици са заровени под тоновете пепел, застинали в бягащи и молещи се пози. Подобна покруса от такива мащаби се случва рядко и да се надяваме, че бъдещето на Везувий или различен деен вулкан по света, не крие сходни неприятни изненади.
Разкопки
Повече от 1500 години град Помпей и неговите поданици стоят заровени под тоновете пепел и скали от Везувий и никой не знае, че те са там.
През годините след изригването на вулкана, мястото е населявано от време на време и за малко. Различни иманяри са намирали скъпи артефакти и за жалост те са се изгубили вечно. Въпреки това към момента никой не си дава сметка какво лежи под тази скална маса.
Въпреки нещастието, която се е случила през 79 година, под тоновете пепел „ Мъртвият град “, както по-късно го назовават, е бил непокътнат извънредно добре.
Градът е открит напълно инцидентно през XVI век от Доменико Фонтана при прокопаването на под земята канал за отклонение на река Сарно, той открива голям брой скъпи предмети и колкото повече напредва изкопната активност, толкоз повече стартира Помпей да разкрива своите секрети – заровени здания, артефакти и най-ужасяващото – хиляди застинали тела в прегръдката на вулканската пепел.
През годините разкопките са спирани и подновявани и чак през 1763 година е открит надпис, който споделя, че точно това е античният римски град Помпей.
Археологическите разкопки демонстрират, че Помпей е бил гъсто обитаем даже отвън своите градски стени. В региона, който през днешния ден е прочут с името Ботаро даже са разкопани голям брой колонади с магазини, чието наличие подсказва, че там е имало доставчици и аптекари. Тези обстоятелства, а и доста други, поддържат концепцията, че Помпей е бил доста по-голям от хипотетичния град в стените. Едни настояват, че това са били покрайнини на Помпей, а други, че даже са дребни обособени селища, чиито имена не са известни. Въпреки това най-разпространената версия си остава тази, че те са част от град Помпей.
Археологическите разкопки демонстрират нещо доста значимо за Помпей – множеството му поданици са били богати, аристократи и очевидно са заемали значими позиции в Римската империя. За това се съди по къщите, които са открити. Например една такава е къщата на Умбриций Скаурус. Някога е принадлежала на командира на помпейските бранители против обсадата на Сула. Тя е била богато украсена, имала е цели три приемни зали или атриуми и прелестна колонада от едната страна. Къщата е разполагала даже с частна баня, нещо, което по това време е било особено единствено за в действителност видни римски поданици.
Има голям брой сходни къщи в Помпей, което навежда историците на мисълта, че градът в действителност е бил с най-вече богато население.
Трагедията, случила се в подножието на Везувий е следващото доказателство по какъв начин нито един човек, било той аристократ или плебей, не е по-голям от природата и нейната мощност.
Още от създателя:
Дълги години тъкмо тези вулкански скатове са едни от най-важните за земеделието на Италия, тъй като вулканичната канара е богата на разнообразни съставни елементи, които се смесват с почвата и по този начин вършат една в действителност плодородна и плодородна земя, що се касае до земеделието.
Разхождайки се из руините на Помпей, човек си дава сметка какъв брой може да е опустошителна силата на природата и по какъв начин всичко може да се промени за ден, даже единствено за момент.
Изригването на Везувий през 79 година сл. Хр. е може би най-унищожителното и запаметяващо се изригване на вулкан, тъй като то погребва един град, една цяла цивилизация, погребва самите хора под тонове пепел като че ли не ги е имало, като че ли в един миг си пазарят в някое дюкянче, а в идващия - застиват вечно в огнената прегръдка на лавата.
Една от жертвите на това изригване е римският академик Плиний Стари, който е написал „ Естествена история “ в 37 тома и е имал необикновен интерес към естествените науки като геология, минералогия и други. При самото изригване Плиний Стари е бил командващ на флота при Мизена и се е втурнал да оказва помощ, само че за жалост лавата и пепелта гълтам и него.
История на града преди изригването на Везувий
Много легенди и митове се описват за това по какъв начин тъкмо е учреден град Помпей. Някои исторически данни настояват, че на това място е имало населено място още през 1 хилядолетие прочие Хр. Според други предания, градът Помпей е учреден от Херакъл, само че в действителност създателите на Помпей са оските. Това е староиталийски народ, който е населявал основно район Кампания, където се намира и град Помпей.
Един от най-важните стадии в развиването на Помпей е неговият така наречен „ Римски интервал “, когато той е значим център в Римската империя. Помпей е бил място за срещи на римската аристокрация най-много по времето на император Август.
В амфитеатъра на Помпей са се провеждали голям брой борби на гладиатори. Той е събирал към 20 000 души. През 59 година обаче Нерон не разрешава да се организират гладиаторски борби в Помпей за интервал от 10 години поради едно в действителност кърваво събитие.
Помпей е бил едно кипящо от живот градче, значим стопански център на Римската империя и доста хубав в архитектурно отношение.
Земетресението – предвестител на огромната покруса
Няколко години преди изригването на Везувий, през 62 година, мощно земетресение раздрусва Везувий и визира доста Помпей. Щетите са доста огромни и градът не може да се възвърне изцяло в тогавашния си искра. Самото земетресение е ранен предвестител на изригването, само че кой би предположил, че нещата ще се развият толкоз бързо и ненадейно и ще имат подобен драматичен край.
24 август 79 година – денят на Апокалипсиса
Ден като всеки различен, само че не и за жителите на Помпей. Сутринта всичко наподобява обикновено в града, всеки е тръгнал да прави ежедневните си задания, без да подозира, че там на върха, лава, бълбукаща години наред под земната кора, се надига заплашително.
Везувий изригва безусловно ненадейно и ненадейно. Всичко става толкоз бързо, че няма време за кой знае каква реакция от страна на локалното население. Въпреки че детонацията е доста мощна и неочаквана, разнообразни източници настояват, че множеството локални някак не осъзнават действителната заплаха и съвестност на обстановката. Следва и втора детонация с изхвърляне на прахуляк и гореща лава. Това изригване на Везувий е толкоз мощно, че учените настояват, че такова може да се случи приблизително на хиляда години.
Освен че Везувий изхвърля прахуляк, лава и пепел, стартират да „ валят “ и части пемза, които падат с голяма скорост на земята и са напряко смъртоносни. Повечето поданици умират от газовете, летящата пемза и даже от боязън. Голяма част от оживелите след 15 часовото „ зрелище “ на Везувий пък умират от горещата лава и високите температури. Помпей наподобява на същински земен пъкъл. Някога преуспяващ град в Римската империя, в този момент застинал вечно под тоновете вулканска пепел.
Заедно с Помпей са заровени и други градове наоколо – Херкулан, Сртабии, Оплонт, Левкопетра, Таврания и други. Но някак в историята се помни най-много името на Помпей – градът, чиито поданици са заровени под тоновете пепел, застинали в бягащи и молещи се пози. Подобна покруса от такива мащаби се случва рядко и да се надяваме, че бъдещето на Везувий или различен деен вулкан по света, не крие сходни неприятни изненади.
Разкопки
Повече от 1500 години град Помпей и неговите поданици стоят заровени под тоновете пепел и скали от Везувий и никой не знае, че те са там.
През годините след изригването на вулкана, мястото е населявано от време на време и за малко. Различни иманяри са намирали скъпи артефакти и за жалост те са се изгубили вечно. Въпреки това към момента никой не си дава сметка какво лежи под тази скална маса.
Въпреки нещастието, която се е случила през 79 година, под тоновете пепел „ Мъртвият град “, както по-късно го назовават, е бил непокътнат извънредно добре.
Градът е открит напълно инцидентно през XVI век от Доменико Фонтана при прокопаването на под земята канал за отклонение на река Сарно, той открива голям брой скъпи предмети и колкото повече напредва изкопната активност, толкоз повече стартира Помпей да разкрива своите секрети – заровени здания, артефакти и най-ужасяващото – хиляди застинали тела в прегръдката на вулканската пепел.
През годините разкопките са спирани и подновявани и чак през 1763 година е открит надпис, който споделя, че точно това е античният римски град Помпей.
Археологическите разкопки демонстрират, че Помпей е бил гъсто обитаем даже отвън своите градски стени. В региона, който през днешния ден е прочут с името Ботаро даже са разкопани голям брой колонади с магазини, чието наличие подсказва, че там е имало доставчици и аптекари. Тези обстоятелства, а и доста други, поддържат концепцията, че Помпей е бил доста по-голям от хипотетичния град в стените. Едни настояват, че това са били покрайнини на Помпей, а други, че даже са дребни обособени селища, чиито имена не са известни. Въпреки това най-разпространената версия си остава тази, че те са част от град Помпей.
Археологическите разкопки демонстрират нещо доста значимо за Помпей – множеството му поданици са били богати, аристократи и очевидно са заемали значими позиции в Римската империя. За това се съди по къщите, които са открити. Например една такава е къщата на Умбриций Скаурус. Някога е принадлежала на командира на помпейските бранители против обсадата на Сула. Тя е била богато украсена, имала е цели три приемни зали или атриуми и прелестна колонада от едната страна. Къщата е разполагала даже с частна баня, нещо, което по това време е било особено единствено за в действителност видни римски поданици.
Има голям брой сходни къщи в Помпей, което навежда историците на мисълта, че градът в действителност е бил с най-вече богато население.
Трагедията, случила се в подножието на Везувий е следващото доказателство по какъв начин нито един човек, било той аристократ или плебей, не е по-голям от природата и нейната мощност.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ