Когато през 2021 г., Френският институт отбелязва своя 30-и юбилей

Когато през 2021 година, Френският институт отбелязва своя 30-и празник със особено издание, проследяващо историята на тези бурни десетилетия в България, на страниците му се появява огромно изявление с Мария Конакчиева, пресаташе на Френския културен институт и жива легенда в публичния живот на София.

Всъщност в случай че има нещо, което сплотява Франция и България в най-красива и запаметяваща се форма, това е точно Мария Конакчиева. Приносът на мадам Конакчиева, както е известна, беше оценен високо с награждаването й с Националния медал за заслуги на Франция преди няколко седмици. Високото отличие е самопризнание за отдадеността на Мария Конакчиева към френската история, просвета и дипломация.

Интересът й към Франция и френската просвета е разпален от мощната франкофонска общественост в родния й град Елена. Детегледачката на дребната Мария е запленена от френския език и й споделя вълнуващи истории на френски. За Мария Конакчиева точно културата е един от най-активно работещите " дипломати " в международен аспект и с помощта на дългогодишната си работа във Френския културен институт е уверена, че реализира и най-качествени и трайни резултати.

Когато идва от родния си град Елена в София през 60-те, Мария се озовава в центъра на дейния обществен, културен и нощен живот на група забавни хора, наследници на буржоазни семейства. По това време те крият своя генезис, а Мария се гордее със своята фамилия и с франкофонската жила.
Реклама
Езикът на Юго, Превер и Пруст я среща с огромната й обич - алжирския посланик Хамза бен Амран. Става негова брачна половинка през 1967 година и от този момент стартира приключенският й живот като брачна половинка на публично дипломатическо лице. Пътуват и откриват доста дружно през годините. И там, по време на това странствуване, Мария научава нещо значимо, синтезирано най-добре от канадския публицист Майкъл Ондатджи (автор на " Английският пациент " ): " Ние сме част от всеобщата история, ние сме всеобщи книги. Ние не принадлежим на никого, ние не сме моногамни в нашите усети и опит. Всичко, което желаеме, е единствено да вървим по земя, която не е картографирана. "
Като какъв човек се определяте?
Волеви, динамичен и в никакъв случай не изневеряващ на своето верую.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В моя опит през годините, който ми е пътеводна звезда. Всичко ново е забравеното остаряло.
Любимият ви миг от деня?
При заник слънце, когато всички фантазии са вероятни.
Реклама Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Много са. Винаги го има предизвикването да убедя моите сътрудници. Но това е и работа над себе си.
Кое е вашето най-голямо достижение?
Това, че останах да послужвам 30 години за подобряването на френско-българските културни връзки (преди седмица бях наградена с влиятелния Орден за национални заслуги).
Как си почивате?
С обичана книга в ръка и свежо пиво.
Какво ви зарежда?
Ентусиазмът и концепциите на другите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели 1 Инфраструктура 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Строителство и парцели Реклама Какво ви разсмива?
Остроумна фраза, само че в последно време усещам потребност от повече смях.
Какво ви натъжава?
Страданието, което е доста постоянно преекспонирано в медиите и способства за засилващия се стрес при хората.
Какво ви вбесява?
Неуките и нелепостта (аз съм родена и израсла в град Елена, където е родното място на Стоян Михайловски " Напред науката е слънце " ).
Личност, на която се възхищавате?
Шарл дьо Гол, който сподели, че огромните персони трансформират света.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване