Когато през 2004 и 2007 г. се стигна до двойното,

Когато през 2004 и 2007 година се стигна до двойното, най-голямо уголемение в историята на Европейския съюз, стана ясно, че e неотложно да бъде направена политика на Съюза към страните от Източна Европа. В отговор на измененията, провокирани от процеса на европейска интеграция през 2008 година, Полша взаимно с Швеция, предложиха плана Източно партньорство (ИП) – специфична самодейност ориентирана към шест страни: Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Изненадващо бързо тази концепция беше възприета и през идната година ИП публично стана част от политиката на Европейския съюз.

Основната цел на ИП е приобщаване на източните сътрудници към Европейски Съюз посредством усилване на икономическите, обществените и правните връзки, както и реализиране на либерализиране на визовия режим. Въпреки че Брюксел не дава обещание участие, планът в действителност е едно увещание, че Европа не свършва с страните, които към този момент са членки на Европейски Съюз. Това е изключително явно в метода на Варшава, която беше и остава един от главните пропагандатори на източната политика на Европейски Съюз, което е естествено разследване от географското разположение на Полша, от историческите, културните и икономическите връзки с източноевропейските страни. Полша просто не желае границата на Европейски Съюз да бъде и нейната източна граница.

Постиженията на ИП

Десет години след появяването на Източното партньорство с съображение може да си зададем въпроса какво е реализирано по това време и какво остава неосъществено. Дискусиите по тази тематика не престават в експертните кръгове в границите на Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз. Преди да създадем бърз " одит ", вярно е да представим предлагането на Европейски Съюз. Още от началото на самодейността Европейската комисия предложи със страните, включени в ИП, да стартират предприсъединителни договаряния, част от които трябваше да бъде зоната за свободна търговия. Брюксел възнамеряваше да поддържа политическата и икономическата промяна на източните сътрудници по линия на Европейски Съюз, което трябваше да докара до тяхното стабилизиране и по-бързо развиване. Това трябваше да протече паралелно с процеса, ориентиран към унищожаване на бариерите при пътешестване на жителите от страните на ИП.

Още при започване на Източното партньорство беше ясно, че то обгръща доста разнообразна област и шестте неговите страни членки имат разнообразни ползи и упоритости във връзка с бъдещето и задачата на връзките си с Европейски Съюз. В резултат на това се оформиха две групи страни. От една страна - Украйна, Молдова и Грузия, които обявиха, че европейската интеграция е основна задача на тяхната външна политика. От друга страна – Беларус, Азербайджан и Армения, които са заинтригувани да развиват връзки с Европейски Съюз, само че техните желания са доста по-ограничени.