Когато през 1987 г. в близка галактика избухва звезда с

Когато през 1987 година в близка вселена избухва звезда с маса до 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето, гърмежът е толкоз мощен, че в продължение на седмици се вижда с невъоръжено око от южното полукълбо на Земята. Учени най-сетне са разпознали потомството на тази свръхнова - извънредно компактен обект, наименуван неутронна звезда, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Два инструмента на галактическия телескоп " Джеймс Уеб " (JWST), наблюдаващи свръхновата в инфрачервения диапазон, виждат присъщи химически доказателства, включващи атоми на аргон и сяра, които демонстрират, че зад отломките, останали от гърмежа, се крие новородена неутронна звезда.

Подобни детонации могат да основат два разнообразни типа екзотични компактни обекти - черна дупка или неутронна звезда. Наблюденията на

" Джеймс Уеб " позволяват загадката коя от тях е резултат от експлоадирането на тази свръхнова.

" След като проследихме свръхновата и търсихме компактния обект повече от три десетилетия, е вълнуващо най-сетне да намерим изчезналите доказателства за неутронна звезда с помощта на галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", споделя Клаес Франсон, професор по астрофизика от Стокхолмския университет в Швеция и водещ създател на проучването, оповестено в сп. " Сайънс ". 

" Неутронните звезди са извънредно плътни и компактни остатъци от детонацията на солидна звезда. Това е сравнимо с компресирането на цялата маса на Слънцето до размера на един град. Те са толкоз плътни, че една супена лъжица от неутронна звезда може да тежи колкото планина ", изяснява съавторът на проучването Патрик Кавана.

Свръхновата, наречена Свръхнова 1987A, поражда на 160 000 светлинни години от Земята в Големия Магеланов облак - вселена джудже в съседство с нашия Млечен път.  Светлинната година е дистанцията, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра. Поради огромната си маса звездата е имала относително къс живот от към 20 милиона години, доста по-малко от този на нашето Слънце.

Светлината от детонацията е следена от Земята на 24 февруари 1987 година, ден откакто е засечен изблик на неутрино - субатомни частици, създавани в големи количества при колапса на ядрото на огромна звезда, подбуден от свръхновата. Това е първият път от 1604 година, когато свръхнова се вижда с просто око.  

Звезди с маса минимум осем до 10 пъти от тази на Слънцето приключват живота си в свръхнова, като след колапса на звездното ядро изхвърлят огромна част от материята си в космоса, само че оставят след себе си излишък. Макар и пагубни, тези детонации са главните източници на химически детайли, в това число въглерод, О2, силиций и желязо, които вършат живота вероятен.

В взаимозависимост от размера на обречената звезда остатъкът може да бъде неутронна звезда или черна дупка - обект, чието гравитационно привличане е толкоз мощно, че даже светлината не може да избяга.

При Свръхнова 1987A размерът на звездата и продължителността на изблика на неутрино допускат, че остатъкът би трябвало да е  неутронна звезда, само че това не е доказано посредством директни доказателства.

" Никога до момента не са откривани директни доказателства за някой от тези екзотични обекти толкоз скоро след детонацията на свръхнова ", споделя Кавана.

Инструментите на " Джеймс Уеб " откриват атоми на аргон и сяра. Изследователите изследват разнообразни сюжети и откриват, че тези атоми са могли да останат там в следеното им положение единствено от ултравиолетовото и рентгеновото лъчение от неутронна звезда.

Изследователите в този момент работят, с цел да дефинират типа на неутронната звезда - бързо въртящ се вид, наименуван пулсар, със мощно магнитно поле или " по-тих " вид, със едва магнитно поле.

Откритието е следващото достижение на " Джеймс Уеб ", който влезе в употреба през 2022 година То става допустимо с помощта на способността на галактическия телескоп за наблюдения в инфрачервения диапазон.

Всеки миг е значим! Последвайте ни в  и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня