Има ли ЕС отговор за финансовата мощ на Лондон?
Когато през 1973 година Англия се причислява към Европейската икономическа общественост (предшественика на ЕС), икономическият историк Чарлз Киндълбергер, който разказва възхода на международните финансови центрове, показва подозрение по отношение на способността на Лондон да заеме лидерска позиция в блока. „ Паундът е прекомерно слаб, а английските спестявания са прекомерно дребни “, написа тогава той. След разбор на стопанската система на мащаба и притегателната мощ на другите градове в Европейската икономическа общественост, Киндълбергер стига до заключението, че Брюксел ще се трансформира във финансов център на Европа.
Днес знаем, че прогнозата на историка по този начин и не се реализира, само че неговите разбори би трябвало да бъдат измежду главните четива за представителите на европейските управляващи на фона на евентуално безредния свършек на сагата Брекзит, които може да постави завършек на десетилетия на свободна търговия сред Англия и Европейски Съюз, написа Лионел Лаурент за Блумбърг.
Заключенията на Киндълбергер за това какво прави един град мощен финансов център могат да намерят необятен отзив в Европа след Брекзит. Свръхцентрализацията крие огромни опасности, измежду които и такива от несъразмерна политическа интервенция. Неговите разбори са пряк удар против тези специалисти, които посрещат с подбив концепцията, че има европейски градове, които да бъдат сериозен съперник на финансовата мощност на Лондон.
Според някои финансовата столица на Обединеното кралство към този момент е достигнала прекомерно огромна централизация на капитал. Референдума за Брекзит от 2016 година потвърди, че формалните представители на Еврозоната са имали право да показват терзания по отношение на обстоятелството, че Лондон дава отговор за една трета от интензивността на финансовите пазари в Европейски Съюз и за клиринга на над 90% от евро дериватите.
През 70-те години, когато Киндълбергер разгласява анализите си за международните финансови центрове, Лондонско Сити (отделна административна единица в центъра на английската столица, отговаряща за огромна част от финансовата интензивност на острова, а и в света) бе считано за умозрителен балон, вместо за действителен кандидат. Тогава американските банки изполват Лондон като седалище за деноминирани в долари депозити отвън Съединени американски щати – практиката, която става известна като „ Евродолари ”. Тогава никой не приказва за висококачествената работна мощ или по-добрата правна система на английската столица, изказвания, с които икономистите изясняват триумфа на Лондон като финансов център. Столицата на Обединеното кралство се трансформира в магнит за европейски капитал едвам през 80-те години на предишния век посредством регулаторни промени, политическа непоклатимост, а най-много на участието на страната в единния пазар на Европейски Съюз “
Днес тези преимущества са сложени под сериозен въпрос. Преходният интервал след Брекзит ще приключи на 31 декември тази година, поставяйки завършек на безпроблемния пазарен достъп на Англия до Европейски Съюз. Финансовите компании, които оперират в Обединеното кралство, към този момент реалокираха 7 500 свои чиновници и активи на стойност 1,2 трл. паунда в Европейски Съюз.
Тук не става въпрос за цялостно изнасяне на финансовия бизнес на Лондон и никой не споделя, че Париж или Франкфурт ще изместят английската столица от първото и място измежду финансовите центрове в Европа. Не, ние сме във фаза на децентрализация, при която няколко финансови центрове могат да съществуват по едно и също време. Дъблин и Люксембург притеглят застрахователните компании. Амстердам се трансформира в хъб за комерсиалните компании поради бързата си интернет мрежа. JPMorgan Chase & Co. местят активи з 230 милиарда $ в Германия. Europlace, организация която промотира Париж като финансов център, пресмята, че във френската столица са основани 4000 нови работни места в бранша.
Европейците стартират да гледат на по-дълбоката интеграция на финансовите пазари като на метод за нарастване на благосъстоянието на семействата с трилиони.
Тук обаче идва и частта от разбора на Киндълбергер, която би трябвало да тормози европейските представители.
Децентрализирането също крие опасности, защото то нормално среща опозиция. Някои банки да вземем за пример подхождат с огромно отвращение към преместването на работните места отвън Лондон, като пандемията от COVID-19 се трансформира в положително опрощение за отлагането на процеса.
Очевидни са и трудностите в борбата за клиринга на евро деривати сред Париж и Франкфурт – двата центъра, които водят напъните за преместването на интервенциите по клиринг от английската столица на континента. По данни на британската централна банка ĸъм ĸpaя нa минaлaтa гoдинa eвpoпeйcĸитe ĸoмпaнии ca имaли aĸтивни дepивaти на cтoйнocт 74 трлн. дoлapa на пазара в Лондон.
Тази борба отразява безредния отговор на Европа. Европейската централна банка желае пренасяне на повече активи, Европейски орган за скъпи бумаги и пазари (ESMA) желае повече власт за надзор на клиринга отвън Европейски Съюз, а националните регулатори не желаят да губят пълномощия за сметка на европейски институции. Това напрежение и смяната в целите на фона на пандемията от COVID-19 убеди Брюксел да разреши на европейските компании да продължат работата си по клиринг с Лондон доникъде на 2022 година
Макар че построяването на същински континентален противник на Лондонското Сити би било положително развиване за финансовия свят, основаването на подобен финансов център е възпрепятствано от вътрешната конкуренция в Европейски Съюз и бавната пазарна интеграция – проблеми, които Киндълбергер отбелязва преди десетилетия.
„ Ако Европа не подходи съществено към интеграцията, няма да има един европейски финансов център “, написа той.
Европейски Съюз би трябвало да се вслуша в тези предизвестия от предишното. Той би трябвало да реши какви са новите условия на търговия с Лондон. Приемането на ограничения за равнопоставеност на Лондон с други европейски центрове е може би най-хубавият метод в тази ситуация, защото той ще даде на Европейски Съюз време за създаване на финансовите хъбове без риск от тежки пазарни разстройства. Блокът би трябвало да ускори регулацията на финансовия бранш и да се погрижи за здравето на европейските банки, много от които специалисти от Уолстрийт дефинират като отвращение за вложения.
Изводът е, че даже най-добре премислените проекти може да се объркат. Правителствата не могат просто да основат финансов център от нищото. Случват се най-различни произшествия, които от своя страна водят до тежки непредвидими рецесии. Ако Европейски Съюз направи неверните калкулации, ще завоюва освен Лондон, само че и по-далечните съперници от Съединени американски щати и Азия. Брюксел може би ще би трябвало да изчака още малко.
Днес знаем, че прогнозата на историка по този начин и не се реализира, само че неговите разбори би трябвало да бъдат измежду главните четива за представителите на европейските управляващи на фона на евентуално безредния свършек на сагата Брекзит, които може да постави завършек на десетилетия на свободна търговия сред Англия и Европейски Съюз, написа Лионел Лаурент за Блумбърг.
Заключенията на Киндълбергер за това какво прави един град мощен финансов център могат да намерят необятен отзив в Европа след Брекзит. Свръхцентрализацията крие огромни опасности, измежду които и такива от несъразмерна политическа интервенция. Неговите разбори са пряк удар против тези специалисти, които посрещат с подбив концепцията, че има европейски градове, които да бъдат сериозен съперник на финансовата мощност на Лондон.
Според някои финансовата столица на Обединеното кралство към този момент е достигнала прекомерно огромна централизация на капитал. Референдума за Брекзит от 2016 година потвърди, че формалните представители на Еврозоната са имали право да показват терзания по отношение на обстоятелството, че Лондон дава отговор за една трета от интензивността на финансовите пазари в Европейски Съюз и за клиринга на над 90% от евро дериватите.
През 70-те години, когато Киндълбергер разгласява анализите си за международните финансови центрове, Лондонско Сити (отделна административна единица в центъра на английската столица, отговаряща за огромна част от финансовата интензивност на острова, а и в света) бе считано за умозрителен балон, вместо за действителен кандидат. Тогава американските банки изполват Лондон като седалище за деноминирани в долари депозити отвън Съединени американски щати – практиката, която става известна като „ Евродолари ”. Тогава никой не приказва за висококачествената работна мощ или по-добрата правна система на английската столица, изказвания, с които икономистите изясняват триумфа на Лондон като финансов център. Столицата на Обединеното кралство се трансформира в магнит за европейски капитал едвам през 80-те години на предишния век посредством регулаторни промени, политическа непоклатимост, а най-много на участието на страната в единния пазар на Европейски Съюз “
Днес тези преимущества са сложени под сериозен въпрос. Преходният интервал след Брекзит ще приключи на 31 декември тази година, поставяйки завършек на безпроблемния пазарен достъп на Англия до Европейски Съюз. Финансовите компании, които оперират в Обединеното кралство, към този момент реалокираха 7 500 свои чиновници и активи на стойност 1,2 трл. паунда в Европейски Съюз.
Тук не става въпрос за цялостно изнасяне на финансовия бизнес на Лондон и никой не споделя, че Париж или Франкфурт ще изместят английската столица от първото и място измежду финансовите центрове в Европа. Не, ние сме във фаза на децентрализация, при която няколко финансови центрове могат да съществуват по едно и също време. Дъблин и Люксембург притеглят застрахователните компании. Амстердам се трансформира в хъб за комерсиалните компании поради бързата си интернет мрежа. JPMorgan Chase & Co. местят активи з 230 милиарда $ в Германия. Europlace, организация която промотира Париж като финансов център, пресмята, че във френската столица са основани 4000 нови работни места в бранша.
Европейците стартират да гледат на по-дълбоката интеграция на финансовите пазари като на метод за нарастване на благосъстоянието на семействата с трилиони.
Тук обаче идва и частта от разбора на Киндълбергер, която би трябвало да тормози европейските представители.
Децентрализирането също крие опасности, защото то нормално среща опозиция. Някои банки да вземем за пример подхождат с огромно отвращение към преместването на работните места отвън Лондон, като пандемията от COVID-19 се трансформира в положително опрощение за отлагането на процеса.
Очевидни са и трудностите в борбата за клиринга на евро деривати сред Париж и Франкфурт – двата центъра, които водят напъните за преместването на интервенциите по клиринг от английската столица на континента. По данни на британската централна банка ĸъм ĸpaя нa минaлaтa гoдинa eвpoпeйcĸитe ĸoмпaнии ca имaли aĸтивни дepивaти на cтoйнocт 74 трлн. дoлapa на пазара в Лондон.
Тази борба отразява безредния отговор на Европа. Европейската централна банка желае пренасяне на повече активи, Европейски орган за скъпи бумаги и пазари (ESMA) желае повече власт за надзор на клиринга отвън Европейски Съюз, а националните регулатори не желаят да губят пълномощия за сметка на европейски институции. Това напрежение и смяната в целите на фона на пандемията от COVID-19 убеди Брюксел да разреши на европейските компании да продължат работата си по клиринг с Лондон доникъде на 2022 година
Макар че построяването на същински континентален противник на Лондонското Сити би било положително развиване за финансовия свят, основаването на подобен финансов център е възпрепятствано от вътрешната конкуренция в Европейски Съюз и бавната пазарна интеграция – проблеми, които Киндълбергер отбелязва преди десетилетия.
„ Ако Европа не подходи съществено към интеграцията, няма да има един европейски финансов център “, написа той.
Европейски Съюз би трябвало да се вслуша в тези предизвестия от предишното. Той би трябвало да реши какви са новите условия на търговия с Лондон. Приемането на ограничения за равнопоставеност на Лондон с други европейски центрове е може би най-хубавият метод в тази ситуация, защото той ще даде на Европейски Съюз време за създаване на финансовите хъбове без риск от тежки пазарни разстройства. Блокът би трябвало да ускори регулацията на финансовия бранш и да се погрижи за здравето на европейските банки, много от които специалисти от Уолстрийт дефинират като отвращение за вложения.
Изводът е, че даже най-добре премислените проекти може да се объркат. Правителствата не могат просто да основат финансов център от нищото. Случват се най-различни произшествия, които от своя страна водят до тежки непредвидими рецесии. Ако Европейски Съюз направи неверните калкулации, ще завоюва освен Лондон, само че и по-далечните съперници от Съединени американски щати и Азия. Брюксел може би ще би трябвало да изчака още малко.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ