Когато през 1969 г. Нийл Армстронг за първи път стъпи

Наследството на „Аполо“: Следите на астронавтите все още са видими на повърхността на Луната

Когато през 1969 година Нийл Армстронг за първи път стъпи на Луната, думите му „ Една дребна крачка за индивида, един голям скок за човечеството “ (That’s one small step for a man, one giant leap for mankind) развълнуваха цялото човечество. Нашият тип бе дошъл на друго небесно тяло, отбелязвайки едно от най-значимите си достижения в историята. И въпреки всичко, макар неопровержимите доказателства, някои последователи на тайните теории към момента се съмняват, че индивидът в действителност е стигнал до Луната.

Не се безпокойте. Както за скептиците, по този начин и за любопитните има многочислени артефакти, които безмълвно свидетелстват за тези революционни задачи.

Снимки на артефактите на Луната

Шестте задачи „ Аполо “ от 1969 до 1972 година оставят след себе си голям брой артефакти и доказателства. Повече от отпечатъци в лунния прахуляк, наследството на програмата „ Аполо “ включва изоставени галактически апарати, научни принадлежности и даже материални доказателства от трети страни, снимани от международни обсерватории и интернационалните галактически сонди.

За разлика от Земята, на Луната липсват вятър, вода и атмосферни разстройства, което значи, че артефактите, оставени от астронавтите на „ Аполо “, са непокътнати в девствено положение. Тези предмети са моментна фотография от края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век – ера, избрана от пристрастеността на галактическата конкуренция и неумолимото човешко любознание. От обемистите лунни модули до дребните отпечатъци от обувки – Луната е музей на първите междузвездни стъпки на човечеството.

През 2021 година „ Чандраян-2 “ разгласява фотоси с висока резолюция на мястото на кацане на „ Аполо 11 “, на които ясно се вижда спускаемата степен Eagle в базата Транквилити. Японската задача SELENE (2008 г.) също снима измененията на повърхността, породени от кацането на „ Аполо “. Те включват области с по-светла почва към площадката на „ Аполо 15 “, където моторът на лунния модул е разрушил реголита.

Тези задачи са изключително значими, защото са образци за наблюдения на артефакти на Аполо на Луната, които не са дело на НАСА. Ако сте последователи на теориите на конспирацията и смятате, че НАСА по някакъв метод фалшифицира всичко това – е, НАСА явно не е направила нищо сходно.

През 2023 година южнокорейският лунен орбитален уред Данури направи фотоси на местата на Аполо 11 и 17, като удостовери съществуването на артефакти, основани от индивида. Макар че разграничителната дарба не беше толкоз добра, тя въпреки всичко беше задоволително висока, с цел да удостовери съществуването на изкуствена конструкция в целевата зона.

По лунната повърхнина са разпръснати принадлежности, елементи от галактически апарати, флагове и даже отпечатъци от стъпки – непокътнати мемоари за човешкото странствуване. Тези остатъци са освен доказателство за човешкото наличие на Луната, само че и трогателна хроника на нашата софтуерна досетливост и научна упоритост.

Снимки от Лунния разследващ орбитален уред (LRO)

НАСА също разполага със личен набор от фотоси. Най-добрите от тях са направени от задачата LRO

Мисията, която стартира през юли 2009 година, снима шестте степени на втурване на лунния модул „ Аполо “, научните комплекти за опити на лунната повърхнина „ Аполо “ (ALSEP), следите от стъпки на астронавти и гумите на лунохода.

Тези фотоси са неопровержимо доказателство, опровергаващо теориите за „ подправено кацане “. Разбира се, сондата е изстреляна от НАСА, само че камерата и интерпретацията се правят от няколко университетски групи, в това число Центъра за научни интервенции на LROC в Държавния университет в Аризона, както и от Германския аерокосмически център, Берлин.

Качеството не е тъкмо такова, каквото има камерата на вашия смарт телефон, само че е задоволително, с цел да удостовери съществуването на артефакти, основани от индивида.

Не сте уверени от фотосите? Имаме светлоотражатели

Сред най-трайното завещание от задачите „ Аполо “ са лунните лазерни ретрорефлектори, оставени от „ Аполо 11 “, „ Аполо 14 “ и „ Аполо 15 “. Тези огледални панели, които се употребяват и до през днешния ден, отразяват лазерните лъчи, изпратени от Земята, като разрешават на учените да мерят дистанцията до Луната с изключителна акуратност.

Да, астронавтите от „ Аполо “ са сложили на Луната няколко ефектни лазерни огледала, нещо, което е елементарно да се засече, като просто се изпрати лазерен лъч към него.

Десетилетия наред резултатите, получени от обсерваториите по целия свят – без значение от НАСА – потвърждават съществуването на рефлектори. Обсерваториите във Франция, Германия и Съединени американски щати постоянно употребяват тези устройства, с цел да учат динамичността на лунната орбита и да ревизират общата доктрина на относителността на Айнщайн. Никоя друга галактическа стратегия преди или след Аполо не е поставяла такива устройства на Луната.

Скали от Луната

Мисиите „ Аполо “ връщат на Земята 382 кг лунни скали. Тези проби, оценени от откривателите по целия свят, дават неопровержими доказателства за извънземния им генезис. Лунните скали се разграничават от земните, като се отличават с неповторим минерален състав и липса на водно наличие.

Независими опити, извършени от учени от Европа, Азия и Австралия, удостоверяват достоверността на скалите. Сравненията с образците, върнати от роботизираната стратегия „ Луна “ на Съветския съюз, в допълнение удостоверяват лунния им генезис. Така да вземем за пример една канара от „ Аполо 17 “ е датирана на 4,4 милиарда години, което я прави една от най-старите известни проби в Слънчевата система.

Наследството, непокътнато в лунната тишина

Артефактите, оставени от задачите „ Аполо “, са освен това от елементарни остатъци – те са знак за едно от най-големите достижения на човечеството. Всеки отпечатък и инструмент въплъщава дръзкия дух, който изведе човечеството оттатък земната люлка.

В ера, в която тайните теории постоянно оспорват историческите истини, тези физически остатъци са неоспоримо доказателство за човешкото проучване. Те акцентират действителността на триумфа на „ Аполо “ и се опълчват на голословните изказвания, че кацането на Луната е било изфабрикувано.