Една минута пауза за уважение към кафето - Булевард България
Когато преди няколко месеца сяда в кафене за specialty coffee в чужбина, Николай Григоров прави това, което всички сме привикнали – взема си кафето и изважда телефона, с цел да прегледа имейлите си.
Тогава при него идва бариста и го пита: „ Имате ли една минута? Ако да, оставете телефона единствено за една минута, като почитание към фермерите, които са отгледали това кафе. То е пристигнало отдалеко до нашата страна. Изпийте си кафето, а по-късно можете още веднъж да ползвате телефона си “.
Сам бариста и съучастник във веригата кафенета „ From Barista Coffee and More “, Николай приема положително забележката.
Не е сигурен до каква степен сходен метод би бил използван в българските заведения, само че признава, че му харесва посланието: че можем и да се насладим на кафето, и да си свършим работата, без да жертваме едното поради другото.
Поводът да се срещнем с Николай е специфичният план на BoulevardBulgaria и Yettel “ ”. Според скорошно изследване на организация „ Арбитраж “, извършено по поръчка на Yettel, 20% от българите, които имат телефон с мобилен интернет, прекарват над 6 часа на ден пред екрана.
Данните не са толкоз учудващи, като се има поради, че устройството в джоба ни ни е нужно за съвсем всичко – от заплащането на касата в магазина до навигацията, календара със срещи, приложенията за музика и за извършване на покупки и несъмнено, обществените мрежи. С наближаването на празниците обаче си припомняме какъв брой доста скъпи моменти можем да спечелим, в случай че си дадем сметка, че същинското другарство стартира, когато оставим телефона.
Като съсобственик на кафе веригата „ From Barista Coffee and More “, всекидневието на Николай е разграничено сред цифровия и действителния свят.
Работата му изисква да е непрекъснато на линия на телефона си – да следи наличностите, продажбите, имейлите, да комуникира със съдружниците си, да прави оценка трендовете. Същевременно споделя, че неговата същинска пристрастеност е да е зад бара – да прави кафе, да си приказва с клиентите, да е измежду личния състав.
Повечето клиенти в заведението също са с екран пред очите си – доста от тях работят отсам, някои приказват с бизнес сътрудници, други подреждат задания.
Централно място в заведението заема голяма дълга маса, с изведени контакти на нея, където непознати хора пият кафе и работят един до друг. Някои са чужденци, други са българи, има и студенти, които работят по планове дружно.
Всеки е фокусиран в това, което прави, само че кафенето не е стерилно пространство. Някъде сред два имейла всеки подвига глава да се усмихне на работещия до себе си или се заглежда в придвижването на кафето, което Николай подготвя за нас в осветлен в алено стъклен балон – първо нагоре по стъклена тръбичка, а след това надолу през цедката за тъкмо 90 секунди. Казват, че правенето на кафе било изкуство, само че в някои връзки наподобява повече на математика.
Николай ни показва способ за правене на кафе, който датира от началото на 18 век - кафемашина с вакуум.
Съдът, в който го подготвя, има две камери, представляващи стъклени сфери, първата, от които се цялостни с вода. Чрез загряване на долната камера, парното налягане кара водата да навлезе в горната сфера, където се смесва със зърната кафе.
Кафемашината с вакуум е известна като сифон, появява се в Берлин през 1830 година, само че става по-популярна с помощта на една французойка, която проектира първия модел на комерсиален апарат за подготвяне на вакуум кафе.
Тя се споделя Мари Фани Амелне, живяла е в Лион и е известна като мадам Васю.
А дали точно тъкмо гневният темп на технологиите не ни кара да обръщаме внимание на сходни уреди, припомнящи ни за естествената мощ на човешкия разсъдък и въображение?
Не просто бизнес, а посланици на кафето
През последните повече от 12 години обектите на „ From Barista Coffee and More “ са част от софийската кафе сцена и извършват обещанието към своите клиенти: да не вършат единствено бизнес или единствено кафе, а да бъдат посланици на кафе културата в България.
Подбират и внасят зелени кафета непосредствено от дребни ферми от целия свят, изпичат сами зърната и могат да ви подготвят кафе по повече способи, в сравнение с допускате, че съществуват. Освен това имат личен бленд и single origin серии, а кафетата можете да отнесете и у дома, смлени тъкмо за вашата машина или преса.
Кафетерията на ул. „ Бачо Киро “ 26-30 е първата от веригата и отваря порти през 2013 година Тогава Николай е единствено на 23 години, само че към този момент е натрупал сериозен опит като бариста и кафе инструктор.
Заедно със съдружниците си Бисер Тотолаков и Станислав Стоилов след това отварят още три обекта в София (до Garitage Park, в Бизнес парк София и в кв. Лозенец).
Имат и мобилна кафе-количка, с която придвижват пристрастеността си към кафето в офисите на разнообразни компании и образоват хората по какъв начин сами да си подготвят качествена напитка.
Засега в България към момента водеща е еспресо културата, само че съгласно Ники от ден на ден хора откриват, че кафето, което най-вече им харесва, е приготвено с аеропреса, Chemex, V60 или с разнообразни филтрации.
Страст зад бара
Както в живота няма единствено черно и бяло, по този начин и при работата във веригата дилемите не са единствено приятни или неприятни. Административната работа е нужното зло и тримата съдружници са си я разпределили даже без особено да са се разбирали – един се заема с връзката с сътрудници, различен с рекламата, трети – с подбора на кафе. Но въпреки всичко и за тримата най-зареждащо е да застанат зад бара един до друг с личния състав си.
Разбира се, не липсват провокации.
Служителите във веригата са най-вече младежи (от Gen Z поколението), които също би трябвало да създадат „ цифрова пауза “ като оставят своите телефони – най-малко до момента в който подготвят кафето и фреша за клиентите.
Николай ги дефинира като доста работливи, само че разпилени в ползите си.
Затова се старае непрекъснато да ги стимулира, да прави работата им забавна и да пали у тях пристрастеността към кафето.
„ Когато работата ти е пристрастеност, всички години са приятни “, дава отговор той, когато го питаме за провокациите на мощните и слабите години. Това, което го избавя в сложните моменти, е постоянството.
Погледната от отдалеченост, даже пандемията от Covid-19 не му се коства тежък интервал, тъй като макар несигурността, в оня миг се отварят нови бизнес благоприятни условия – ускоряват се онлайн продажбите на кафемашини и на пакетирани кафета за у дома.
Появата на хоум офиса е и причина кафетериите на „ From Barista Coffee and More “ да се трансформират в места, които оферират по едно и също време домакински уют и хубаво кафе, само че и бърз интернет със постоянна връзка и улеснения за работа.
Тогава се появяват огромните coworking маси и даже разпечатването на документи не е причина работещите да излизат, тъй като могат да употребяват принтерите в заведението.
Изключването
„ Кога почиваш? “ се оказва един от най-трудните въпроси за Николай. Не си спомня да се е изключвал на 100% през последните години. Откакто има дете обаче, се старае да почива най-малко една седмица през лятото и една през зимата.
С тази разлика, че когато си бизнесмен, не почиваш като чиновник. Макар физически да не е в обектите, се постанова да е на телефона или компютъра през част от времето.
Николай се радва, че е миропомазан да завършва работа рано (със сигурност по-рано от заведенията, които сервират алкохол). Макар че двете местоположения на „ Бачо Киро “ и в Лозенец работят на Коледа – и даже на Нова година и на 1 януари.
Вечерта на Коледа за Николай е тъкмо такава, каквато би трябвало да бъде: непокътната за фамилията и за отваряне на дарове край елхата.
Според изследването на Yettel, което споменахме първоначално, най-много качественото време, прекарано с обичаните хора, е силата, която може да ни разсее от безцелното скролване, добило известност в последните дни и като brain rot (мозъчно гниене) – думата на 2024 година съгласно Оксфордския речник. Над 60% от интервюираните споделят, че точно живото другарство е това, което ги кара да не помнят да поглеждат в екраните.
А тазгодишната коледна акция на мобилния оператор, под мотото „ “ ни припомня, че празниците са време за смислени и приятни диалози и за основаване на скъпи офлайн моменти със фамилията и приятелите.
Разбира се, не е нужно да спирате нито тока, нито интернета – просто изключете известията, сложете смарт часовника на sleep mode и си дайте най-малко 24 часа, с цел да отговорите на имейли и известия.
Животът ни без телефон от дълго време е невъобразим, само че по празниците можем да изберем живата връзка. Тайната, както постоянно, е в салдото.
Тогава при него идва бариста и го пита: „ Имате ли една минута? Ако да, оставете телефона единствено за една минута, като почитание към фермерите, които са отгледали това кафе. То е пристигнало отдалеко до нашата страна. Изпийте си кафето, а по-късно можете още веднъж да ползвате телефона си “.
Сам бариста и съучастник във веригата кафенета „ From Barista Coffee and More “, Николай приема положително забележката.
Не е сигурен до каква степен сходен метод би бил използван в българските заведения, само че признава, че му харесва посланието: че можем и да се насладим на кафето, и да си свършим работата, без да жертваме едното поради другото.
Поводът да се срещнем с Николай е специфичният план на BoulevardBulgaria и Yettel “ ”. Според скорошно изследване на организация „ Арбитраж “, извършено по поръчка на Yettel, 20% от българите, които имат телефон с мобилен интернет, прекарват над 6 часа на ден пред екрана.
Данните не са толкоз учудващи, като се има поради, че устройството в джоба ни ни е нужно за съвсем всичко – от заплащането на касата в магазина до навигацията, календара със срещи, приложенията за музика и за извършване на покупки и несъмнено, обществените мрежи. С наближаването на празниците обаче си припомняме какъв брой доста скъпи моменти можем да спечелим, в случай че си дадем сметка, че същинското другарство стартира, когато оставим телефона.
Като съсобственик на кафе веригата „ From Barista Coffee and More “, всекидневието на Николай е разграничено сред цифровия и действителния свят.
Работата му изисква да е непрекъснато на линия на телефона си – да следи наличностите, продажбите, имейлите, да комуникира със съдружниците си, да прави оценка трендовете. Същевременно споделя, че неговата същинска пристрастеност е да е зад бара – да прави кафе, да си приказва с клиентите, да е измежду личния състав.
Повечето клиенти в заведението също са с екран пред очите си – доста от тях работят отсам, някои приказват с бизнес сътрудници, други подреждат задания.
Централно място в заведението заема голяма дълга маса, с изведени контакти на нея, където непознати хора пият кафе и работят един до друг. Някои са чужденци, други са българи, има и студенти, които работят по планове дружно.
Всеки е фокусиран в това, което прави, само че кафенето не е стерилно пространство. Някъде сред два имейла всеки подвига глава да се усмихне на работещия до себе си или се заглежда в придвижването на кафето, което Николай подготвя за нас в осветлен в алено стъклен балон – първо нагоре по стъклена тръбичка, а след това надолу през цедката за тъкмо 90 секунди. Казват, че правенето на кафе било изкуство, само че в някои връзки наподобява повече на математика.
Николай ни показва способ за правене на кафе, който датира от началото на 18 век - кафемашина с вакуум.
Съдът, в който го подготвя, има две камери, представляващи стъклени сфери, първата, от които се цялостни с вода. Чрез загряване на долната камера, парното налягане кара водата да навлезе в горната сфера, където се смесва със зърната кафе.
Кафемашината с вакуум е известна като сифон, появява се в Берлин през 1830 година, само че става по-популярна с помощта на една французойка, която проектира първия модел на комерсиален апарат за подготвяне на вакуум кафе.
Тя се споделя Мари Фани Амелне, живяла е в Лион и е известна като мадам Васю.
А дали точно тъкмо гневният темп на технологиите не ни кара да обръщаме внимание на сходни уреди, припомнящи ни за естествената мощ на човешкия разсъдък и въображение?
Не просто бизнес, а посланици на кафето
През последните повече от 12 години обектите на „ From Barista Coffee and More “ са част от софийската кафе сцена и извършват обещанието към своите клиенти: да не вършат единствено бизнес или единствено кафе, а да бъдат посланици на кафе културата в България.
Подбират и внасят зелени кафета непосредствено от дребни ферми от целия свят, изпичат сами зърната и могат да ви подготвят кафе по повече способи, в сравнение с допускате, че съществуват. Освен това имат личен бленд и single origin серии, а кафетата можете да отнесете и у дома, смлени тъкмо за вашата машина или преса.
Кафетерията на ул. „ Бачо Киро “ 26-30 е първата от веригата и отваря порти през 2013 година Тогава Николай е единствено на 23 години, само че към този момент е натрупал сериозен опит като бариста и кафе инструктор.
Заедно със съдружниците си Бисер Тотолаков и Станислав Стоилов след това отварят още три обекта в София (до Garitage Park, в Бизнес парк София и в кв. Лозенец).
Имат и мобилна кафе-количка, с която придвижват пристрастеността си към кафето в офисите на разнообразни компании и образоват хората по какъв начин сами да си подготвят качествена напитка.
Засега в България към момента водеща е еспресо културата, само че съгласно Ники от ден на ден хора откриват, че кафето, което най-вече им харесва, е приготвено с аеропреса, Chemex, V60 или с разнообразни филтрации.
Страст зад бара
Както в живота няма единствено черно и бяло, по този начин и при работата във веригата дилемите не са единствено приятни или неприятни. Административната работа е нужното зло и тримата съдружници са си я разпределили даже без особено да са се разбирали – един се заема с връзката с сътрудници, различен с рекламата, трети – с подбора на кафе. Но въпреки всичко и за тримата най-зареждащо е да застанат зад бара един до друг с личния състав си.
Разбира се, не липсват провокации.
Служителите във веригата са най-вече младежи (от Gen Z поколението), които също би трябвало да създадат „ цифрова пауза “ като оставят своите телефони – най-малко до момента в който подготвят кафето и фреша за клиентите.
Николай ги дефинира като доста работливи, само че разпилени в ползите си.
Затова се старае непрекъснато да ги стимулира, да прави работата им забавна и да пали у тях пристрастеността към кафето.
„ Когато работата ти е пристрастеност, всички години са приятни “, дава отговор той, когато го питаме за провокациите на мощните и слабите години. Това, което го избавя в сложните моменти, е постоянството.
Погледната от отдалеченост, даже пандемията от Covid-19 не му се коства тежък интервал, тъй като макар несигурността, в оня миг се отварят нови бизнес благоприятни условия – ускоряват се онлайн продажбите на кафемашини и на пакетирани кафета за у дома.
Появата на хоум офиса е и причина кафетериите на „ From Barista Coffee and More “ да се трансформират в места, които оферират по едно и също време домакински уют и хубаво кафе, само че и бърз интернет със постоянна връзка и улеснения за работа.
Тогава се появяват огромните coworking маси и даже разпечатването на документи не е причина работещите да излизат, тъй като могат да употребяват принтерите в заведението.
Изключването
„ Кога почиваш? “ се оказва един от най-трудните въпроси за Николай. Не си спомня да се е изключвал на 100% през последните години. Откакто има дете обаче, се старае да почива най-малко една седмица през лятото и една през зимата.
С тази разлика, че когато си бизнесмен, не почиваш като чиновник. Макар физически да не е в обектите, се постанова да е на телефона или компютъра през част от времето.
Николай се радва, че е миропомазан да завършва работа рано (със сигурност по-рано от заведенията, които сервират алкохол). Макар че двете местоположения на „ Бачо Киро “ и в Лозенец работят на Коледа – и даже на Нова година и на 1 януари.
Вечерта на Коледа за Николай е тъкмо такава, каквато би трябвало да бъде: непокътната за фамилията и за отваряне на дарове край елхата.
Според изследването на Yettel, което споменахме първоначално, най-много качественото време, прекарано с обичаните хора, е силата, която може да ни разсее от безцелното скролване, добило известност в последните дни и като brain rot (мозъчно гниене) – думата на 2024 година съгласно Оксфордския речник. Над 60% от интервюираните споделят, че точно живото другарство е това, което ги кара да не помнят да поглеждат в екраните.
А тазгодишната коледна акция на мобилния оператор, под мотото „ “ ни припомня, че празниците са време за смислени и приятни диалози и за основаване на скъпи офлайн моменти със фамилията и приятелите.
Разбира се, не е нужно да спирате нито тока, нито интернета – просто изключете известията, сложете смарт часовника на sleep mode и си дайте най-малко 24 часа, с цел да отговорите на имейли и известия.
Животът ни без телефон от дълго време е невъобразим, само че по празниците можем да изберем живата връзка. Тайната, както постоянно, е в салдото.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ