Теодора Лилян, която доведе Звягинцев в София
Когато преди две години името й за пръв път изненадващо се появи в родния сценичен плакат, то звучеше не по-малко мистериозно от самата творба, която бе избрала да сложи – незавършената „ Русалка “ на Пушкин. И нашенско, и космополитно, и наподобяващо на псевдоним – Теодора Лилян. Дали младата режисьорка, възпитаница на Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) в Санкт Петербург, не е бесарабска или таврическа българка, поела към историческата татковина? Дали и тя, сходно на мнозина съветски интелектуалци, не е потърсила нова креативна територия, където се диша по-свободно и без принудата на неизбежните идеологически окови? Някои от догатките са правилни, други – не. От относително късата към този момент креативна биография на Теодора обаче сигурно се знаят няколко неща: нейна заслуга към тукашната аудитория са два отлични спектакъла – превърнатата в модерна балада „ Русалка “ в Народния и модерният прочит на „ Госпожица Юлия “ по Стриндберг в Плевенския спектакъл, както и паметната среща със световноизвестния съветски режисьор отстъпник Андрей Звягинцев.
Преди всичко да уточним: Теодора е
българка от…България
Коренът й е от Смолян, татко й Лилян е кръстен на дядо си Лальо, а тя е записана по бащино име без наставката „ -ов “. Това е разумното пояснение, което родословното дърво на семейството дава за името на режисьорката, само че тя пък, като човек на изкуството, няма нищо срещу то да звучи малко по-нетипично и запаметяващо се.
Преди да се насочи към театъра, госпожица Лилян приключва художествена снимка в НАТФИЗ, а редом с това, като авариен вид, учи и философия в Софийския университет, където я одобряват задочно. След като се дипломира, в продължение на 3 години работи в столично издателство. Реализира фешън фотосесии за лъскави дамски списания, само че към този момент осъзнава, че единствено фотографията някак си няма да й е задоволителна. Ала към момента не се усеща сигурна да се хвърли към режисурата. „ Не бях ходила на арт кръжоци, нито на уроци по танци, макар че нашите бяха танцьори в отбор „ Пирин “. Единствено в 11-12-и клас се бях записала на курс по снимка, тъй като за НАТФИЗ се изискваше да можеш да копираш ръчно, а на това не можех да се науча сама “, спомня си тя.
От дребна Теодора е възпитана да гледа доста спектакъл и когато за първи път попада на спектакъла на съветския режисьор Юрий Бутусов „ Лов на диви патици “, който той е сложил в Народния, си споделя, че и тя желае да се занимава с това. „ И по този начин се случи, че отидох да изучавам в града, в който работеше и Бутусов “, връща лентата. „ Една другарка ми сподели: ти знаеш ли, че има еди-каква си стратегия за кандидатстване в Русия и, в случай че не знаеш съветски (какъвто беше моят случай), 1 година там учиш единствено езика, а след това аплайваш съгласно желанията, които си показала в документите “.
Още на идващия ден Теодора отива да ревизира по какъв начин стоят нещата: изясняват й, че по принцип срокът е изминал, само че в случай че доста го желае, ще създадат изключение. За седмица събира нужните книжа и стартира да чака: от март до ноември, когато отпътува,
без да знае и думичка съветски
„ Това беше най-тъжното време – внезапно отделяне от специалност, от другарски кръг – внезапно се оказах изцяло сама, без да приказвам езика, а всеки ден ходех безусловно като на учебно заведение “, дава си сметка тя.
Годината въпреки всичко минава и, съгласно първото си предпочитание, българката отива на изявление в ГИТИС (Руската академия за театрално изкуство) в Москва. Там не я одобряват за магистратура, тъй като няма бакалавърско обучение, обвързвано с театъра. Тогава доста плаче, само че от днешна позиция е уверена, че по този начин е трябвало да стане. Успява да запише магистратура в аналогичния институт в Санкт Петербург, който действително е наедно добър с московския. „ Но там бяхме три българки и всички други бяха китайци. А когато са китайци, равнището на съветския език е доста ниско и надлежно – и преподаването също “, изяснява тя. Междувременно е изгледала ужасно доста представления и е наясно, че би трябвало да стартира изначало, от нулата.
Кандидатства и я приема в класа си огромният режисьор и сценичен възпитател проф. Григорий Козлов, на някои от чиито постановки в неговия спектакъл „ Мастерская “, по инцидентен избор, се е озовавала при по-раншни екскурзии в Русия. А в действителност може би няма нищо инцидентно.
Следват 5 години крепко образование
както си му е редът. „ Там нямаше: ти си чужденка, към теб ще имаме по-снизходително отношение. За да съм наедно с другите, трябваше да се науча да мисля на езика, а освен да наизустя репликите чисто актьорски. В началото страдах, че малко сътрудници ме избираха за своите етюди – нали всеки желае по-силен сътрудник, с цел да го „ дърпа “. Борба си беше. Тези трудности в този момент съзнавам какъв брой са ми помогнали, въпреки че тогава не го мислех по този метод “, признава Теодора Лилян.
В всекидневието с тип на ученичка от прогимназията, при подобаващ грим и осветяване миловидната брюнетка се трансформира в сходство на кинозвезда средиземноморски вид на кастинг за римейк на „ Малена “. Камерата явно я обича. Но, за всеобща изненада, госпожица Лилян не се изкушава изключително от актьорската популярност. „ Моят мастър Григорий Михайлович Козлов е с доста актьорска устременост. Първите 2 години от следването той в действителност ни обучаваше като артисти и в 4-ти курс съм играла основни функции в едно-две преддипломни представления, тъй че имам някакъв опит. Но режисьорската специалност ми е по-интересна – харесва ми доста повече аз сама да си изобретявам някаква действителност “, споделя Теодора. И прави ангажимента, че въпреки всичко има няколко режисьори, на които не би отказала, в случай че я поканят. Първият, несъмнено, е Юрий Бутусов, защото усеща доста непосредствен до себе си неговия екстатичен сценичен жанр. В северната столица на Нева е гледала най-малко половин дузина пъти неговия 5-часов „ Макбет “, последния му „ Хамлет “, „ Вуйчо Ваньо “ от Чехов, „ Месец на село “ на Тургенев.
Като прохождащ експерт българката прави в огромната страна своя режисьорска версия на „ Рибарят и неговата душа “ по Оскар Уайлд. Следва непредвидена покана да асистира на фамозния Тимофей Кулябин в софийската му режисура на „ Нора “. В оня миг тя още не е сигурна дали ще приготви своето дипломно зрелище в България, или ще се върне за задачата в Русия. Но в това време стартира войната и всички, с помощта на които Русия е била нещо като
„ театралното сърце на Европа “
и до които Теодора Лилян е копняла да се допре, напущат страната: Юрий Бутусов, Кирил Серебренников, Тимофей Кулябин, Дмитрий Кримов и десетки още. Свалят спектаклите им, а вместо тях се слагат героични епоси за „ специфичната военна интервенция “. Защо да се връща?! Народният спектакъл „ Иван Вазов “ й дава късмет и по този начин първото й същинско зрелище на професионална сцена – „ Русалка “, става и нейна дипломна работа.
Докато репетира „ Русалка “ с Теодора, драматургът на Кулябин – Роман Должански, за малко се „ самоотлъчва “ в Париж, а по-късно измежду фотосите, които демонстрира на сътрудниците си, има и такава, на която той е с режисьора на „ Левиатан “. Лилян му признава, че мечтае да провежда някакво събитие със Звягинцев в България и моли Роман да го попита по какъв начин му се коства концепцията за някаква кинопанорама. Андрей Петрович незабавно се съгласява и в продължение на няколко месеца Должански е взаимозависимост сред двамата. Миналия септември Теодора събира храброст и му се обажда персонално. Оттогава поддържат контакт по телефона, а концепцията се разраства: вземат решение тя да преведе на български книгата му „ Филмови сюжети “ и с изключение на представянето й у нас се реализира и гледка на всичките му 5 пълнометражни кино лентата, и майсторски клас със студенти, и среща със фенове.
„ След като се върнах от Русия, забелязах, че у нас съвсем няма профилирана литература, отдадена на киното и театъра. На мен тъкмо подобен вид книги доста ми липсват. Бях чела на съветски език книгата със сюжети на Звягинцев и тя ме впечатли – освен тъй като безпределно обичам филмите му, само че и тъй като в нея е разказан целият работен развой по основаването на филмовите сюжети по един извънредно занимателен и изчерпателен метод. Тогава си помислих, че би било добре тази книга да бъде преведена и издадена на български. Вярвам, че тя ще е доста потребна, най-малкото за експертите, работещи в моята сфера. И се надявам, че тя може да въодушеви издаването и на други сходни книги “, споделя Теодора Лилян.
Така, последователно, би могла да се образува налична профилирана литература на български език – най-много за хората на изкуството, за студентите по кино и спектакъл, и за всички, които търсят задълбочено знание в тази област, споделя режисьорката.
Самото събитие – панорамата, също е стъпка в тази посока. „ Да има повече такива, по какъв начин да ги нарека, срещи, на които да се случва действителен продан с престижи като самия Андрей Петрович. Ако би трябвало да го обобщя малко – имам вяра в положителния образец. И имам вяра, че всеки от нас би трябвало да го демонстрира и да го дава, когато има опция “, безапелационна е тя. И прибавя, че без помощта на Йорданка Балканска и Димитър Стоянович надали би се справила сама с панорамата на Звягинцев.
Теодора и Звягинцев за пръв път се виждат очи в очи при визитата му в София в средата на май, само че към този момент толкоз доста неща са обсъждали задочно, че се усещат като отдавнашни другари. „ Той е извънредно – не обичам израза „ земен “, само че – естествен, спокоен, добър човек “, отбелязва тя. И споделя преживелица за илюстрация. При визитата в кметството домакините подаряват на кинорежисьора икона и албуми на български художници и фотографи, а на нея като уредник
сервират голям букет цветя
На потегляне Теодора предлага да му отстъпи букета, защото вкъщи я чакат две котки, които ще атакуван цветята, само че на него пък му следва тръгване и не би желал да ги зареже в хотелската стая. „ Ела, ще ги подарим на някого, нали в този момент има доста зрелостници “, споделя Андрей Петрович. „ Минахме около една скамейка, на която седеше момиче, той отиде до него и му даде букета. „ Ама за какво ми го подарявате? “… „ Защото сте доста красива “, казахме ние. Жалко, че то не знаеше кой е той “, съжалява Теодора.
Според нея Андрей Звягинцев е един от най-големите в седмото изкуство през днешния ден освен в Русия. „ Когато за първи път гледах „ Левиатан “, помня с какво чувство излязох от салона. Същото беше и след „ Завръщане “, и след „ Нелюбов “ – бях потресена. Взех да се интересувам, да му чувам мастер-класовете, да му виждам интервютата. Той 8 години е учил за артист и се вижда какъв брой добре схваща актьора. Има доста малко режисьори, в чиито филми артистите играя по тоя метод като при него. Има някаква правота при него, все едно нещата се случват в този момент и тук. Както когато четеш хубава книга и мислиш за героите все едно са ти другари. И като приключиш с книгата, като че ли си се сбогувал с някого, който е бил с теб, и ти продължаваш да си мислиш какво ли се случва с него “, безапелационна е младата режисьорка.
В момента тя още веднъж е асистент на Тимофей Кулябин – във втория му план по Ибсен в Народния спектакъл, „ Хеда Габлер “. Готвят се за премиера тази вечер. „ Той е доста интелигентен, доста проведен, грижи се за всички от екипа. Има голямо почитание към всички. Изключително толерантен е, не съм го чула в миналото да увеличи глас на артистите “, доверява Теодора. Спектакълът ще е нещо невиждано до момента по нашите географски ширини – ще свърже механически и смислово театралната сцена с 10 местоположения в действителната градска среда, където персонажите от пиесата
ще съжителстват със инцидентните гости
От българските режисьори Теодора Лилян изпитва необикновен почит към Явор Гърдев. „ Специално пътувах от Благоевград, където живеех с нашите, с цел да виждам няколко пъти „ Старицата от Калкута “. Разбира се – и неговите „ Крал Лир “, „ Нощна пеперуда “, „ Валентиновден “. Всяко зрелище на Явор съм го чакала като международна премиера “, не крие тя. „ Мартин Идън “ от Джек Лондон, както и творби на Иван Бунин са разновидности за близкото бъдеще. Теодора обича малко по-мрачни и брутални текстове, без хепиенд, на които може да придаде изящна свирепост, като съблюдава девиза на своя мастър Григорий Козлов: „ Това, което идва от сърцето, попада в сърцето “…
„ Русалка “ по претекстове на Пушкин и Набоков под режисурата на Теодора Лилян може да се гледа в Народния спектакъл на 20 юни.
Преди всичко да уточним: Теодора е
българка от…България
Коренът й е от Смолян, татко й Лилян е кръстен на дядо си Лальо, а тя е записана по бащино име без наставката „ -ов “. Това е разумното пояснение, което родословното дърво на семейството дава за името на режисьорката, само че тя пък, като човек на изкуството, няма нищо срещу то да звучи малко по-нетипично и запаметяващо се.
Преди да се насочи към театъра, госпожица Лилян приключва художествена снимка в НАТФИЗ, а редом с това, като авариен вид, учи и философия в Софийския университет, където я одобряват задочно. След като се дипломира, в продължение на 3 години работи в столично издателство. Реализира фешън фотосесии за лъскави дамски списания, само че към този момент осъзнава, че единствено фотографията някак си няма да й е задоволителна. Ала към момента не се усеща сигурна да се хвърли към режисурата. „ Не бях ходила на арт кръжоци, нито на уроци по танци, макар че нашите бяха танцьори в отбор „ Пирин “. Единствено в 11-12-и клас се бях записала на курс по снимка, тъй като за НАТФИЗ се изискваше да можеш да копираш ръчно, а на това не можех да се науча сама “, спомня си тя.
От дребна Теодора е възпитана да гледа доста спектакъл и когато за първи път попада на спектакъла на съветския режисьор Юрий Бутусов „ Лов на диви патици “, който той е сложил в Народния, си споделя, че и тя желае да се занимава с това. „ И по този начин се случи, че отидох да изучавам в града, в който работеше и Бутусов “, връща лентата. „ Една другарка ми сподели: ти знаеш ли, че има еди-каква си стратегия за кандидатстване в Русия и, в случай че не знаеш съветски (какъвто беше моят случай), 1 година там учиш единствено езика, а след това аплайваш съгласно желанията, които си показала в документите “.
Още на идващия ден Теодора отива да ревизира по какъв начин стоят нещата: изясняват й, че по принцип срокът е изминал, само че в случай че доста го желае, ще създадат изключение. За седмица събира нужните книжа и стартира да чака: от март до ноември, когато отпътува,
без да знае и думичка съветски
„ Това беше най-тъжното време – внезапно отделяне от специалност, от другарски кръг – внезапно се оказах изцяло сама, без да приказвам езика, а всеки ден ходех безусловно като на учебно заведение “, дава си сметка тя.
Годината въпреки всичко минава и, съгласно първото си предпочитание, българката отива на изявление в ГИТИС (Руската академия за театрално изкуство) в Москва. Там не я одобряват за магистратура, тъй като няма бакалавърско обучение, обвързвано с театъра. Тогава доста плаче, само че от днешна позиция е уверена, че по този начин е трябвало да стане. Успява да запише магистратура в аналогичния институт в Санкт Петербург, който действително е наедно добър с московския. „ Но там бяхме три българки и всички други бяха китайци. А когато са китайци, равнището на съветския език е доста ниско и надлежно – и преподаването също “, изяснява тя. Междувременно е изгледала ужасно доста представления и е наясно, че би трябвало да стартира изначало, от нулата.
Кандидатства и я приема в класа си огромният режисьор и сценичен възпитател проф. Григорий Козлов, на някои от чиито постановки в неговия спектакъл „ Мастерская “, по инцидентен избор, се е озовавала при по-раншни екскурзии в Русия. А в действителност може би няма нищо инцидентно.
Следват 5 години крепко образование
както си му е редът. „ Там нямаше: ти си чужденка, към теб ще имаме по-снизходително отношение. За да съм наедно с другите, трябваше да се науча да мисля на езика, а освен да наизустя репликите чисто актьорски. В началото страдах, че малко сътрудници ме избираха за своите етюди – нали всеки желае по-силен сътрудник, с цел да го „ дърпа “. Борба си беше. Тези трудности в този момент съзнавам какъв брой са ми помогнали, въпреки че тогава не го мислех по този метод “, признава Теодора Лилян.
В всекидневието с тип на ученичка от прогимназията, при подобаващ грим и осветяване миловидната брюнетка се трансформира в сходство на кинозвезда средиземноморски вид на кастинг за римейк на „ Малена “. Камерата явно я обича. Но, за всеобща изненада, госпожица Лилян не се изкушава изключително от актьорската популярност. „ Моят мастър Григорий Михайлович Козлов е с доста актьорска устременост. Първите 2 години от следването той в действителност ни обучаваше като артисти и в 4-ти курс съм играла основни функции в едно-две преддипломни представления, тъй че имам някакъв опит. Но режисьорската специалност ми е по-интересна – харесва ми доста повече аз сама да си изобретявам някаква действителност “, споделя Теодора. И прави ангажимента, че въпреки всичко има няколко режисьори, на които не би отказала, в случай че я поканят. Първият, несъмнено, е Юрий Бутусов, защото усеща доста непосредствен до себе си неговия екстатичен сценичен жанр. В северната столица на Нева е гледала най-малко половин дузина пъти неговия 5-часов „ Макбет “, последния му „ Хамлет “, „ Вуйчо Ваньо “ от Чехов, „ Месец на село “ на Тургенев.
Като прохождащ експерт българката прави в огромната страна своя режисьорска версия на „ Рибарят и неговата душа “ по Оскар Уайлд. Следва непредвидена покана да асистира на фамозния Тимофей Кулябин в софийската му режисура на „ Нора “. В оня миг тя още не е сигурна дали ще приготви своето дипломно зрелище в България, или ще се върне за задачата в Русия. Но в това време стартира войната и всички, с помощта на които Русия е била нещо като
„ театралното сърце на Европа “
и до които Теодора Лилян е копняла да се допре, напущат страната: Юрий Бутусов, Кирил Серебренников, Тимофей Кулябин, Дмитрий Кримов и десетки още. Свалят спектаклите им, а вместо тях се слагат героични епоси за „ специфичната военна интервенция “. Защо да се връща?! Народният спектакъл „ Иван Вазов “ й дава късмет и по този начин първото й същинско зрелище на професионална сцена – „ Русалка “, става и нейна дипломна работа.
Докато репетира „ Русалка “ с Теодора, драматургът на Кулябин – Роман Должански, за малко се „ самоотлъчва “ в Париж, а по-късно измежду фотосите, които демонстрира на сътрудниците си, има и такава, на която той е с режисьора на „ Левиатан “. Лилян му признава, че мечтае да провежда някакво събитие със Звягинцев в България и моли Роман да го попита по какъв начин му се коства концепцията за някаква кинопанорама. Андрей Петрович незабавно се съгласява и в продължение на няколко месеца Должански е взаимозависимост сред двамата. Миналия септември Теодора събира храброст и му се обажда персонално. Оттогава поддържат контакт по телефона, а концепцията се разраства: вземат решение тя да преведе на български книгата му „ Филмови сюжети “ и с изключение на представянето й у нас се реализира и гледка на всичките му 5 пълнометражни кино лентата, и майсторски клас със студенти, и среща със фенове.
„ След като се върнах от Русия, забелязах, че у нас съвсем няма профилирана литература, отдадена на киното и театъра. На мен тъкмо подобен вид книги доста ми липсват. Бях чела на съветски език книгата със сюжети на Звягинцев и тя ме впечатли – освен тъй като безпределно обичам филмите му, само че и тъй като в нея е разказан целият работен развой по основаването на филмовите сюжети по един извънредно занимателен и изчерпателен метод. Тогава си помислих, че би било добре тази книга да бъде преведена и издадена на български. Вярвам, че тя ще е доста потребна, най-малкото за експертите, работещи в моята сфера. И се надявам, че тя може да въодушеви издаването и на други сходни книги “, споделя Теодора Лилян.
Така, последователно, би могла да се образува налична профилирана литература на български език – най-много за хората на изкуството, за студентите по кино и спектакъл, и за всички, които търсят задълбочено знание в тази област, споделя режисьорката.
Самото събитие – панорамата, също е стъпка в тази посока. „ Да има повече такива, по какъв начин да ги нарека, срещи, на които да се случва действителен продан с престижи като самия Андрей Петрович. Ако би трябвало да го обобщя малко – имам вяра в положителния образец. И имам вяра, че всеки от нас би трябвало да го демонстрира и да го дава, когато има опция “, безапелационна е тя. И прибавя, че без помощта на Йорданка Балканска и Димитър Стоянович надали би се справила сама с панорамата на Звягинцев.
Теодора и Звягинцев за пръв път се виждат очи в очи при визитата му в София в средата на май, само че към този момент толкоз доста неща са обсъждали задочно, че се усещат като отдавнашни другари. „ Той е извънредно – не обичам израза „ земен “, само че – естествен, спокоен, добър човек “, отбелязва тя. И споделя преживелица за илюстрация. При визитата в кметството домакините подаряват на кинорежисьора икона и албуми на български художници и фотографи, а на нея като уредник
сервират голям букет цветя
На потегляне Теодора предлага да му отстъпи букета, защото вкъщи я чакат две котки, които ще атакуван цветята, само че на него пък му следва тръгване и не би желал да ги зареже в хотелската стая. „ Ела, ще ги подарим на някого, нали в този момент има доста зрелостници “, споделя Андрей Петрович. „ Минахме около една скамейка, на която седеше момиче, той отиде до него и му даде букета. „ Ама за какво ми го подарявате? “… „ Защото сте доста красива “, казахме ние. Жалко, че то не знаеше кой е той “, съжалява Теодора.
Според нея Андрей Звягинцев е един от най-големите в седмото изкуство през днешния ден освен в Русия. „ Когато за първи път гледах „ Левиатан “, помня с какво чувство излязох от салона. Същото беше и след „ Завръщане “, и след „ Нелюбов “ – бях потресена. Взех да се интересувам, да му чувам мастер-класовете, да му виждам интервютата. Той 8 години е учил за артист и се вижда какъв брой добре схваща актьора. Има доста малко режисьори, в чиито филми артистите играя по тоя метод като при него. Има някаква правота при него, все едно нещата се случват в този момент и тук. Както когато четеш хубава книга и мислиш за героите все едно са ти другари. И като приключиш с книгата, като че ли си се сбогувал с някого, който е бил с теб, и ти продължаваш да си мислиш какво ли се случва с него “, безапелационна е младата режисьорка.
В момента тя още веднъж е асистент на Тимофей Кулябин – във втория му план по Ибсен в Народния спектакъл, „ Хеда Габлер “. Готвят се за премиера тази вечер. „ Той е доста интелигентен, доста проведен, грижи се за всички от екипа. Има голямо почитание към всички. Изключително толерантен е, не съм го чула в миналото да увеличи глас на артистите “, доверява Теодора. Спектакълът ще е нещо невиждано до момента по нашите географски ширини – ще свърже механически и смислово театралната сцена с 10 местоположения в действителната градска среда, където персонажите от пиесата
ще съжителстват със инцидентните гости
От българските режисьори Теодора Лилян изпитва необикновен почит към Явор Гърдев. „ Специално пътувах от Благоевград, където живеех с нашите, с цел да виждам няколко пъти „ Старицата от Калкута “. Разбира се – и неговите „ Крал Лир “, „ Нощна пеперуда “, „ Валентиновден “. Всяко зрелище на Явор съм го чакала като международна премиера “, не крие тя. „ Мартин Идън “ от Джек Лондон, както и творби на Иван Бунин са разновидности за близкото бъдеще. Теодора обича малко по-мрачни и брутални текстове, без хепиенд, на които може да придаде изящна свирепост, като съблюдава девиза на своя мастър Григорий Козлов: „ Това, което идва от сърцето, попада в сърцето “…
„ Русалка “ по претекстове на Пушкин и Набоков под режисурата на Теодора Лилян може да се гледа в Народния спектакъл на 20 юни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ