Теодора Кулева-Гууд и кабарето на мига
Когато преди 4 години разговаряхме с Теди, тя таман бе станала част от актьорския каст на сериала „ Откраднат живот “ и изглеждаше като момиче, което изживява може би най-щастливия интервал от живота си – в страхотна форма и с работа, която й носи наслада. Разказа ни за уроците на дядо си, великия Тодор Колев, за спомените, които има с него, за хубавото и сложното на това да си правоприемник на актьорско семейство (баба й е Адриана Палюшева, дългогодишна актриса в Сатиричния спектакъл, майка й е Албена Колева, татко й Венци Кулев е артист и драматург), да си израснал зад кулисите, само че и да си непрестанно обект на съпоставения и упования.Скоро след изявлението ни Теди отпътува за Англия, откри се в Лондон, пристигна новината, че се е омъжила за гаджето си Джоузеф Гууд, а след това и тази за раждането на щерка им Джейна, която през днешния ден е на близо две години.От към година и половина Теди, Джоузеф и Джейна са в България, защото излиза наяве, че в изискванията на пандемия и обвързваните с нея рестрикции родината на Теди се отразява на фамилията по-добре от родината на Джоузеф. От няколко месеца актрисата се е посветила буйно и напълно на своя план, или по-скоро задача: Бум Кабаре София/Boom Cabaret Sofia. Проектът съставлява хаплива, пиперлива, занимателна, само че и същински магична примес от пародия, цирково изкуство, драгшоу, от време на време с добавка на стендъп комедия, различен път – с известен водещ (през април очаквайте Мила Роберт в тези кабаре спектакли).Теодора е безусловно запалена по това си начинание, ври и кипи в него, гори, душата си дава и въобще, в случай че леко перифразираме рефрена от песента на Лайза Минели от фамозния филм на Боб Фоси „ Кабаре “ – животът й е кабаре! „ Кабаре културата участва във всяка европейска столица. И въобще не приказвам единствено за Париж, Лондон, Берлин, ами даже за Белград! И в Румъния си имат. Само ние тук нямаме “ – изяснява разпалено Теди и ми споделя по какъв начин са почнали нещата в столицата на кабаре културата Париж. В началото всичко се случвало в дребни питейни заведения, където жена изпълнявала някакъв театрален акт, дружно с пианист. И към това последователно се прибавяли и други съставни елементи, с цел да се стигне до актуалния вид на кабаре театъра „ Мулен Руж “, където костюмите на артистите са по 1000 евро всеки, а билетите за спектаклите – по 200 евро.
Теди, има ли същинска нужда от сходен вид спектакли тук, в България? Усещам, че младежите имат потребност да гледат нещо, което да не е спектакъл, само че да не е шоу, да не е концерт, да не е жива музика, да не е дискотека. Да е доста образно, само че да не е високо изкуство, което изисква специфична настройка. Нашето зрелище е тъкмо такова – с осветлението, костюмите, музиката и осъществяванията пренасяме публиката в един по-различен свят. Има бар, има напитки, доза еротика, доста комедия, гротеска, изобщо – развлечение.
В Англия занимаваше ли се с кабаре? Разкажи по какъв начин се разви животът ти там, работата, всичко. Когато отпътувах преди към 4–5 години, концепцията ми бе да си дам 10 години, през които да развия нещо. Мислех си, че ще стане по този начин – отивам в Англия и ги разрушавам! (Смях.) Оказа се, че е безумно да се надяваш, че незабавно ще успееш да си намериш въобще работа като артист. Но когато човек е на 24, си фантазира някакви неща, след това внезапно на 29 осъзнава, че е доста по-трудно да му се получи там, където се стичат хора от целия свят и всеки желае да успее, изключително красивите източноевропейки и рускини… Ролите, за които въобще ни канят на кастинг, са извънредно единствено на източноевропейки. Аз да вземем за пример имам превъзходен типичен английски акцент, който съм упражнявала с мъжа ми, с татко му, който е благородник и управител на висока позиция, и със специфичен преподавател. Това обаче няма никакво значение, тъй като те си имат 400 000 англичанки актриси, които би трябвало да работят. Първо, там е доста значимо да си допустимо най-близко до облика като биография, тъй че за ролята на англичанка, постоянно ще предпочетат англичанка. За тях житейският опит и биографията на артиста са гаранция за основополагаща достоверност. Освен това си имат професионални синдикати, които се борят британските актриси да имат работа, а не българските. Дори можеш да си имаш проблеми със синдикатите, в случай че вземеш българка да играе англичанка. Със сигурност знам, че в случай че искаш да работиш с непрофесионален артист – човек от улицата или да вземем за пример модел – плащаш налог на синдикатите. Първите месеци, откакто отпътувах, не съумях даже да стигна до сътрудник. Оказа се, че и фотосите, с които аплайвам, не са каквито би трябвало. В България за кастинг ти желаят студийна фотография, вид паспортна, на изкуствено осветяване, на черен или бял декор. Там фотографията би трябвало да е наложително навън, на естествена светлина и да има придвижване, страст, да вземем за пример до момента в който вървиш или тичаш – все едно са те хванали инцидентно и са те снимали. Всякакви филтри са неразрешени. Фактът, че тук съм снимала в сполучлив сериал като „ Откраднат живот “, също не ги интересуваше доста. Трябваше да си направя напълно ново портфолио, да запиша нещо на британски, тъй като на никого не му се занимава да чете надписи. Добре най-малко че ми признават актьорската тапия от НАТФИЗ. И ти реши да направиш крачка настрана, по този начин ли? Разбрах, че няма да стане по този начин елементарно, както си го представях. От друга страна, не желаех да ставам барманка или сервитьорка. Тъй като съм упражнявала години наред художествена гимнастика, започнах да въртя обръчи. Приятели на мъжа ми споделиха: но по какъв начин, отивай в някое кабаре, знаеш ли какви пари ще изкараш! И започнах – купих светещи обръчи, вложих 400–500 паунда. Сега към този момент ме спонсорира компания производител на такива обръчи, с цел да мога да се развъртвам, а пък аз популяризирам продуктите им. Постепенно започнах да си намирам дребна работа в клубове. Първите ми неща бяха в един специфичен клуб, от тези британските, с членските карти. Направих пародия осъществяване, след това развих и огнено шоу, включих и огнени ветрила. 
Конкуренцията, допускам, и в тази сфера в Англия е голяма. Първо ще ти кажа за конкуренцията в актьорския поминък – към 700-800-1000 индивида се борят за една роля. Мария Бакалова го удостовери, като сподели, че за нейната роля в „ Борат “ е имало към 800 претенденти. Това са хора от целия свят. Но въпреки това, най-малко има действителен пазар и можеш да покажеш това, което си постигнал, и даже 3–4 години да нямаш триумф, може един път да ти се случи, само че ще си коства. Докато тук, в България, нещата от време на време са нелогични като да вземем за пример проф. Тодор Кантарджиев да е жури в предаване за изкуство и артистични умения! В друга страна това би провокирало страшни мнения. Това е насмешка с артистите. Да си акробат, цирков актьор и да те прави оценка човек, който няма нищо общо със сцената! Обаче хубавото в България е, че към момента има свободни ниши. Пък и тук познавам доста хора, имам контакти. Така че на всички места си има и неприятните, и хубавите страни. Но в последна сметка в България просто няма кабаре и аз взех решение да направя. Какво тъкмо съставлява кабарето, което вършиме с твоя екип? Наскоро прочетох в един вестник, че съм правила еротично шоу. Да, има еротика, само че не се събличам гола, просто има хореография с разсъбличане, въпреки всичко е нощно шоу, въпреки че всичко е естетизирано. Бащата на мъжа ми е на 70 години и доста го хареса. За англичаните бурлеската, кабарето са нещо обикновено, част от нощния живот. Дори някои хора споделиха, че имат потребност от още повече еротика в нашите спектакли. Защото нашата е безусловно почтена и е създадена по-скоро в комедиен проект, минава през самоиронията. Кабарето обаче си носи предизвикването, съблазънта – крайници, токчета, малко култ. Съчетаваме ужасно доста неща – артистизъм, драгшоу, танц, спорт, връзка с публиката. Не е просто да правиш избрани номера, въпреки всичко това не е цирк. Кабаретният цирк е по-малък, с повече актьорство, страст, театрално шоу. Водещ сега ни е Христо Стефанов-Ицака, само че ще каним и други. 
Драгшоуто е акцент във вашето кабаре, доколкото разбирам. Ние сме първите, които вършим драгшоу в България отвън гей клубовете. За първи път показахме, че то може да бъде гледано от всякаква аудитория, тъй като в него има доста актьорство и доста комедия. Нашият артист драгкралица е необикновен. Пламен Канев с артистично име Solaris VJJ. Той ми е сътрудник от НАТФИЗ и последователно се трансформира и в съорганизатор дружно с мен. Къде вършиме спектаклите? Засега най-често в „ Терминал 1 “, където има нужните условия – висок таван, огромен потенциал на залата, само че пък в това време си е заведение, има бар, а барът е доста значим. Ще имаме скоро и камерна версия на шоуто в Maze. Много желая да създадем вид, подобаващ за театрална сцена, с повече сюжет. Мечтата ми е да си имаме наша постройка и тя да се наложи като кабаре театъра на София. 
Да, би било ужасно и в действителност нямаме сходно нещо. Мъжът ми беше подготвен да влага в постройка. В Румъния има, в Белград, на всички места. Ето, в НАТФИЗ има компетентност „ Танцов спектакъл “. Къде да работят всички тези артисти? Така че съгласно мен и страната би трябвало да ни поддържа за тази самодейност. Ще диря спонсори, ще се опитам да си развия концепцията, пък ще забележим кой ще победи – българската реалност или моят възторг. Ако победи първото, просто се връщам в Англия. Това постоянно си стои пред нас като вид. Но сигурно тукашното кабаре има по-голяма потребност от мен от тамошното. Друго какво те задържа тук? Какво ти липсваше там от България? Със сигурност хубавото време. Мъжът ми е от Норич, който е в северната част на страната. Ще ти дам единствено един образец – сватбата ни бе там в края на юни и температурата бе 19 градуса – вятър, дъжд, умрях от мраз. Все отново Норич се намира на брега на Северно море. Дори през лятото има лед във водата и този лед просто излъчва мраз. Вярно, че в Лондон е по-топло, и поради бетона, асфалта, случвало се е да има и горещини там през лятото, само че за малко. Това лято да вземем за пример нямаха никакво топло време – 18 градуса приблизително беше температурата. Мъжът ми е безусловно благополучен тук, в България. Всеки ден става заран и споделя: „ Какъв прелестен ден! Виж какво синьо небе! Виж какво слънце! Трябва да си признателна! “ Може да стои на директна слънчева светлина даже в огромните жеги. Освен това кара ски. Слънце и ски – това му е фантазията и тук просто я има. Той работи от у дома по този начин или другояче, т.е. заплатата му е същата, каквато би била и там. Тук храната е по-скъпа, в сравнение с в Лондон, маслото там да вземем за пример е 1 паунд, а тук – 6 лв., само че пък наемите и парцелите са по-евтини, такситата, алкохолът. Всеки ден ли тренираш за твоите осъществявания в кабарето? Абсолютно всеки ден. Освен това непрестанно приготвяме и нови номера. Акробатите от Нов цирк, с които работим, също репетират професионално – по шест часа дневно да вземем за пример. Аз упражнявам и у дома, и в зали, непрекъснато, върша и хореография, въвеждам и актьорски моменти. Много е смешно – Джейна, щерка ни, която е на 1,8 година, единствено като види, че взимам ветрилата, с които също имам номер, или пък обръчите, и стартира да се ядосва, тъй като знае, че до момента в който съм с тях, не мога да се занимавам с нея. Но обича да ме гледа, до момента в който преговарям, занимателно й е. 
Майка ти Албена Колева гледала ли те е в кабарето? Майка ми гледа детето през това време, няма по какъв начин да пристигна да ме гледа и мен. (Смях.) И двамата с мъжа ми сме ангажирани, тъй като той се занимава с музиката на спектаклите. Баща ми пристигна един път. Много се тормозих, тъй като той е драматург, театрал, от друго потомство е. Каза обаче, че ужасно доста му е харесало. Дори е подготвен да напишем дружно сюжет за бъдещи кабарета. Знаеш ли какво си мисля? Че в България сред високото изкуство и чалгата няма нищо. Пропаст! Кабарето запълва точно тази бездна. София има потребност от кабаре. София си е моят град. Готина, непринудена, шантава е София, със страхотни графити, с към този момент забележима стрийт просвета. Трябва да подчертаем „ рошавостта “ й, а не да я крием. Ако си сбъдна фантазията и развия кабарето, ще каним и непознати звезди. Познавам невероятна драгкралица от Сохо. Световноизвестната мис Фолон Дий, която е от равнището на Дита декор Тийз, е другарка на брачна половинка ми. Веднага би се съгласила да гостува. Българските актьори също са извънредно надарени. Без тях нямаше да мога да направя нищо.
Теди, има ли същинска нужда от сходен вид спектакли тук, в България? Усещам, че младежите имат потребност да гледат нещо, което да не е спектакъл, само че да не е шоу, да не е концерт, да не е жива музика, да не е дискотека. Да е доста образно, само че да не е високо изкуство, което изисква специфична настройка. Нашето зрелище е тъкмо такова – с осветлението, костюмите, музиката и осъществяванията пренасяме публиката в един по-различен свят. Има бар, има напитки, доза еротика, доста комедия, гротеска, изобщо – развлечение.
В Англия занимаваше ли се с кабаре? Разкажи по какъв начин се разви животът ти там, работата, всичко. Когато отпътувах преди към 4–5 години, концепцията ми бе да си дам 10 години, през които да развия нещо. Мислех си, че ще стане по този начин – отивам в Англия и ги разрушавам! (Смях.) Оказа се, че е безумно да се надяваш, че незабавно ще успееш да си намериш въобще работа като артист. Но когато човек е на 24, си фантазира някакви неща, след това внезапно на 29 осъзнава, че е доста по-трудно да му се получи там, където се стичат хора от целия свят и всеки желае да успее, изключително красивите източноевропейки и рускини… Ролите, за които въобще ни канят на кастинг, са извънредно единствено на източноевропейки. Аз да вземем за пример имам превъзходен типичен английски акцент, който съм упражнявала с мъжа ми, с татко му, който е благородник и управител на висока позиция, и със специфичен преподавател. Това обаче няма никакво значение, тъй като те си имат 400 000 англичанки актриси, които би трябвало да работят. Първо, там е доста значимо да си допустимо най-близко до облика като биография, тъй че за ролята на англичанка, постоянно ще предпочетат англичанка. За тях житейският опит и биографията на артиста са гаранция за основополагаща достоверност. Освен това си имат професионални синдикати, които се борят британските актриси да имат работа, а не българските. Дори можеш да си имаш проблеми със синдикатите, в случай че вземеш българка да играе англичанка. Със сигурност знам, че в случай че искаш да работиш с непрофесионален артист – човек от улицата или да вземем за пример модел – плащаш налог на синдикатите. Първите месеци, откакто отпътувах, не съумях даже да стигна до сътрудник. Оказа се, че и фотосите, с които аплайвам, не са каквито би трябвало. В България за кастинг ти желаят студийна фотография, вид паспортна, на изкуствено осветяване, на черен или бял декор. Там фотографията би трябвало да е наложително навън, на естествена светлина и да има придвижване, страст, да вземем за пример до момента в който вървиш или тичаш – все едно са те хванали инцидентно и са те снимали. Всякакви филтри са неразрешени. Фактът, че тук съм снимала в сполучлив сериал като „ Откраднат живот “, също не ги интересуваше доста. Трябваше да си направя напълно ново портфолио, да запиша нещо на британски, тъй като на никого не му се занимава да чете надписи. Добре най-малко че ми признават актьорската тапия от НАТФИЗ. И ти реши да направиш крачка настрана, по този начин ли? Разбрах, че няма да стане по този начин елементарно, както си го представях. От друга страна, не желаех да ставам барманка или сервитьорка. Тъй като съм упражнявала години наред художествена гимнастика, започнах да въртя обръчи. Приятели на мъжа ми споделиха: но по какъв начин, отивай в някое кабаре, знаеш ли какви пари ще изкараш! И започнах – купих светещи обръчи, вложих 400–500 паунда. Сега към този момент ме спонсорира компания производител на такива обръчи, с цел да мога да се развъртвам, а пък аз популяризирам продуктите им. Постепенно започнах да си намирам дребна работа в клубове. Първите ми неща бяха в един специфичен клуб, от тези британските, с членските карти. Направих пародия осъществяване, след това развих и огнено шоу, включих и огнени ветрила. Конкуренцията, допускам, и в тази сфера в Англия е голяма. Първо ще ти кажа за конкуренцията в актьорския поминък – към 700-800-1000 индивида се борят за една роля. Мария Бакалова го удостовери, като сподели, че за нейната роля в „ Борат “ е имало към 800 претенденти. Това са хора от целия свят. Но въпреки това, най-малко има действителен пазар и можеш да покажеш това, което си постигнал, и даже 3–4 години да нямаш триумф, може един път да ти се случи, само че ще си коства. Докато тук, в България, нещата от време на време са нелогични като да вземем за пример проф. Тодор Кантарджиев да е жури в предаване за изкуство и артистични умения! В друга страна това би провокирало страшни мнения. Това е насмешка с артистите. Да си акробат, цирков актьор и да те прави оценка човек, който няма нищо общо със сцената! Обаче хубавото в България е, че към момента има свободни ниши. Пък и тук познавам доста хора, имам контакти. Така че на всички места си има и неприятните, и хубавите страни. Но в последна сметка в България просто няма кабаре и аз взех решение да направя. Какво тъкмо съставлява кабарето, което вършиме с твоя екип? Наскоро прочетох в един вестник, че съм правила еротично шоу. Да, има еротика, само че не се събличам гола, просто има хореография с разсъбличане, въпреки всичко е нощно шоу, въпреки че всичко е естетизирано. Бащата на мъжа ми е на 70 години и доста го хареса. За англичаните бурлеската, кабарето са нещо обикновено, част от нощния живот. Дори някои хора споделиха, че имат потребност от още повече еротика в нашите спектакли. Защото нашата е безусловно почтена и е създадена по-скоро в комедиен проект, минава през самоиронията. Кабарето обаче си носи предизвикването, съблазънта – крайници, токчета, малко култ. Съчетаваме ужасно доста неща – артистизъм, драгшоу, танц, спорт, връзка с публиката. Не е просто да правиш избрани номера, въпреки всичко това не е цирк. Кабаретният цирк е по-малък, с повече актьорство, страст, театрално шоу. Водещ сега ни е Христо Стефанов-Ицака, само че ще каним и други. Драгшоуто е акцент във вашето кабаре, доколкото разбирам. Ние сме първите, които вършим драгшоу в България отвън гей клубовете. За първи път показахме, че то може да бъде гледано от всякаква аудитория, тъй като в него има доста актьорство и доста комедия. Нашият артист драгкралица е необикновен. Пламен Канев с артистично име Solaris VJJ. Той ми е сътрудник от НАТФИЗ и последователно се трансформира и в съорганизатор дружно с мен. Къде вършиме спектаклите? Засега най-често в „ Терминал 1 “, където има нужните условия – висок таван, огромен потенциал на залата, само че пък в това време си е заведение, има бар, а барът е доста значим. Ще имаме скоро и камерна версия на шоуто в Maze. Много желая да създадем вид, подобаващ за театрална сцена, с повече сюжет. Мечтата ми е да си имаме наша постройка и тя да се наложи като кабаре театъра на София. Да, би било ужасно и в действителност нямаме сходно нещо. Мъжът ми беше подготвен да влага в постройка. В Румъния има, в Белград, на всички места. Ето, в НАТФИЗ има компетентност „ Танцов спектакъл “. Къде да работят всички тези артисти? Така че съгласно мен и страната би трябвало да ни поддържа за тази самодейност. Ще диря спонсори, ще се опитам да си развия концепцията, пък ще забележим кой ще победи – българската реалност или моят възторг. Ако победи първото, просто се връщам в Англия. Това постоянно си стои пред нас като вид. Но сигурно тукашното кабаре има по-голяма потребност от мен от тамошното. Друго какво те задържа тук? Какво ти липсваше там от България? Със сигурност хубавото време. Мъжът ми е от Норич, който е в северната част на страната. Ще ти дам единствено един образец – сватбата ни бе там в края на юни и температурата бе 19 градуса – вятър, дъжд, умрях от мраз. Все отново Норич се намира на брега на Северно море. Дори през лятото има лед във водата и този лед просто излъчва мраз. Вярно, че в Лондон е по-топло, и поради бетона, асфалта, случвало се е да има и горещини там през лятото, само че за малко. Това лято да вземем за пример нямаха никакво топло време – 18 градуса приблизително беше температурата. Мъжът ми е безусловно благополучен тук, в България. Всеки ден става заран и споделя: „ Какъв прелестен ден! Виж какво синьо небе! Виж какво слънце! Трябва да си признателна! “ Може да стои на директна слънчева светлина даже в огромните жеги. Освен това кара ски. Слънце и ски – това му е фантазията и тук просто я има. Той работи от у дома по този начин или другояче, т.е. заплатата му е същата, каквато би била и там. Тук храната е по-скъпа, в сравнение с в Лондон, маслото там да вземем за пример е 1 паунд, а тук – 6 лв., само че пък наемите и парцелите са по-евтини, такситата, алкохолът. Всеки ден ли тренираш за твоите осъществявания в кабарето? Абсолютно всеки ден. Освен това непрестанно приготвяме и нови номера. Акробатите от Нов цирк, с които работим, също репетират професионално – по шест часа дневно да вземем за пример. Аз упражнявам и у дома, и в зали, непрекъснато, върша и хореография, въвеждам и актьорски моменти. Много е смешно – Джейна, щерка ни, която е на 1,8 година, единствено като види, че взимам ветрилата, с които също имам номер, или пък обръчите, и стартира да се ядосва, тъй като знае, че до момента в който съм с тях, не мога да се занимавам с нея. Но обича да ме гледа, до момента в който преговарям, занимателно й е. Майка ти Албена Колева гледала ли те е в кабарето? Майка ми гледа детето през това време, няма по какъв начин да пристигна да ме гледа и мен. (Смях.) И двамата с мъжа ми сме ангажирани, тъй като той се занимава с музиката на спектаклите. Баща ми пристигна един път. Много се тормозих, тъй като той е драматург, театрал, от друго потомство е. Каза обаче, че ужасно доста му е харесало. Дори е подготвен да напишем дружно сюжет за бъдещи кабарета. Знаеш ли какво си мисля? Че в България сред високото изкуство и чалгата няма нищо. Пропаст! Кабарето запълва точно тази бездна. София има потребност от кабаре. София си е моят град. Готина, непринудена, шантава е София, със страхотни графити, с към този момент забележима стрийт просвета. Трябва да подчертаем „ рошавостта “ й, а не да я крием. Ако си сбъдна фантазията и развия кабарето, ще каним и непознати звезди. Познавам невероятна драгкралица от Сохо. Световноизвестната мис Фолон Дий, която е от равнището на Дита декор Тийз, е другарка на брачна половинка ми. Веднага би се съгласила да гостува. Българските актьори също са извънредно надарени. Без тях нямаше да мога да направя нищо. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ