Когато правителството спре, икономиката не просто забавя ход – тя

Когато държавното управление спре, стопанската система не просто забавя ход – тя губи пулс. Според последния отчет на Бюджетната работа на Конгреса (CBO), частичното прекъсване на федералните институции към този момент е коствало на Съединени американски щати минимум 18 милиарда $ през 2025 година. И това е единствено началото. Ако блокадата продължи още няколко седмици, загубите ще се удвоят, а икономическият резултат ще се усеща дълго откакто служителите се върнат по бюрата си.Според CBO сред 7 и 14 милиарда от този удар върху Брутният вътрешен продукт ще останат „ невъзстановими “ – не просто отсрочени, а изчезнали. Причината е елементарна: част от услугите, които страната не е предоставила, не могат да бъдат обезщетени. Няма по какъв начин да наваксаш изгубени инспекции, забавени планове и пропуснати публични поръчки. Според прогнозата действителният напредък на Брутният вътрешен продукт към този момент е най-малко с един процентен пункт по-нисък през четвъртото тримесечие. Ако блокадата доближи шест седмици, спадът ще се задълбочи до 1,5 пункта – еднакво на 28 милиарда $. Осем седмици значат загуби от близо 39 милиарда $.Това не е първият път, в който американската стопанска система заплаща за политическия спектакъл във Вашингтон. Но този път мащабът е по-голям, тъй като стопанската система към този момент върви по ръба на забавянето. Търговските мита, високите корпоративни задължения и растежът на безработицата основават декор, в който даже краткотраен застой в държавния уред има резултат като спирачка върху цялата система.Около 650 000 федерални чиновници към този момент са в насилствен отпуск. Ако всички бъдат регистрирани като краткотрайно безработни, нивото на безработица ще се увеличи с 0,4 процентни пункта – най-големият едномесечен скок от началото на пандемията. А това е единствено директната вреда. Индиректната идва от свитото ползване, от забавените заплащания към частни подизпълнители и от несигурността, която обгръща пазарите.CBO регистрира, че спадът в интензивността се дължи на три съществени фактора: по-малко услуги от страна на федералните организации, по-нисък частен индустриален излаз и съкратени държавни разноски за артикули, услуги и хранителна помощ. Това е типичен образец за това по какъв начин политическата неустойчивост се трансформира в стопански разход. Парите не изчезват – те просто стопират да се движат.Икономиката обаче не е просто механика – тя е логика на психиката. Всеки ден, в който държавните служби са затворени, значи още един ден на ерозия в доверието – освен към институциите, само че и към предвидимостта на най-голямата стопанска система в света. Инвеститорите стартират да отсрочват решения, бизнесът замразява наеми и вложения, потребителите стават внимателни.Политиците постоянно се утешават с мисълта, че сходни рецесии са краткотрайни. И в действителност – когато администрацията възвърне работата си, стопанската система нормално отбелязва къс „ отскок “, тъй като забавените заплащания и поръчки се наваксват. Но както CBO акцентира, този път загубите няма да бъдат изцяло обезщетени. Част от резултата към този момент е „ изгорен “ – тъкмо както изминал ден в производството не може да бъде върнат.В по-широк смисъл, американската страна сама се трансформира в рисков фактор за личната си стопанска система. Всяка последваща обсада подкопава репутацията ѝ като постоянен кредитополучател и сътрудник. А това е рискова игра във време, когато лихвите остават високи, а световните вложители към този момент гледат към Азия за предсказуемост.С други думи, политическата аритмия на Вашингтон към този момент има измеримо отражение върху икономическия пулс на страната. В свят, където доверието коства повече от капитала, сходна загуба може да се окаже най-скъпият „ разход за безучастие “ в американската история.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.