Когато Пол Морфи пада от инсулт на 10 юли 1884

Когато Пол Морфи пада от инсулт на 10 юли 1884 година, той към този момент е познато лице на Ченъл Стрийт в Ню Орлиънс: добре поддържан дребен мъж в костюм и с монокъл, мърморещ самичък на себе си, усмихващ се от личните си мисли, размахващ бастуна си към всеки, който се осмели да го приближи. Понякога той си харесва някоя жена и я следва с часове от разстояние. Той живее в боязън да не бъде токсичен, яде единствено храна, приготвена от майка му или сестра му, и има вяра, че кварталните бръснари заговорничат да му прережат гърлото. Семейството му се пробва да го запише в лудница, само че той съумява да убеди докторите, че е здрав. На този стадий е минал четвърт век, откогато Пол Морфи става знаменит първенец по шахмат, само че през последното десетилетие от живота си въобще не желае и да приказва за играта.

Морфи през 1859

Никой не може да каже сигурно какво провокира постепенния крах на Морфи, само че откритието на неговия талант през 1846 година си остава именито. Морфи, на 9 години, седи на верандата и гледа чичо му и татко му да играят шах. След няколко часа мъжете афишират мача за еднакъв и потеглят да събират фигурите, когато Морфи ги стопира. „ Чичо, трябваше да спечелиш тази игра. “ Той прави няколко хода с фигурите и изяснява: „ Ето: правиш шах с топа, в този момент царят би трябвало да го вземе, а останалото е елементарно. “ И е прав.

Морфи има изумителна памет, способна да запази всеки фактор, който счита за потребен за играта му – дебюти, отбрани, даже цели игри – само че той също по този начин и схваща интуитивно верните ходове. Той може да пресъздава няколко хода напред, предвиждайки и оползотворявайки даже най-малката неточност на съперника. „ Детето в никакъв случай не е отваряло книга за шахмата “, написа чичото на Морфи, Ърнест Морфи, в шахматното списание La Régence, което разгласява една от ранните игри на малчугана. „ В дебютите той прави верните ходове, като че ли по ентусиазъм, и е изумително да се означи точността на неговите калкулации в средата и края на играта. Когато седи пред шахматната дъска, лицето му не издава възбуденост даже в най-критичните ситуации; тогава той нормално си свирка с уста и търпеливо търси комбинацията, с цел да се измъкне от неприятностите. “ След това Пол надделява Йохан Й. Лоуентал, политически емигрант от Унгария, който е добре прочут в европейските шахматни среди. Морфи разказва реакцията на Лоуентал при загубата му с една дума: „ комична “.

Морфи взе участие в Първия американски шахматен конгрес, извършен на 5 октомври 1857 година в шахматен клуб в Ню Йорк. Той печели първата си игра в 21 хода, съвсем за минути – и това в ера без ограничаване във времето, когато играчите размишляват с часове, а игрите не престават с дни. Единственият му същински съперник е немски преселник на име Луи Полсен, който го разгневява като му лишава цели 75 минути на ход и го побеждава в третия им мач. Преди шестия мач Морфи вечеря с сътрудника си Уилям Джеймс Епълтън Фулър. „ Търпението му беше изхабено от дългото време, което Полсен отделяше за всеки ход “, спомня си Фулър. „ Обикновено спокойният му манталитет беше толкоз смутен, че той стисна пестник и сподели: Полсен в никакъв случай няма да завоюва друга игра против мен, до момента в който е жив. “ Морфи го побеждава пет пъти и печели надпреварата, след което прекарва идващия месец в Ню Йорк като цар.

След голям брой победи и една Гражданска война той се връща в Ню Орлиънс през ноември 1864 година и отваря адвокатска адвокатска фирма, единствено с цел да я затвори след няколко месеца – бъдещите клиенти наподобяват по-заинтересовани да приказват за шах, в сравнение с за въпросите им. Той опита още веднъж няколко години по-късно, само че среща същата обстановка.

Той стартира да вижда зли планове там, където няма такива. Още през 1878 година той продължава да получава предложения за надпревари, само че играе шах доста рядко и в никакъв случай обществено и нормално от някакво обезсърчение. Веднъж Морфи влезе в офиса на един от видните гражданин на Ню Орлиънс и споделя, че му трябват 200 $, с цел да се защищити от идната злополука. Мъжът, остарял другар, взема решение да тества силата както на заблудата на Морфи, по този начин и на въздържанието му към шаха.

– Изглежда доста желаете тези пари – споделя той.

– Да – дава отговор Морфи. Трябва да го имам – безусловно е належащо.

– Е, ще ви кажа какво ще върша: в случай че играете шах с мен, ще ви дам 250 $.

Морфи се замисля с „ очевидно изражение на омерзение на лицето “. Накрая се съгласява и на бюрото се поставява шахматна дъска. Морфи разрешава на приятеля си да го победи в няколко хода.

– Ето! – възкликна някогашният първенец – Направих това, което искаш, само че идващия път, когато играя шах с теб, ще ти дам кралицата ми! След което той се обръща и си потегля.

Неговият другар го вика, с цел да му подсети, че не помни премията си.

– Ще дойда за нея на следващия ден! – дава обещание Морфи. Но в никакъв случай не го прави.