Гала & Мари - твоето отражение в мен
Когато погледите на Мари и Гала се срещат, и двете стават по-красиви. Енергията посред им трансформира пространството. Пълни го с обич и деликатност. Гледам по какъв начин театралничат и въпреки че наподобяват друго, си давам сметка какъв брой мощно си наподобяват – в излъчването, в добротата и мекотата, които струят посред им. Сякаш всяка усеща другата като по-хубавата версия на себе си, като свое ентусиазъм и източник на сили. Всяка щерка е подарък за майка си и път за осъзнаване на нейната женственост. Всяка майка е урок по женственост за щерка си.
Ето какво ни описаха една за друга Гала и Мари. Мари за Гала: Островът на нашето равнодушие
Спомените избледняват Когато бях мъничка, вместо с приказки мама ме приспиваше с роман за един наш дребен остров. Представяхме си по какъв начин на него прекарваме безгрижни дни с бягане по плажове и под палмови сенки, пием кокосово мляко и си приказваме по през целия ден. Имахме и къща по-навътре в острова, тъй като мама има лек боязън от водата. Беше от дърво, просторна, съвсем напълно отворена, с голяма веранда. При нас живееше една доста сладка жена, с цел да се грижи, да ни готви, да оказва помощ за всичко, да е като част от фамилията. Така ние можехме да сме безгрижни. Представях си по какъв начин изучавам мама да плува във водопада на острова. Разказвахме си по какъв начин ще сме единствено двете, ще си приказваме, ще играем, какви животни ще имаме – маймунка, делфин, папагали. Мама дори осинови маймунка в Зоологическата градина в София като продължение на фантазията ни. С времето спомените ми поизбледняват. Вече съм огромна, само че не преставам да се връщам в мислите си на този остров като място, на което мога да избягам.
За съществуването на феи, гоблини и други същества Когато бях дете, на моменти мама доста ми липсваше. Не сме се насладили на безпределно доста време дружно. За страдание, „ На кафе “ върви, когато децата са на учебно заведение, и ми е липсвало да участва на първите ми образователни дни, на открити уроци, тържества, на които свирех извънредно несполучливо на пиано. Тогава мама водеше освен „ На кафе “, само че и събития, имаше по-активна кариера и на модел. И аз се възползвах от всеки момент, в който е у дома, с цел да й опиша за всичко, което ми се случва, да обясня какво ме вълнува, да развия теориите си за съществуването на феи, гоблини и други същества. Просто да наваксам. В интервала, когато снимаше „ Имаш поща “ и „ Пълна смяна “, единствената опция да я виждам беше зад кулисите. По-скоро прекарвах време с екипа, гледах я в профил и й се възхищавах.
Винаги съм знаела, че е известна, че я разпознават, и не ми се е коствало като нещо кой знае какво, като нещо особено или друго. Колкото и да ми е мъчно, няма по какъв начин да избягам от сянката й, само че изпитвам горделивост, когато я виждам по малкия екран. Слушам тематиките, които разискват в предаването, и постоянно имам коментар. Пиша й го в известие и след ефир обсъждаме. Хубаво ми е да я чуя и да си потвърдя какъв брой си приличаме и какъв брой е непосредствен мирогледът ни. Има и други моменти, в които сме на разнообразни отзиви и или аз не разбирам, че тя е права, или тя не прави оценка, че правата съм аз. И двете сме доста упорити и твърдоглави.
Но тя е по-мъдра от мен за всичко. Тя ме е научила да обмислям повече, преди да приказвам, да се поверявам на вътрешните си чувства и на страстите си, да се слагам на мястото на другия, преди да отсъдя. Да бъда по-търпелива, по-
упорита, по-точна, което ми беше най-трудното. И във всичко, на което ме е научила, и до ден сегашен е по-добра от мен.
По-различна е от другите майки За мен постоянно е била най-красивата, най-умната и най-хубавата майка. От напълно мъничка ме научи да я усещам като другарка и за мен постоянно е била най-хубавата ми другарка. Споделям й всичко. Най-вероятно е имала своите възражения, само че постоянно сервира мнението си доста обрано и внимателно, без да е неоправдателно. Все едно другарка ми споделя какво мисли за моите дивотии.
Най-много обичам ръцете й. Има най-нежните и меки ръце и когато ме погали, все едно ме допира коприна. Когато сме единствено двете – за жалост, ни се случва рядко, – само че най-любимо ни е да седнем без телефони и да си приказваме, да си описваме, да се смеем. Чувството й за комизъм е супер. А аз обичам да й танцувам. Нали знаеш, че има деца, които изнасят шоу на родителите си. И аз по този начин, въпреки че към този момент съм съвсем на 25 години. Доста е комично и тя много се забавлява.
Нейните приятелки Все по-комфортно и все пона място се усещам, когато излизам с тях. Преди ходехме постоянно на дискотека дружно, без мама. Тя не е по тези неща. Сега по-често сядаме в заведение, както мама си обича. Хапваме и си описваме занимателни истории, обсъждаме тематики от всекидневието. Как се усещам измежду тях? Като по-близо до свекървата. Да си я бях поискала, Джуджи нямаше да е толкоз прелестна. Моята първа обич, която е към момента в живота ми, е нейният наследник.
Ето какво ни описаха една за друга Гала и Мари. Мари за Гала: Островът на нашето равнодушие
Спомените избледняват Когато бях мъничка, вместо с приказки мама ме приспиваше с роман за един наш дребен остров. Представяхме си по какъв начин на него прекарваме безгрижни дни с бягане по плажове и под палмови сенки, пием кокосово мляко и си приказваме по през целия ден. Имахме и къща по-навътре в острова, тъй като мама има лек боязън от водата. Беше от дърво, просторна, съвсем напълно отворена, с голяма веранда. При нас живееше една доста сладка жена, с цел да се грижи, да ни готви, да оказва помощ за всичко, да е като част от фамилията. Така ние можехме да сме безгрижни. Представях си по какъв начин изучавам мама да плува във водопада на острова. Разказвахме си по какъв начин ще сме единствено двете, ще си приказваме, ще играем, какви животни ще имаме – маймунка, делфин, папагали. Мама дори осинови маймунка в Зоологическата градина в София като продължение на фантазията ни. С времето спомените ми поизбледняват. Вече съм огромна, само че не преставам да се връщам в мислите си на този остров като място, на което мога да избягам.
За съществуването на феи, гоблини и други същества Когато бях дете, на моменти мама доста ми липсваше. Не сме се насладили на безпределно доста време дружно. За страдание, „ На кафе “ върви, когато децата са на учебно заведение, и ми е липсвало да участва на първите ми образователни дни, на открити уроци, тържества, на които свирех извънредно несполучливо на пиано. Тогава мама водеше освен „ На кафе “, само че и събития, имаше по-активна кариера и на модел. И аз се възползвах от всеки момент, в който е у дома, с цел да й опиша за всичко, което ми се случва, да обясня какво ме вълнува, да развия теориите си за съществуването на феи, гоблини и други същества. Просто да наваксам. В интервала, когато снимаше „ Имаш поща “ и „ Пълна смяна “, единствената опция да я виждам беше зад кулисите. По-скоро прекарвах време с екипа, гледах я в профил и й се възхищавах.
Винаги съм знаела, че е известна, че я разпознават, и не ми се е коствало като нещо кой знае какво, като нещо особено или друго. Колкото и да ми е мъчно, няма по какъв начин да избягам от сянката й, само че изпитвам горделивост, когато я виждам по малкия екран. Слушам тематиките, които разискват в предаването, и постоянно имам коментар. Пиша й го в известие и след ефир обсъждаме. Хубаво ми е да я чуя и да си потвърдя какъв брой си приличаме и какъв брой е непосредствен мирогледът ни. Има и други моменти, в които сме на разнообразни отзиви и или аз не разбирам, че тя е права, или тя не прави оценка, че правата съм аз. И двете сме доста упорити и твърдоглави.
Но тя е по-мъдра от мен за всичко. Тя ме е научила да обмислям повече, преди да приказвам, да се поверявам на вътрешните си чувства и на страстите си, да се слагам на мястото на другия, преди да отсъдя. Да бъда по-търпелива, по-
упорита, по-точна, което ми беше най-трудното. И във всичко, на което ме е научила, и до ден сегашен е по-добра от мен.
По-различна е от другите майки За мен постоянно е била най-красивата, най-умната и най-хубавата майка. От напълно мъничка ме научи да я усещам като другарка и за мен постоянно е била най-хубавата ми другарка. Споделям й всичко. Най-вероятно е имала своите възражения, само че постоянно сервира мнението си доста обрано и внимателно, без да е неоправдателно. Все едно другарка ми споделя какво мисли за моите дивотии.
Най-много обичам ръцете й. Има най-нежните и меки ръце и когато ме погали, все едно ме допира коприна. Когато сме единствено двете – за жалост, ни се случва рядко, – само че най-любимо ни е да седнем без телефони и да си приказваме, да си описваме, да се смеем. Чувството й за комизъм е супер. А аз обичам да й танцувам. Нали знаеш, че има деца, които изнасят шоу на родителите си. И аз по този начин, въпреки че към този момент съм съвсем на 25 години. Доста е комично и тя много се забавлява.
Нейните приятелки Все по-комфортно и все пона място се усещам, когато излизам с тях. Преди ходехме постоянно на дискотека дружно, без мама. Тя не е по тези неща. Сега по-често сядаме в заведение, както мама си обича. Хапваме и си описваме занимателни истории, обсъждаме тематики от всекидневието. Как се усещам измежду тях? Като по-близо до свекървата. Да си я бях поискала, Джуджи нямаше да е толкоз прелестна. Моята първа обич, която е към момента в живота ми, е нейният наследник.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ