Писателят Калин Илиев: Може да надвием глутницата само обединени и със сила
Когато площадите стартират да диктуват дневния ред и да желаят оставки, рестарт, правила и смяна, писателят, чиито думи стават мощно нужни, е Калин Илиев. Автор на " Пролетта на емигрантите " и " Морфо " - книги, които описват за измислената страна Нулия, взривена от мощни протестни придвижвания, които се пробват да отстранен Вълка и кръга от доближени до него анималистични облици. Първата се появи малко преди митингите през 2013-та, а втората предвеща ставащото на улицата през днешния ден. Но и в двата случая точната прогноза идва не от умеенето да познаваш гадателски бъдещето, а в това да познаваш индивида изобщо - по какъв начин се трансформира той, когато получи голяма власт, и по какъв начин се трансформират тези, които узреят за концепцията да се изправят против нея. Ето какво съобщи писателят пред Actualno.com.
Г-н Илиев, какъв е коментарът ви за ставащото по площадите?
Противоречив. Какво имам поради обаче, като споделям ”противоречив ”? От една страна, като елементарен жител, изцяло поддържам справедливия яд на хората против тази корумпирана власт и даже изпитвам дълбока наслада за това, че на площадите доминират младежите. От друга страна, като създател на двата романа за пролетта /лятото/ на емигрантите, усещам незадоволство, че събитията не се случват както в книгите за измислената страна Нулиа. Там гражданските протести победиха, Вожда и Клюна бяха прогонени, като преди този момент техните преторианци безмилостно убиха основния прокурор на Нулиа, с цел да прикрият следите си. Но, несъмнено, литературата и животът са две разнообразни категории, едното е нереалност, а другото действителност.
Гражданската сила наподобява има динамичност, в която избрани натрупвания изригват през няколко години, таман когато политическият хайлайф се е успокоил, че ужасно няма. Вие самият очаквахте ли тези митинги?
Не просто съм ги очаквал, не просто съм ги мечтал, само че и съм имал трансценденталното възприятие, че с тези два романа ще оказа помощ да се случат по-скоро и в някаква степен по-радикално. Отново ще напомня, в книгите неприятните заобикалят, при конфликтите падат жертви и от двете страни, пролива се кръв. В края на краищата има отмъщение, има цялостна победа. За страдание цялостното отмъщение по формулировка е допустимо единствено в литературата, която за избран вид хора се явява разтуха и даже вяра.
Когато има мощни митинги, постоянно на напред във времето изникват вашите книги. " Пролетта на емигрантите " планува митингите през 2013-та, а продължението й " Морфо " тези през 2020-та. И двете описваха властта като глутница с прозвища, които прилепват все по-добре през днешния ден. Каква ще бъде ориста й?
Съдбата на всяка сходна власт е една, тя отива на бунището на историята и се трансформира в нарицателна категория за бъдещите генерации. Опасявам се, че това няма да се случи по този начин безпрепятствено и толкоз скоро обаче. Одиозните типажи, които са отпред на страната, ще се опитат да заменят, да подменят, да лъжат, да мамят, да бавят, да бият, да убиват, да арестуват, да преследват с цялата репресивна мощност на държавния уред, с цел да се прикрият, да запазят заграбеното, да запазят себе си. И защото разполагат с големи запаси, няма да се поколебаят да употребяват целия си боеприпас. Сблъсъците с полицията са единствено началото.
До какво се надявате митингите да доведат: в тесния смисъл на оставки и в по-широк небосвод.
Убеден съм, че оставки ще има, само че въпросът е дали няма да се създаде следващата машинация и замяна на това ръководство с негов аватар. Това не трябва да се позволява. Иначе митингите реализираха нещо значимо – освобождение от страха и апатията. Новите генерации към този момент имат едно мислено и имам вяра, че ще продължат да го имат, както те, по този начин и тези след тях, и отсега нататък.
Как гледате на странната серия от реакции - има митинги, които желаят оставки, предлага им се Нова конституция и референдум за казармата?
Повече от явно е, че това е игра за печелене на време. Подобна политическа залъгалка не може да заблуди даже дребните деца. Фактът обаче, че ръководещите не се срамят да постъпват по този начин, да се гаврят по този метод, а някои от тях даже и си имат вяра, демонстрира степента им на обезумялост и оглупяване.
Има ли някаква настройка от опозиционни партии, които смятате, че биха могли да сформират парламентарно болшинство?
Поне съгласно социологическите изследвания – да. Въпросът е до каква степен те са откровени и достоверни, а не бъдещи патерици на ГЕРБ, каквато да вземем за пример се приказва, че е партията на Слави Трифонов. Най-важното в този момент е да се направи обединяване – всички против ГЕРБ. Нека, преди да се разединим, първо да се обединим. Защото против нас имаме тежко въоръжена машина за избори, зад която стои задкулисието, забележимата власт, полицията, питателните вериги от компании, кланове и доближени, държавната администрация и голям капитал, откраднат от личните ни джобове. За да победим сходна хидра, е належащо обединяване.
Какво мислите за огромната медийна смяна: митингите бяха задвижени главно през обществените мрежи, посредством лайфстриймове и статуси, до момента в който обичайна публицистика се движеше след и по тях?
Съвременната ера е такава – софтуерна. И това не трябва да ни учудва. Макар, че към момента малкия екран, частично и обичайните вестници, в огромна степен дефинират осведомителната среда и публичните настройки, изключително в провинцията. Затова и Пeевски заграби и продължава да заграбва каквото може на медийния пазар. Силата на свободното слово са обществените мрежи и електронните медии, тъй като там, първо, не са нужни големи средства, и, второ, контактите стават стремително.
Погледът на публицист постоянно прибавя спомагателни вероятности към злободневните - какво ви прави усещане на по-дълбоко равнище?
Перспективите не са по никакъв начин радостни. В първите си два романа „ Пролетта на емигрантите ”/2013/ и „ Пролетта на емигрантите. Морфо ”/2016/ бях оптимист, към момента имах вяра, че суверенът може да си отвоюва тази страна по законов път и с мирни демонстрации. Все повече се колебая в това. Тази власт може да бъде изгонена единствено със мощ. Ако се вгледате в представителите на върхушката, това е една освирепяла глутница, която ръфа и дави всичко по пътя си, зад себе си оставя единствено трупове и леш. Така е от долу до горе, от дребните градчета, до министерствата – под директна опасност е животът на хората, бизнесът, всеки един от нас. Под повърхността на злободневието с идентична мощ клокочат отчаянието и гневът. Надявам се да надделее второто.
Кой ще е моментът, в който в действителност ще можем да каже, че преходът е завършил? А не се симулираният " рестарт ", който властта предлага и то без терзанието, че явно няма задоволително доверчив човек, с цел да повярва.
Има ли значение това? Има ли значение какво тъкмо значи „ преход ”? Най-вероятно това е следващата мантра за замаскиране, словесно замаскиране, на ограбването и опростачването на този народ посредством страната, правосъдната власт и прислужните медии… Но, въпреки всичко, в случай че би трябвало да отговоря на сходен въпрос: можем да кажем, че у нас нещата са естествени тогава, когато хора като Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и още десетки други бъдат съдени, наказани и лежат в пандиза. Не се ли случи това в най-скоро време, до две десетилетия България в действителност ще остане единствено Територия. Тъжна, пуста територия без хора и бъдеще.
Интервю на Райко Байчев
Г-н Илиев, какъв е коментарът ви за ставащото по площадите?
Противоречив. Какво имам поради обаче, като споделям ”противоречив ”? От една страна, като елементарен жител, изцяло поддържам справедливия яд на хората против тази корумпирана власт и даже изпитвам дълбока наслада за това, че на площадите доминират младежите. От друга страна, като създател на двата романа за пролетта /лятото/ на емигрантите, усещам незадоволство, че събитията не се случват както в книгите за измислената страна Нулиа. Там гражданските протести победиха, Вожда и Клюна бяха прогонени, като преди този момент техните преторианци безмилостно убиха основния прокурор на Нулиа, с цел да прикрият следите си. Но, несъмнено, литературата и животът са две разнообразни категории, едното е нереалност, а другото действителност.
Гражданската сила наподобява има динамичност, в която избрани натрупвания изригват през няколко години, таман когато политическият хайлайф се е успокоил, че ужасно няма. Вие самият очаквахте ли тези митинги?
Не просто съм ги очаквал, не просто съм ги мечтал, само че и съм имал трансценденталното възприятие, че с тези два романа ще оказа помощ да се случат по-скоро и в някаква степен по-радикално. Отново ще напомня, в книгите неприятните заобикалят, при конфликтите падат жертви и от двете страни, пролива се кръв. В края на краищата има отмъщение, има цялостна победа. За страдание цялостното отмъщение по формулировка е допустимо единствено в литературата, която за избран вид хора се явява разтуха и даже вяра.
Когато има мощни митинги, постоянно на напред във времето изникват вашите книги. " Пролетта на емигрантите " планува митингите през 2013-та, а продължението й " Морфо " тези през 2020-та. И двете описваха властта като глутница с прозвища, които прилепват все по-добре през днешния ден. Каква ще бъде ориста й?
Съдбата на всяка сходна власт е една, тя отива на бунището на историята и се трансформира в нарицателна категория за бъдещите генерации. Опасявам се, че това няма да се случи по този начин безпрепятствено и толкоз скоро обаче. Одиозните типажи, които са отпред на страната, ще се опитат да заменят, да подменят, да лъжат, да мамят, да бавят, да бият, да убиват, да арестуват, да преследват с цялата репресивна мощност на държавния уред, с цел да се прикрият, да запазят заграбеното, да запазят себе си. И защото разполагат с големи запаси, няма да се поколебаят да употребяват целия си боеприпас. Сблъсъците с полицията са единствено началото.
До какво се надявате митингите да доведат: в тесния смисъл на оставки и в по-широк небосвод.
Убеден съм, че оставки ще има, само че въпросът е дали няма да се създаде следващата машинация и замяна на това ръководство с негов аватар. Това не трябва да се позволява. Иначе митингите реализираха нещо значимо – освобождение от страха и апатията. Новите генерации към този момент имат едно мислено и имам вяра, че ще продължат да го имат, както те, по този начин и тези след тях, и отсега нататък.
Как гледате на странната серия от реакции - има митинги, които желаят оставки, предлага им се Нова конституция и референдум за казармата?
Повече от явно е, че това е игра за печелене на време. Подобна политическа залъгалка не може да заблуди даже дребните деца. Фактът обаче, че ръководещите не се срамят да постъпват по този начин, да се гаврят по този метод, а някои от тях даже и си имат вяра, демонстрира степента им на обезумялост и оглупяване.
Има ли някаква настройка от опозиционни партии, които смятате, че биха могли да сформират парламентарно болшинство?
Поне съгласно социологическите изследвания – да. Въпросът е до каква степен те са откровени и достоверни, а не бъдещи патерици на ГЕРБ, каквато да вземем за пример се приказва, че е партията на Слави Трифонов. Най-важното в този момент е да се направи обединяване – всички против ГЕРБ. Нека, преди да се разединим, първо да се обединим. Защото против нас имаме тежко въоръжена машина за избори, зад която стои задкулисието, забележимата власт, полицията, питателните вериги от компании, кланове и доближени, държавната администрация и голям капитал, откраднат от личните ни джобове. За да победим сходна хидра, е належащо обединяване.
Какво мислите за огромната медийна смяна: митингите бяха задвижени главно през обществените мрежи, посредством лайфстриймове и статуси, до момента в който обичайна публицистика се движеше след и по тях?
Съвременната ера е такава – софтуерна. И това не трябва да ни учудва. Макар, че към момента малкия екран, частично и обичайните вестници, в огромна степен дефинират осведомителната среда и публичните настройки, изключително в провинцията. Затова и Пeевски заграби и продължава да заграбва каквото може на медийния пазар. Силата на свободното слово са обществените мрежи и електронните медии, тъй като там, първо, не са нужни големи средства, и, второ, контактите стават стремително.
Погледът на публицист постоянно прибавя спомагателни вероятности към злободневните - какво ви прави усещане на по-дълбоко равнище?
Перспективите не са по никакъв начин радостни. В първите си два романа „ Пролетта на емигрантите ”/2013/ и „ Пролетта на емигрантите. Морфо ”/2016/ бях оптимист, към момента имах вяра, че суверенът може да си отвоюва тази страна по законов път и с мирни демонстрации. Все повече се колебая в това. Тази власт може да бъде изгонена единствено със мощ. Ако се вгледате в представителите на върхушката, това е една освирепяла глутница, която ръфа и дави всичко по пътя си, зад себе си оставя единствено трупове и леш. Така е от долу до горе, от дребните градчета, до министерствата – под директна опасност е животът на хората, бизнесът, всеки един от нас. Под повърхността на злободневието с идентична мощ клокочат отчаянието и гневът. Надявам се да надделее второто.
Кой ще е моментът, в който в действителност ще можем да каже, че преходът е завършил? А не се симулираният " рестарт ", който властта предлага и то без терзанието, че явно няма задоволително доверчив човек, с цел да повярва.
Има ли значение това? Има ли значение какво тъкмо значи „ преход ”? Най-вероятно това е следващата мантра за замаскиране, словесно замаскиране, на ограбването и опростачването на този народ посредством страната, правосъдната власт и прислужните медии… Но, въпреки всичко, в случай че би трябвало да отговоря на сходен въпрос: можем да кажем, че у нас нещата са естествени тогава, когато хора като Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и още десетки други бъдат съдени, наказани и лежат в пандиза. Не се ли случи това в най-скоро време, до две десетилетия България в действителност ще остане единствено Територия. Тъжна, пуста територия без хора и бъдеще.
Интервю на Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ