Защо на пилотите не е позволено да разговарят при излитане и кацане?
Когато водачите ръководят аероплан, несъмнено, те беседват между тях и то освен за неща, които са директно свързани с полета.
Въпреки това, по време на политане и кацане или на избрана височина, в пилотската кабина става безшумно.
Това не всеки път е било по този начин. Но след драматичен случай им е неразрешено да приказват по тематики, които не са свързани с полетите.
На 11 септември 1974 година аероплан на Eastern Air Lines излетява от Чарлстън, Южна Каролина, за Чикаго, с кацане в Шарлът, Северна Каролина. Но в никакъв случай не доближава местоназначението си. Той се разрушава и 72 от 78-те пасажери на полет 212 умират.
От Националния съвет за сигурност на превоза на Съединени американски щати декларират, че повода за злополуката е погрешно държание на водачите. Те са обърнали малко внимание на метода за кацане, тъй като са потънали в диалог за политика и други въпроси. Вследствие на този случай се приема предписание за "тихата кабина " или „ правилото на стерилната кабина “.
Това значи, че никой член на екипажа не може да се занимава със странични действия по време на сериозната фаза на полета. Действия като „ ястие на храна, неуместни диалози в пилотската кабина и сред пилотската кабина и кабинния екипаж, или четене на изявления, които не са свързани с вярното осъществяване на полета “, са изброени категорично от FAA и би трябвало да се заобикалят.
Критични етапи по време на полет са по този начин нареченото рулиране (на пистата), политане, кацане и полетни интервенции под 3000 метра. Разрешени са единствено връзки, които са значими за сигурността на самолета.
Подобна регулация има и в Европа
Въпреки че регламентът на FAA се ползва единствено за Съединени американски щати, и в Европа има сходен правилник - EU-OPS 1.085. Там се споделя: „ Командирът може да разреши на членовете на екипажа да не правят действия по време на политане, в началото нанагорнище, финален метод и кацане, в случай че това не е належащо за безвредната употреба на самолета “.
От единствено себе си се схваща, че не би трябвало да има странични диалози при полет под 3000 м и действия, които могат да отклонят вниманието от ръководството на самолета. Инцидентът от 1974 година не е директно прегледан в образованието на водачи, само че има други бедствия, които стават част от програмата за образование.
Авиационната промишленост се учи от грешките си, а новите процеси и системи вършат летенето все по-безопасно. За да се предотвратят повторни неточности като тези през 1974 година, симулаторните полети се правят на всеки шест месеца, през които, наред с други неща, се прави образование при неприятна видимост.
В кои случаи на екипажа е позволено да наруши „ Правилото за стерилна пилотска кабина “?
Понякога екипажът би трябвало да уведоми водачите за евентуална заплаха в кабината. Japan Airlines показва като такива пожар, пушек, необикновен звук, трептения или специфични обстановки, в които членовете на екипажа могат да се свържат с водача, даже в случай че машината е в режим на политане или кацане.
Въпреки това, по време на политане и кацане или на избрана височина, в пилотската кабина става безшумно.
Това не всеки път е било по този начин. Но след драматичен случай им е неразрешено да приказват по тематики, които не са свързани с полетите.
На 11 септември 1974 година аероплан на Eastern Air Lines излетява от Чарлстън, Южна Каролина, за Чикаго, с кацане в Шарлът, Северна Каролина. Но в никакъв случай не доближава местоназначението си. Той се разрушава и 72 от 78-те пасажери на полет 212 умират.
От Националния съвет за сигурност на превоза на Съединени американски щати декларират, че повода за злополуката е погрешно държание на водачите. Те са обърнали малко внимание на метода за кацане, тъй като са потънали в диалог за политика и други въпроси. Вследствие на този случай се приема предписание за "тихата кабина " или „ правилото на стерилната кабина “.
Това значи, че никой член на екипажа не може да се занимава със странични действия по време на сериозната фаза на полета. Действия като „ ястие на храна, неуместни диалози в пилотската кабина и сред пилотската кабина и кабинния екипаж, или четене на изявления, които не са свързани с вярното осъществяване на полета “, са изброени категорично от FAA и би трябвало да се заобикалят.
Критични етапи по време на полет са по този начин нареченото рулиране (на пистата), политане, кацане и полетни интервенции под 3000 метра. Разрешени са единствено връзки, които са значими за сигурността на самолета.
Подобна регулация има и в Европа
Въпреки че регламентът на FAA се ползва единствено за Съединени американски щати, и в Европа има сходен правилник - EU-OPS 1.085. Там се споделя: „ Командирът може да разреши на членовете на екипажа да не правят действия по време на политане, в началото нанагорнище, финален метод и кацане, в случай че това не е належащо за безвредната употреба на самолета “.
От единствено себе си се схваща, че не би трябвало да има странични диалози при полет под 3000 м и действия, които могат да отклонят вниманието от ръководството на самолета. Инцидентът от 1974 година не е директно прегледан в образованието на водачи, само че има други бедствия, които стават част от програмата за образование.
Авиационната промишленост се учи от грешките си, а новите процеси и системи вършат летенето все по-безопасно. За да се предотвратят повторни неточности като тези през 1974 година, симулаторните полети се правят на всеки шест месеца, през които, наред с други неща, се прави образование при неприятна видимост.
В кои случаи на екипажа е позволено да наруши „ Правилото за стерилна пилотска кабина “?
Понякога екипажът би трябвало да уведоми водачите за евентуална заплаха в кабината. Japan Airlines показва като такива пожар, пушек, необикновен звук, трептения или специфични обстановки, в които членовете на екипажа могат да се свържат с водача, даже в случай че машината е в режим на политане или кацане.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ