Кой изобрети телеграфа? Историята на революционното устройство, което промени света завинаги
Когато първото телеграфно известие е изпратено сполучливо през 1844 година, любопитните зяпачи са шокирани. Устройството на процедура за една нощ прави гражданска война в връзката на дълги дистанции! Как работи то е много ясно, само че кой е изобретил телеграфа – това е въпрос, който изисква задълбочаване.
През 1832 година на американският художник Самюъл Морз (на главната снимка) му хрумва концепцията за електрическия телеграф и той първи създава едноименния код, който служи като език за машината.
Докато Морз изобретява и самата машина, художникът стъпва върху работата на редица негови съвременници, с цел да реализира задачата си. Така на 24 май 1844 година той изумява конгресмените, съгласно Камарата на представителите на Съединените щати, като предава първата публична депеша от Вашингтон, окръг Колумбия, до Балтимор, Мериленд: „ Какво е направил Бог! “ (Числа 23:23 / „ What hath God wrought! “ – израз на учудване и удивление от нещо)
Аудиторията му от политици с право е възхитена. Малцина изобщо в миналото са гледали на електричеството като на средство за връзка, а телефонът ше бъде основан след десетилетия. Изобретяването на телеграфа обаче стартира години преди Морз да създаде своя код.
Най-ранните хора не са имали действителна потребност да взаимодействат на дълги дистанции – племената значително се изолират и приказват единствено между тях. Но с развиването на цивилизациите нараства и нуждата от дългата връзка.
От античен Китай до Египет и Гърция доста култури по света осъзнават, че димът може да служи като способ за предаване на известия. Този метод обаче е ненужен при непредвидимите промени в климата и е сменен от пердашене на барабани.
Клод и Игнас Шапе вкарват семафорния способ (с размахване на флагчета) през 1791 година, само че съгласно Енциклопедия Британика, тази френска система към момента много куца.
Напредък е реализиран, когато през 1795 година англичанинът Джордж Мъри основава телеграф, който предава знаци сред устройства посредством отваряне или затваряне на капаци. През 1800 година пък физикът Алесандро Волта изобретява батерията, а когато през 1820 година и датчанинът Ханс Орстед открива връзката сред електричеството и магнетизма, сцената към този момент е подготвена.
Тъй като Съединените щати са необятни и необятни, разнородното им население изисква нови способи за връзка на дълги дистанции. Това искане е изразено и от Камарата на представителите през февруари 1837 г.; и когато министърът на финансите Леви Уудбъри приканва народа за хрумвания, съгласно Сената на Съединените щати, едно конклретно предложение съумява да се открои.
Всяка постъпила концепция всъщност се основава на образни семафори, с изключение на една. Докато Самюъл Морз прекарва главно времето си като портретист и преподавател, той работи и върху машина „ електромагнитен телеграф “ от 1832 година Когато държавното управление афишира апела за информационни решения, той закупи прелиминарен патент – и се захваща за работа.
Родната къща на Самюъл
Самюъл Финли Брийс Морз е роден на 27 април 1791 година в Бостън, Масачузетс. Въпреки че се интересува най-вече от изобразяване, татко му, който е свещеник, го изпраща в колежа Йейл, с цел да стане добре просветен жител. След дипломирането си през 1810 година обаче Морз пътува до Европа, с цел да учи изкуство.
Докато пътува назад към Америка през 1832 година, му хрумва концепцията да се употребява електричество за предаване на освен това от просто напрежение. Английският академик Майкъл Фарадей неотдавна бе показал, че токът може да се контролира по количество и интензитет и бе изобретил електромагнита.
Морз и неговите сътрудници разискват обстойно и нашироко тези усъвършенствания, карайки художника да се замисли дали известията могат да се предават кодирано по кабел. С нищожни знания по тематиката той се обръща към професора по химия Леонард Д. Гейл от Университета на град Ню Йорк, с цел да научи повече.
Леонард Гейл
За разлика от Морз, Гейл е прочел публикацията на Джоузеф Хенри от 1831 година, в която възпитаникът на Принстънския университет слага концепцията за електрически телеграф. Той демонстрира на Самюъл по какъв начин да увеличи силата на електрическия сигнал, с цел да го съобщи на дълги дистанции, след което Морз притегля и техника Алфред Вейл да му помогне да сътвори устройството.
Първата телеграфна машина е много елементарна: има дълги и къси железни пръти, които съставляват новоразработения код на Морз, и оператор просто натиска показалец, обвързван към батерия, с цел да изпрати съответните точки и тирета през проводник. Междувременно приемникът има електромагнит, обвързван със стилус, който създава преведено известие.
Докато Морз кандидатства за финансиране за своето устройство до декември 1837 година и го показва в Ню Йорк и Вашингтон през 1838 година, само че икономическата суматоха от 1837 година кара вложителите да са пасивни. Когато страната се възвръща през 1843 година обаче, Морз сполучливо желае от Конгреса 30 000 $ за създаване на телеграфна линия от окръг Колумбия до Балтимор.
Оригиналният телеграф на Морз
За благополучие на Самюъл Морз, Камарата на представителите приема законопроекта, който съдържа финансирането на плана мъ, а Сенатът го утвърждава броени часове преди финалната сесия на Конгреса да завърши. С един обсег на писалката на президента Джон Тайлър Морз получава парите за обтягане на 40-километрова жица около дървета.
Завършена през 1844 година, несигурната линия свързва камарата на Върховния съд на постройката на Капитолия с железопътна гара в Балтимор. Вейл е подготвен на приемащата телеграфна машина в Мериленд, и Морз изпраща първото публично телеграфно известие на 24 май.
Изобретяването на телеграфа бързо се развива. На идващия ден Капитолия праща първата вест до балтиморския вестник Patriot. През 1853 година президентът Франклин Пиърс утвърждава проекти за първата телеграфна работа в Камарата на представителите.
До 1861 година Western Union Telegraph Company приключва първата трансконтинентална телеграфна линия, а през 1866 година първият телеграфен кабел е положен през Атлантическия океан. Тази съвременна форма на връзка на дълги дистанции се популяризира по-късно в Европа в границите на един век, като са положени 40 атлантически линии до 1940 година
Телеграфът трансформира всичко – с помощта на него милиони научават за войни, бедствия, смъртни случаи и триумфи. Новините към този момент не разчитат на коне и файтони – а технологията скоро ще разреши и на парите да бъдат пренасяни към Земята. Така ние сме благодетели на изобретението и до през днешния ден.
