Теория на корупцията
Когато парите се трансфораха в стока, пристигна капитализмът. Когато властта се трансформира в стока, пристигна демокрацията.
А. А. Кунгуров
Понякога пробвам да се разровя в помийната яма на корупцията, да проумея що за събитие е тя и по какъв начин би могло обществото да се оправи с нея. И нещата не наподобяват добре, но по никакъв начин. Когато се позамисли човек, открива че административният уред на една страна, който е главната клетка и мотор на корупцията в действителност е един самовъзпроизвеждащ се организъм, стремящ се към цялостна самостоятелност и самодостатъчност. Неговите свойства никога не се дефинират от качеството на човешкия материал, а на първо място от функционалността, която извършва.
Грешка е да се мисли, че има корумпирани и некорумпирани служители, че е допустимо корумпираните да бъдат посочени с пръст и отстранени от държавния организъм. И без тях държавното управление да стане почтено и транспарантно. Това няма по какъв начин да стане, тъй като корумпирани са не обособените човеци, а системата. Нейната цел, логиката на нейната организация, са подчинени на правила и цели, които са диаметрално противоположни на задачите на обществото като цяло. Не единствено в България, по този начин е в целия свят.
Да вземем за образец Министерство на вътрешните работи. По хипотеза неговата роля е да пази живота, съня и имуществото на жителите, да опазва публичния ред. Така ли е? Нищо сходно - тези цели, закрепени и конституционно, единствено се заявяват, само че не се преследват. Истинската цел на органите на вътрешните работи е да пазят управляващите от хората, да ги държат в послушание, т.е. чисто наказателна функционалност. Което те ползват с цялото си умеене и примамка. Заради което получават привилегията да правят нарушавания, даже закононарушения безнаказано - да пазят предприемачи, да вземат подкупи от водачи, да правят поръчкови убийства, да рекетират наркодилъри или самите те да популяризират опиати и какво ли не от този жанр. И получават чадър над главите си от управляващите. Вместо да пазят елементарните хорица, техните титанични старания са ориентирани на първо място към отбраната на съществуващата държавна машина.
Всички задания, които министерството взема решение, са подчинени на постигането на главната цел - корупцията. Държането на престъпността под надзор е належащо, тъй като в случай че не бъде следена, няма да бъде допустимо ръководещите да доят дейно обществото, т.е ще се появи конкуренция за мръвката. Полицията се бори с престъпността не от възприятие за дълг към обществото, а като отбрана на хранителния ресурс на системата, която желае да господства и да прибира лъвския къс.
Защо репресивния уред на държавната машина не смаже престъпността? Много просто – става дума за симбиоза – системите на Министерство на вътрешните работи и незаконния свят влизат в комплицирани и взаимноизгодни взаимоотношения. Престъпността, наркомафията, хазартната мафия са освен съперник на ченгетата, само че и главен източник на техните приходи. Една обикновено работеща система на Министерство на вътрешните работи не може да има различен източник на доходи с изключение на държавната хазна. Правоохранителната системата и престъпността са антагонисти. Или най-малко би трябвало да бъдат. И в случай че към този момент с просто око в всекидневието виждаме симбиозата сред системите, то това значи, че съществуването на Министерство на вътрешните работи за обществото към този момент е неефикасно. Същото се отнася и за съда, прокуратурата и безбройните органи, призвани на книга да пазят правата на елементарния жител. Стигнем ли до тук, битката с корупцията е безсмислена, тя е кардинално невъзможна. Без значение е какъв брой служители на реда, съдии, прокурори, стъпили не в верния коловоз, ще бъдат уволнени. Все повече ще идват на тяхно място. Системата на корупцията ще възпроизвежда все нови и нови. Подобно на стоглавата ламя. И се постанова единственият извод – не е нужно да се обезвреждат корумпираните бойци, а цялата корумпирана войска като функционираща система. Когато структурата, която сплотява тези хора, бъде разрушена, техните дейности стартират да се дефинират от ползите на индивида, а не от функционалностите на структурата. Само че по какъв начин да стане това? Държавната власт е дала безчет доказателства, че няма да го направи, тъй като системата е нейна рожба и тя като добра майка няма да посегне на детето си. Кой тогава ще прекъсне хранителната верига на корупцията, кой ще я лиши от сила, запаси и протекция? Хм, към този момент май не се вижда подобен. По-скоро противоположното.
Днес управляващи, ченгета и престъпност като едно общо цяло нападат обществото, убиват, ограбват, поробват, лимитират права и благоприятни условия, постановат непознати морални и идеологически полезности, с цел да го държат в смирение. Системата и обществото имат взаимно изключващи се ползи - системата желае да паразитира върху обществото, а то желае да има власт, която да му пази живота и имуществото. Обществото сякаш към момента не е в положение да осъзнае опасността, която носи „ личната “ държавна власт. Тежки са провалите върху съзнанието, тъй като системата употребява против обществото освен груба физическа мощ, само че и информация, агитация, идеологически оръжия, ориентирани към угнетяване на волята на жителя да се бори против нея. Корупцията не е болест, поразила държавата; корупцията е същността на страната. За да се унищожи корупцията, би трябвало да се унищожи този вид страна. Само по този начин е допустима ефикасна битка с корупцията и нищо друго.
Само че по какъв начин да стане това? Мислите ли, че страната ще се бори сама със себе си действително. Абсурдно. В момента в България има над 20 (двадесет!) органа, призвани от закона и конституцията да се борят със системата. Не ви се има вяра? Ето ги: АКФ - Фондация „ Антикорупционен фонд “, БОРКОР - Център за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност към Министерския съвет, Върховен касационен съд - Върховен касационен съд, Висш съдебен съвет - Висш правосъден съвет, ДАНС - Държавна организация „ Национална сигурност “, Европейска комисия - Европейска комисия, Европейска конвенция за правата на човека - Европейска спогодба за отбрана правата на индивида, ЗДСл - Закон за държавния чиновник, Закон за обществените поръчки - Закон за публичните поръчки, ЗПУКИ - Закон за попречване и определяне на спор на ползи, ЗОПДНПИ - Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество, Закон за съдебната власт - Закон за правосъдната власт, КПКОНПИ - Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, КПУКИ - Комисия за попречване и определяне на спор на ползи, МСП - Механизъм за съдействие и инспекция, НБКСРС - Национално бюро за надзор на специфичните разследващи средства, Наказателен кодекс - Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс - Наказателно-процесуален кодекс, Прокуратура на Република България - Прокуратура на Република България, СпНС - Специализиран углавен съд, СРС - Специални разследващи средства и още, и още… Парламентарни комисии, профилирани комисии към министерствата, ведомствени комисии, междуведомствени комисии… Брой и чет нямат, както нямат брой и чет и „ преследванията ” против изтъкнати дейци на системата. Само дето дейците не знаят, че ги преследват.
Посочените органи доста бързо стават част от корумпираната система и стопират да извършват вменените им от закона функционалности - да укрепват държавната система против корупция, в това число посредством пречистване на държавния уред от корумпирани чиновници, които предизвикват директна или косвена щета на обществото. А те по-скоро извършват задания, тъкмо противоположни на заявените. Който не схваща, че една корумпирана страна не се стреми да се бори с корупцията, а единствено да усъвършенства корумпирано-паразитната система и да я направи по-ефективна, е добряк или простак. Или част от системата!
Системата и престъпността – икономическа или политическа - са сключили нещо като пакт за ненападение. Само че го няма катализаторът, който да докара до смяна и развиване на публичното мнение и настройка по този начин, че да могат малцината, останали правилни на обществото, да застанат на негова страна, а не на властта. Появяват се единствено подправени месии или подставени лица, чиято основна цел е още веднъж да излъгват измъченото гражданско общество. Най-пресният образец е Кирил Петков. Как по този начин се случи, че човек, най-нагло нарушил конституцията и излъгал цялостен народ в очите, стана министър-председател? Случи се, тъй като го желае системата – към този момент казахме, че тя не се бори за гражданското общество, а срещу него.
А къде бяха в същото време „ самостоятелните ” медии? Опитаха ли да устоят на корупцията? Да извадят на ярко кирливите ризи? Свободни медии ли? Това е малко като въпроса „ Има ли живот на Марс? ” - изцяло нереално разбиране, тъй като свободни медии няма. Те са нещо като словесната структура: „ Независим претендент за еди-какво си, подсилен от… ”, следва лист на 5-6 партии. Медиите, откогато съществува това разбиране, са инструмент за манипулиране на всеобщото схващане и поддържане на политическо владичество. И системата разчита повече на тях, в сравнение с груба мощ в лицето на ченгета, войска, прокуратура, изброените 20 и връхнина организации и други
В нашата страна не е имало, няма и няма да има самостоятелни, неконтролирани от системата средства за всеобщо осведомление. Правят се на свободни, само че обществото знае, че имитацията на независимост не е независимост. Могат да бълват нелепости и клюки за всекиго и всичко, само че в никакъв случай не протягат ръка към същинската власт, тя е непублична, а нейните стълбове са надълбоко прикрити, те са отвън обсега на закона. И нормално тарторите на системата са и притежатели на медийните монополи – наши и непознати. Тяхната цел не е да внасят утешение в обществото – тъкмо противоположното. Страхът е най-ефективния инструмент за надзор на тълпата. Само че никоя медия няма да стане същинска действителна опасност за управляващите, тъй като системата благодарение на корумпирани ченгета, прокурори, съдии, корумпирани банкери и рекламодатели могат да слагат всяка медия на колене. Без цензура, без публично нарушение на „ свободата ” на словото. Всяка прес-проститутка знае, че е стопански преференциално да си подкупен, а не почтен и кардинален. Наивните жители одобряват за „ независимост на словото ” в някои по-хитри медии един цирк, който се разиграва непрестанно – на положителните и неприятните ченгета. Без да си дават сметка, че медиите непрестанно разиграват приказката „ Вълкът и седемте козлета ”. И постоянно вълкът печели, мимикрията му е съвършена.
Може ли да има самостоятелни медии въпреки всичко, разнообразни от следените от страната? Да. Само че никой не желае да си поставя таралеж в гащите. Съществуват обособени уеб сайтове, даже издателски къщи, които имитират самостоятелност. Само че те не съставляват действителна опасност за системата и тя им разрешава да джафкат. На представителите на властта не им пука какво мислят за тях „ самостоятелните ” и защо приканват. В последна сметка „ кучето си лае, керванът си върви ”. Те не съставляват опасност за офшорните сметки и далаверата - което ще рече, че от тяхна страна няма опасност за системата.
С политическите партии е още по-лесно. Те нормално одобряват и стават част от корумпирана политическа система в позата на деструктивна съпротива в политическата битка. Какво е политическа битка в България през днешния ден? Това е битката за депутатски мандати. Партиите в актуалната политическа система не са средство за осъществяване на волята на народа, а усъвършенствано средство за угнетяване на същия този народ. Във фантазиите на наивните романтици всичко е подредено добре - хората няма да гласоподават за неприятните партии и те ще се разпаднат. Ще останат единствено положителните и доста положителните, които ще завоюват благосклонностите на популацията с делата си. В реалност няма нито положителни, нито неприятни партии, има единствено една - партията на огромните пари. В другите партии виждаме единствено разнообразни търговски марки, владеене на един и същи притежател. Първо, хората гласоподават за десните - те отразяват волята на куфарите с пари, а левите „ опозиционери ” или „ националистите ” гневно ги подлагат на критика. На идващите избори си разменят местата, само че главното си остава - обслужване ползите на капитала. След това цикълът се повтаря.
Един елементарен образец – когато стане дума за премахването на детска площадка от „ десните ”, поради застрояването на МОЛ или друга комерсиална постройка, протестиращи постоянно се намират. Леви или десни, според от това кой е „ съпротива ”, оглавяват митинга, пишат се заявления, вършат се протестни манифестации и шествия. И въпреки всичко комерсиалната постройка бива издигната. Не тъй като кметът ненавижда децата – детските площадки не носят доходи. Приходите идват от комерсиалните центрове. После се разменят и „ левите ” също построяват своите търговски здания. Само едно нещо може да спре длъжностните лица - в случай че вследствие на корупционната си активност те персонално претърпят повече материални вреди, в сравнение с получават под формата на рушвет.
Държавата не води никаква битка с корупцията, просто разнообразни корумпирани групировки се изяждат между тях. Като глутница вълци – дружно убиват плячката, след това се бият за по-тлъсто парче. Ако страната се бореше с корупцията, щеше да постъпи по различен метод - към подкопаване на основата на корупцията, а не към репресии против обособени корумпирани чиновници. Всъщност страната укрепва системата, което е изключително очевидно в Народното събрание. Внася се за разглеждане верен закон, а след, това по време на трите четения, в него се вършат ремонти, които обезсмислят същността му и основават доста малки врати за бюджетните играчи. И вместо битка с корупцията, виждаме нейна реплика. Такава е и задачата на занятието. Президентът връща закона за очи, знаейки, че няма да бъде изменен, след това го подписва. Един тип – ето, пробвах се.
Системата приема и узаконява планове, за които авансово се знае, че ще се провалят. Особено известни са такива планове, при които доста, доста, доста разноски би трябвало да бъдат заровени в земята в същинския смисъл на думата, тъй като тогава е невероятно да се ревизира какъв брой пари са заровени в една автомагистрала и какъв брой златни монети са заровени в офшорките. С такива „ новаторски ” способи в офшорките се трансферира половината бюджет на страната. Останалата половина от бюджета държавното управление разпорежда на общините за асимилиране, т.е. да има и за корумпираните чиновници от междинното равнище, които след това връщат на менторите си част от откраднатото. Кой и какъв брой рушвети би трябвало да даде се взема решение самостоятелно. И идват избори.
Корумпираният кмет носи плячката комуто би трябвало. Неговите апапи, корумпирани предприемачи, изпират взятките. Прокуратурата образува наказателното дело, по предписание против „ незнаен причинител ” и от дъжд на вятър вика някого на разпит. По предписание не който би трябвало. По предписание на локалните избори се избират старите кметове. Защото тяхната технология за изпиране на плячката е добре проиграна и работи като добре смазана машина. Ако се сложи нов човек – това е нерентабилно. Докато построи своята локална система и сътвори кръг от бизнесмени-перачи, да назначи нови, персонално предани корумпирани чиновници в градската администрация - това ще отнеме време. А времето е пари – това е добре известно.
Какво от това, че около остарелия кмет, примерно, са се заформили сума ти следствия, даже каузи? Само тъпаците си мислят, че нашите кметове се избират от популацията. Те са номенклатура, която би трябвало да се пази. Опасно е да се хвърлят на вълците - те знаят доста. Току виж се разприказвали – върви се оправяй след това! Това е цялостен призрачен сън! Не, по-добре разследваният градски властник да продължава да е нарушител на предходната си служба - някак си е по-спокойно.
На процедура съществуват два съществени правилото на корупцията – непрекъснатост на вземанията и хипотеза за безотговорност. Първият принцип значи, че промяната на граблив началник с нов не значи завършек на кражбите, защото системата за многостепенно източване на бюджета е построена по този начин, че даже с волята на първия водач не може да бъде спряна. Местните шефове би трябвало да получат своя дял и да се радват на живота (което е и задачата на тяхното приобщаване в системата, а не добруването на обществото!), с цел да не пречат на положителната работа на перачницата. Както и да го огледа човек, по-голямата част от хазната се харчи (краде!) от локалната, а не от централната власт. Е, има и за централната!
Наивниците имат вяра, че е допустимо да се построи система за ръководство по подобен метод, че да бъде неизгодно да се вземат подкупи. Ако, споделят те, администрацията е чудесно заплатена, тя не би рискувала работата си, кариерата си, даже свободата си за дребни подкупи или едри далавери. Глупости! Всяка година покачват заплатите на пътните служители на реда. И какво? Те са спрели да вземат рушвети на пътя? Нищо сходно. Корупцията не идва от неналичието на пари. Ако бедността беше в основата на корупцията, то най-злонамерените корумпирани служители щяха да бъдат библиотекарите, чистачките и работещите в културните институти. А не е по този начин. За да процъфтява практиката на потребление на служебното състояние за персонално облагодетелстване би трябвало да има търсене на корумпирани услуги и съответното предложение. Каква е заплатата на един пътен служител на реда няма никакво значение. При всички случаи той удря повече на пътя. Пътният служител на реда е лаком, а алчността няма граници. Тя не се задоволява със заплата, каквато и да е тя. Днес пътен служител на реда получава 2 хиляди лв., примерно, по ведомост и най-малко още 5 хиляди на пътя. Ако увеличите заплатата на пътния служител на реда на 5 хиляди, той ще спре ли да взема рушвети? Не, несъмнено, единствено размерът на рушвета ще скочи фрапантно – той няма да е удовлетворен към този момент да взема дреболии за секване на двойна непрекъсната линия. А обществото като цяло взе участие ли в този тип корупция? И още по какъв начин! Нима има водач, който да не е предложил на ченгето подкуп с умилкващ се глас? Няма, и няма да има. По-просто и по-евтино е.
Често в медиите или от трибуните на институциите можем да чуем патетични апели властта да се освободи от потвърдено корумпирани представители на системата. Възможно ли е това и дали някой водач би го направил? В никакъв случай! Прочистването на редиците ще лиши шефовете от дребните винтчета, които в действителност правят цялата работа. Всеки войник на системата си има шефове, които седят в уютни офиси, дават нареждания кой какъв брой да отреже, събират бакшишите и ги препращат към по-високите етажи на веригата. Та до най-горния ред.
Големите шефове обезпечават нещо друго на дребните винтчета в подмяна на безупречната им работа. Те обезпечават безотговорност и отбрана при осъществяване на длъжностни закононарушения. И винтчетата не се опасяват, че ще изгубят всичко, в случай че ги заловен. Естествено, следователно какъв тласък имат за почтено осъществяване на служебния дълг? Системата е направена по този начин, че да предизвиква длъжностното лице да извърши закононарушение. Корупционната система е фундаментално проектирана по този начин, че е саморегулираща се, самоорганизираща се и има просто фантастична дарба да се приспособява към неподходящи условия, т.е., когато някой се бори против нея. Системата има необикновен имунитет, който мигновено отхвърля непознатото тяло. Честният чиновник не оцелява в тази среда. Ще издържи месец, половин година... и ще си тръгне самичък – тъй като не взема странично и не му стига заплатата, прибавете враждебността на сътрудниците, подигравките или откровените намеци от шефовете. Най-известните и изпечените корумпирани представители на системата ще създадат кариера. А най-хубавите от тях ще станат депутати!
Система не може да бъде излекувана посредством пречистване. В последна сметка кого да махнеш, от какво равнище на йерархията, като всичко от горната страна до долу е прогнило – няма смисъл. И какво ще стане, в случай че пък в действителност бъдат уволнени всички? Държавната машина ще се възвърне ли – чиста и неопетнена? Не, тъй като тези, които ще заменят уволнените, от дълго време се облизват за сладките и доходни места в системата. И ще се хвърлят да крадат още по-стръвно. Както споделя националната сентенция: „ Оставете старите въшки – те най-малко към този момент са се насмукали! ”. Невъзможно е неприятните служители да бъдат сменени с положителни, тъй като положителните липсват. Просто няма от кое място да се вземат десетки хиляди люде с „ горещо сърце, студена глава и чисти ръце ”, както би споделил Ф. Е. Дзержински. Ако беше жив…
Питали ли сте се за какво хората доста повече се опасяват от служителите и полицията, в сравнение с от откровените бандити? Много просто - бандитът няма да бие пенсионер или дете просто тъй като скуката го е натиснала. А в случай че ви се случи да ви нападне престъпник, можете да потърсите помощ от различен, по-ербап престъпник. Можете да се оплачете, в последна сметка можете да потърсите даже помощта на полицията. Но към кого ще се обърнете, в случай че бият детето ви под колоните на Министерския съвет? В следствието против четиримата биячи-полицаи там, в началото обвиняване беше частично прекъснато от прокуратурата. Правителството и службите за сигурност смръщиха вежди и… толкоз. Системата се задейства, защитавайки властта. Битият си бит… останалото го знаете. Чудно ли е тогава, че в всеобщото схващане надълбоко е вкоренена максимата: ченгето е по-лошо от бандита! Нека не виним единствено служителите на реда – зад тях, в сянката, стоят тези, които дават заповедите. Пазените от системата!
И въпреки всичко във военното отделение, полицията, съда, прокуратурата, данъчната работа, кметството, регионалната администрация, учебното заведение, университета, болничното заведение има и различен вид хора. Те пробват да преживеят живота си почтено. Затова нямат сметки в офшорни зони, имения, мерцедеси, в никакъв случай няма да станат огромни шефове. Те знаят доста, само че си мълчат. Да, такива хора са страхливи и няма да се борят намерено за истината. Повечето хора сме такива. Чудно ли е тогава, че сме на това състояние?
Ето, такива мисли спохождат човек, когато не спи нощем. И става да търси валидол…
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
А. А. Кунгуров
Понякога пробвам да се разровя в помийната яма на корупцията, да проумея що за събитие е тя и по какъв начин би могло обществото да се оправи с нея. И нещата не наподобяват добре, но по никакъв начин. Когато се позамисли човек, открива че административният уред на една страна, който е главната клетка и мотор на корупцията в действителност е един самовъзпроизвеждащ се организъм, стремящ се към цялостна самостоятелност и самодостатъчност. Неговите свойства никога не се дефинират от качеството на човешкия материал, а на първо място от функционалността, която извършва.
Грешка е да се мисли, че има корумпирани и некорумпирани служители, че е допустимо корумпираните да бъдат посочени с пръст и отстранени от държавния организъм. И без тях държавното управление да стане почтено и транспарантно. Това няма по какъв начин да стане, тъй като корумпирани са не обособените човеци, а системата. Нейната цел, логиката на нейната организация, са подчинени на правила и цели, които са диаметрално противоположни на задачите на обществото като цяло. Не единствено в България, по този начин е в целия свят.
Да вземем за образец Министерство на вътрешните работи. По хипотеза неговата роля е да пази живота, съня и имуществото на жителите, да опазва публичния ред. Така ли е? Нищо сходно - тези цели, закрепени и конституционно, единствено се заявяват, само че не се преследват. Истинската цел на органите на вътрешните работи е да пазят управляващите от хората, да ги държат в послушание, т.е. чисто наказателна функционалност. Което те ползват с цялото си умеене и примамка. Заради което получават привилегията да правят нарушавания, даже закононарушения безнаказано - да пазят предприемачи, да вземат подкупи от водачи, да правят поръчкови убийства, да рекетират наркодилъри или самите те да популяризират опиати и какво ли не от този жанр. И получават чадър над главите си от управляващите. Вместо да пазят елементарните хорица, техните титанични старания са ориентирани на първо място към отбраната на съществуващата държавна машина.
Всички задания, които министерството взема решение, са подчинени на постигането на главната цел - корупцията. Държането на престъпността под надзор е належащо, тъй като в случай че не бъде следена, няма да бъде допустимо ръководещите да доят дейно обществото, т.е ще се появи конкуренция за мръвката. Полицията се бори с престъпността не от възприятие за дълг към обществото, а като отбрана на хранителния ресурс на системата, която желае да господства и да прибира лъвския къс.
Защо репресивния уред на държавната машина не смаже престъпността? Много просто – става дума за симбиоза – системите на Министерство на вътрешните работи и незаконния свят влизат в комплицирани и взаимноизгодни взаимоотношения. Престъпността, наркомафията, хазартната мафия са освен съперник на ченгетата, само че и главен източник на техните приходи. Една обикновено работеща система на Министерство на вътрешните работи не може да има различен източник на доходи с изключение на държавната хазна. Правоохранителната системата и престъпността са антагонисти. Или най-малко би трябвало да бъдат. И в случай че към този момент с просто око в всекидневието виждаме симбиозата сред системите, то това значи, че съществуването на Министерство на вътрешните работи за обществото към този момент е неефикасно. Същото се отнася и за съда, прокуратурата и безбройните органи, призвани на книга да пазят правата на елементарния жител. Стигнем ли до тук, битката с корупцията е безсмислена, тя е кардинално невъзможна. Без значение е какъв брой служители на реда, съдии, прокурори, стъпили не в верния коловоз, ще бъдат уволнени. Все повече ще идват на тяхно място. Системата на корупцията ще възпроизвежда все нови и нови. Подобно на стоглавата ламя. И се постанова единственият извод – не е нужно да се обезвреждат корумпираните бойци, а цялата корумпирана войска като функционираща система. Когато структурата, която сплотява тези хора, бъде разрушена, техните дейности стартират да се дефинират от ползите на индивида, а не от функционалностите на структурата. Само че по какъв начин да стане това? Държавната власт е дала безчет доказателства, че няма да го направи, тъй като системата е нейна рожба и тя като добра майка няма да посегне на детето си. Кой тогава ще прекъсне хранителната верига на корупцията, кой ще я лиши от сила, запаси и протекция? Хм, към този момент май не се вижда подобен. По-скоро противоположното.
Днес управляващи, ченгета и престъпност като едно общо цяло нападат обществото, убиват, ограбват, поробват, лимитират права и благоприятни условия, постановат непознати морални и идеологически полезности, с цел да го държат в смирение. Системата и обществото имат взаимно изключващи се ползи - системата желае да паразитира върху обществото, а то желае да има власт, която да му пази живота и имуществото. Обществото сякаш към момента не е в положение да осъзнае опасността, която носи „ личната “ държавна власт. Тежки са провалите върху съзнанието, тъй като системата употребява против обществото освен груба физическа мощ, само че и информация, агитация, идеологически оръжия, ориентирани към угнетяване на волята на жителя да се бори против нея. Корупцията не е болест, поразила държавата; корупцията е същността на страната. За да се унищожи корупцията, би трябвало да се унищожи този вид страна. Само по този начин е допустима ефикасна битка с корупцията и нищо друго.
Само че по какъв начин да стане това? Мислите ли, че страната ще се бори сама със себе си действително. Абсурдно. В момента в България има над 20 (двадесет!) органа, призвани от закона и конституцията да се борят със системата. Не ви се има вяра? Ето ги: АКФ - Фондация „ Антикорупционен фонд “, БОРКОР - Център за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност към Министерския съвет, Върховен касационен съд - Върховен касационен съд, Висш съдебен съвет - Висш правосъден съвет, ДАНС - Държавна организация „ Национална сигурност “, Европейска комисия - Европейска комисия, Европейска конвенция за правата на човека - Европейска спогодба за отбрана правата на индивида, ЗДСл - Закон за държавния чиновник, Закон за обществените поръчки - Закон за публичните поръчки, ЗПУКИ - Закон за попречване и определяне на спор на ползи, ЗОПДНПИ - Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество, Закон за съдебната власт - Закон за правосъдната власт, КПКОНПИ - Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, КПУКИ - Комисия за попречване и определяне на спор на ползи, МСП - Механизъм за съдействие и инспекция, НБКСРС - Национално бюро за надзор на специфичните разследващи средства, Наказателен кодекс - Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс - Наказателно-процесуален кодекс, Прокуратура на Република България - Прокуратура на Република България, СпНС - Специализиран углавен съд, СРС - Специални разследващи средства и още, и още… Парламентарни комисии, профилирани комисии към министерствата, ведомствени комисии, междуведомствени комисии… Брой и чет нямат, както нямат брой и чет и „ преследванията ” против изтъкнати дейци на системата. Само дето дейците не знаят, че ги преследват.
Посочените органи доста бързо стават част от корумпираната система и стопират да извършват вменените им от закона функционалности - да укрепват държавната система против корупция, в това число посредством пречистване на държавния уред от корумпирани чиновници, които предизвикват директна или косвена щета на обществото. А те по-скоро извършват задания, тъкмо противоположни на заявените. Който не схваща, че една корумпирана страна не се стреми да се бори с корупцията, а единствено да усъвършенства корумпирано-паразитната система и да я направи по-ефективна, е добряк или простак. Или част от системата!
Системата и престъпността – икономическа или политическа - са сключили нещо като пакт за ненападение. Само че го няма катализаторът, който да докара до смяна и развиване на публичното мнение и настройка по този начин, че да могат малцината, останали правилни на обществото, да застанат на негова страна, а не на властта. Появяват се единствено подправени месии или подставени лица, чиято основна цел е още веднъж да излъгват измъченото гражданско общество. Най-пресният образец е Кирил Петков. Как по този начин се случи, че човек, най-нагло нарушил конституцията и излъгал цялостен народ в очите, стана министър-председател? Случи се, тъй като го желае системата – към този момент казахме, че тя не се бори за гражданското общество, а срещу него.
А къде бяха в същото време „ самостоятелните ” медии? Опитаха ли да устоят на корупцията? Да извадят на ярко кирливите ризи? Свободни медии ли? Това е малко като въпроса „ Има ли живот на Марс? ” - изцяло нереално разбиране, тъй като свободни медии няма. Те са нещо като словесната структура: „ Независим претендент за еди-какво си, подсилен от… ”, следва лист на 5-6 партии. Медиите, откогато съществува това разбиране, са инструмент за манипулиране на всеобщото схващане и поддържане на политическо владичество. И системата разчита повече на тях, в сравнение с груба мощ в лицето на ченгета, войска, прокуратура, изброените 20 и връхнина организации и други
В нашата страна не е имало, няма и няма да има самостоятелни, неконтролирани от системата средства за всеобщо осведомление. Правят се на свободни, само че обществото знае, че имитацията на независимост не е независимост. Могат да бълват нелепости и клюки за всекиго и всичко, само че в никакъв случай не протягат ръка към същинската власт, тя е непублична, а нейните стълбове са надълбоко прикрити, те са отвън обсега на закона. И нормално тарторите на системата са и притежатели на медийните монополи – наши и непознати. Тяхната цел не е да внасят утешение в обществото – тъкмо противоположното. Страхът е най-ефективния инструмент за надзор на тълпата. Само че никоя медия няма да стане същинска действителна опасност за управляващите, тъй като системата благодарение на корумпирани ченгета, прокурори, съдии, корумпирани банкери и рекламодатели могат да слагат всяка медия на колене. Без цензура, без публично нарушение на „ свободата ” на словото. Всяка прес-проститутка знае, че е стопански преференциално да си подкупен, а не почтен и кардинален. Наивните жители одобряват за „ независимост на словото ” в някои по-хитри медии един цирк, който се разиграва непрестанно – на положителните и неприятните ченгета. Без да си дават сметка, че медиите непрестанно разиграват приказката „ Вълкът и седемте козлета ”. И постоянно вълкът печели, мимикрията му е съвършена.
Може ли да има самостоятелни медии въпреки всичко, разнообразни от следените от страната? Да. Само че никой не желае да си поставя таралеж в гащите. Съществуват обособени уеб сайтове, даже издателски къщи, които имитират самостоятелност. Само че те не съставляват действителна опасност за системата и тя им разрешава да джафкат. На представителите на властта не им пука какво мислят за тях „ самостоятелните ” и защо приканват. В последна сметка „ кучето си лае, керванът си върви ”. Те не съставляват опасност за офшорните сметки и далаверата - което ще рече, че от тяхна страна няма опасност за системата.
С политическите партии е още по-лесно. Те нормално одобряват и стават част от корумпирана политическа система в позата на деструктивна съпротива в политическата битка. Какво е политическа битка в България през днешния ден? Това е битката за депутатски мандати. Партиите в актуалната политическа система не са средство за осъществяване на волята на народа, а усъвършенствано средство за угнетяване на същия този народ. Във фантазиите на наивните романтици всичко е подредено добре - хората няма да гласоподават за неприятните партии и те ще се разпаднат. Ще останат единствено положителните и доста положителните, които ще завоюват благосклонностите на популацията с делата си. В реалност няма нито положителни, нито неприятни партии, има единствено една - партията на огромните пари. В другите партии виждаме единствено разнообразни търговски марки, владеене на един и същи притежател. Първо, хората гласоподават за десните - те отразяват волята на куфарите с пари, а левите „ опозиционери ” или „ националистите ” гневно ги подлагат на критика. На идващите избори си разменят местата, само че главното си остава - обслужване ползите на капитала. След това цикълът се повтаря.
Един елементарен образец – когато стане дума за премахването на детска площадка от „ десните ”, поради застрояването на МОЛ или друга комерсиална постройка, протестиращи постоянно се намират. Леви или десни, според от това кой е „ съпротива ”, оглавяват митинга, пишат се заявления, вършат се протестни манифестации и шествия. И въпреки всичко комерсиалната постройка бива издигната. Не тъй като кметът ненавижда децата – детските площадки не носят доходи. Приходите идват от комерсиалните центрове. После се разменят и „ левите ” също построяват своите търговски здания. Само едно нещо може да спре длъжностните лица - в случай че вследствие на корупционната си активност те персонално претърпят повече материални вреди, в сравнение с получават под формата на рушвет.
Държавата не води никаква битка с корупцията, просто разнообразни корумпирани групировки се изяждат между тях. Като глутница вълци – дружно убиват плячката, след това се бият за по-тлъсто парче. Ако страната се бореше с корупцията, щеше да постъпи по различен метод - към подкопаване на основата на корупцията, а не към репресии против обособени корумпирани чиновници. Всъщност страната укрепва системата, което е изключително очевидно в Народното събрание. Внася се за разглеждане верен закон, а след, това по време на трите четения, в него се вършат ремонти, които обезсмислят същността му и основават доста малки врати за бюджетните играчи. И вместо битка с корупцията, виждаме нейна реплика. Такава е и задачата на занятието. Президентът връща закона за очи, знаейки, че няма да бъде изменен, след това го подписва. Един тип – ето, пробвах се.
Системата приема и узаконява планове, за които авансово се знае, че ще се провалят. Особено известни са такива планове, при които доста, доста, доста разноски би трябвало да бъдат заровени в земята в същинския смисъл на думата, тъй като тогава е невероятно да се ревизира какъв брой пари са заровени в една автомагистрала и какъв брой златни монети са заровени в офшорките. С такива „ новаторски ” способи в офшорките се трансферира половината бюджет на страната. Останалата половина от бюджета държавното управление разпорежда на общините за асимилиране, т.е. да има и за корумпираните чиновници от междинното равнище, които след това връщат на менторите си част от откраднатото. Кой и какъв брой рушвети би трябвало да даде се взема решение самостоятелно. И идват избори.
Корумпираният кмет носи плячката комуто би трябвало. Неговите апапи, корумпирани предприемачи, изпират взятките. Прокуратурата образува наказателното дело, по предписание против „ незнаен причинител ” и от дъжд на вятър вика някого на разпит. По предписание не който би трябвало. По предписание на локалните избори се избират старите кметове. Защото тяхната технология за изпиране на плячката е добре проиграна и работи като добре смазана машина. Ако се сложи нов човек – това е нерентабилно. Докато построи своята локална система и сътвори кръг от бизнесмени-перачи, да назначи нови, персонално предани корумпирани чиновници в градската администрация - това ще отнеме време. А времето е пари – това е добре известно.
Какво от това, че около остарелия кмет, примерно, са се заформили сума ти следствия, даже каузи? Само тъпаците си мислят, че нашите кметове се избират от популацията. Те са номенклатура, която би трябвало да се пази. Опасно е да се хвърлят на вълците - те знаят доста. Току виж се разприказвали – върви се оправяй след това! Това е цялостен призрачен сън! Не, по-добре разследваният градски властник да продължава да е нарушител на предходната си служба - някак си е по-спокойно.
На процедура съществуват два съществени правилото на корупцията – непрекъснатост на вземанията и хипотеза за безотговорност. Първият принцип значи, че промяната на граблив началник с нов не значи завършек на кражбите, защото системата за многостепенно източване на бюджета е построена по този начин, че даже с волята на първия водач не може да бъде спряна. Местните шефове би трябвало да получат своя дял и да се радват на живота (което е и задачата на тяхното приобщаване в системата, а не добруването на обществото!), с цел да не пречат на положителната работа на перачницата. Както и да го огледа човек, по-голямата част от хазната се харчи (краде!) от локалната, а не от централната власт. Е, има и за централната!
Наивниците имат вяра, че е допустимо да се построи система за ръководство по подобен метод, че да бъде неизгодно да се вземат подкупи. Ако, споделят те, администрацията е чудесно заплатена, тя не би рискувала работата си, кариерата си, даже свободата си за дребни подкупи или едри далавери. Глупости! Всяка година покачват заплатите на пътните служители на реда. И какво? Те са спрели да вземат рушвети на пътя? Нищо сходно. Корупцията не идва от неналичието на пари. Ако бедността беше в основата на корупцията, то най-злонамерените корумпирани служители щяха да бъдат библиотекарите, чистачките и работещите в културните институти. А не е по този начин. За да процъфтява практиката на потребление на служебното състояние за персонално облагодетелстване би трябвало да има търсене на корумпирани услуги и съответното предложение. Каква е заплатата на един пътен служител на реда няма никакво значение. При всички случаи той удря повече на пътя. Пътният служител на реда е лаком, а алчността няма граници. Тя не се задоволява със заплата, каквато и да е тя. Днес пътен служител на реда получава 2 хиляди лв., примерно, по ведомост и най-малко още 5 хиляди на пътя. Ако увеличите заплатата на пътния служител на реда на 5 хиляди, той ще спре ли да взема рушвети? Не, несъмнено, единствено размерът на рушвета ще скочи фрапантно – той няма да е удовлетворен към този момент да взема дреболии за секване на двойна непрекъсната линия. А обществото като цяло взе участие ли в този тип корупция? И още по какъв начин! Нима има водач, който да не е предложил на ченгето подкуп с умилкващ се глас? Няма, и няма да има. По-просто и по-евтино е.
Често в медиите или от трибуните на институциите можем да чуем патетични апели властта да се освободи от потвърдено корумпирани представители на системата. Възможно ли е това и дали някой водач би го направил? В никакъв случай! Прочистването на редиците ще лиши шефовете от дребните винтчета, които в действителност правят цялата работа. Всеки войник на системата си има шефове, които седят в уютни офиси, дават нареждания кой какъв брой да отреже, събират бакшишите и ги препращат към по-високите етажи на веригата. Та до най-горния ред.
Големите шефове обезпечават нещо друго на дребните винтчета в подмяна на безупречната им работа. Те обезпечават безотговорност и отбрана при осъществяване на длъжностни закононарушения. И винтчетата не се опасяват, че ще изгубят всичко, в случай че ги заловен. Естествено, следователно какъв тласък имат за почтено осъществяване на служебния дълг? Системата е направена по този начин, че да предизвиква длъжностното лице да извърши закононарушение. Корупционната система е фундаментално проектирана по този начин, че е саморегулираща се, самоорганизираща се и има просто фантастична дарба да се приспособява към неподходящи условия, т.е., когато някой се бори против нея. Системата има необикновен имунитет, който мигновено отхвърля непознатото тяло. Честният чиновник не оцелява в тази среда. Ще издържи месец, половин година... и ще си тръгне самичък – тъй като не взема странично и не му стига заплатата, прибавете враждебността на сътрудниците, подигравките или откровените намеци от шефовете. Най-известните и изпечените корумпирани представители на системата ще създадат кариера. А най-хубавите от тях ще станат депутати!
Система не може да бъде излекувана посредством пречистване. В последна сметка кого да махнеш, от какво равнище на йерархията, като всичко от горната страна до долу е прогнило – няма смисъл. И какво ще стане, в случай че пък в действителност бъдат уволнени всички? Държавната машина ще се възвърне ли – чиста и неопетнена? Не, тъй като тези, които ще заменят уволнените, от дълго време се облизват за сладките и доходни места в системата. И ще се хвърлят да крадат още по-стръвно. Както споделя националната сентенция: „ Оставете старите въшки – те най-малко към този момент са се насмукали! ”. Невъзможно е неприятните служители да бъдат сменени с положителни, тъй като положителните липсват. Просто няма от кое място да се вземат десетки хиляди люде с „ горещо сърце, студена глава и чисти ръце ”, както би споделил Ф. Е. Дзержински. Ако беше жив…
Питали ли сте се за какво хората доста повече се опасяват от служителите и полицията, в сравнение с от откровените бандити? Много просто - бандитът няма да бие пенсионер или дете просто тъй като скуката го е натиснала. А в случай че ви се случи да ви нападне престъпник, можете да потърсите помощ от различен, по-ербап престъпник. Можете да се оплачете, в последна сметка можете да потърсите даже помощта на полицията. Но към кого ще се обърнете, в случай че бият детето ви под колоните на Министерския съвет? В следствието против четиримата биячи-полицаи там, в началото обвиняване беше частично прекъснато от прокуратурата. Правителството и службите за сигурност смръщиха вежди и… толкоз. Системата се задейства, защитавайки властта. Битият си бит… останалото го знаете. Чудно ли е тогава, че в всеобщото схващане надълбоко е вкоренена максимата: ченгето е по-лошо от бандита! Нека не виним единствено служителите на реда – зад тях, в сянката, стоят тези, които дават заповедите. Пазените от системата!
И въпреки всичко във военното отделение, полицията, съда, прокуратурата, данъчната работа, кметството, регионалната администрация, учебното заведение, университета, болничното заведение има и различен вид хора. Те пробват да преживеят живота си почтено. Затова нямат сметки в офшорни зони, имения, мерцедеси, в никакъв случай няма да станат огромни шефове. Те знаят доста, само че си мълчат. Да, такива хора са страхливи и няма да се борят намерено за истината. Повечето хора сме такива. Чудно ли е тогава, че сме на това състояние?
Ето, такива мисли спохождат човек, когато не спи нощем. И става да търси валидол…
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ