Мозъкът съхранява копие на спомените
Когато отидем на отмора или пък се срещнем с нови хора, мозъкът ни складира новата информация като временен спомен.
Десетилетия наред учените считат, че с цел да се трансформира в дългогодишен спомен, информацията се транспортира до друга област в мозъка, виновна за дълготрайните мемоари.
През 2017 година обаче ученият Сусуми Тонегава от Масачузетския софтуерен институт и негов сътрудник отхвърлят това изказване, откривайки, че краткотрайните и дълготрайните мемоари се образуват едновременно.
Митът за спомените
Много от познанията ни за мозъка са добити в резултат на мозъчни контузии: Ако пострадване в дадена област на мозъка води до характерни промени в държанието на пациента, то учените одобряват, че точно тази част от мозъка е виновна за този тип държание.
През 1953 година учени вършат мозъчна интервенция на пациент на име Хенри Молисън, с цел да овладеят епилептичните му пристъпи. За тази цел отстраняват хипоталамуса му – центърът на вегетативната нервна система на индивида.
Когато пациентът се разсънва, излиза наяве, че той не е кадърен да запаметява нови мемоари. Така учените осъзнават, че хипоталасмусът в действителност е виновен за новите мемоари.
Молисън се трансформира в един от най-изследваните медицински случаи,
а пациентът става прочут като „ Човекът без памет “. Прозвището му обаче не е изцяло правилно, защото Молисън бил кадърен да придобива нови умения и си спомнял за неща преди интервенцията.
Човекът без памет и изследванията след неговия медицински случай демонстрират на учените, че хипоталамусът е значим за краткотрайните мемоари, до момента в който други елементи и структури на мозъка са виновни за дълготрайните мемоари.
Науката през днешния ден твърди, че дълготрайните мемоари се складират в елементи от мозъчната кора, виновни за вниманието и планирането.
Доскоро учените смятаха, че спомените първо се образуват в хипоталамуса, след което се трансферират в мозъчната кора, трансформирайки се в дълготрайни мемоари, и изчезват изцяло от хипоталамуса.
Проучването на невролозите от MIT обаче прекатурва тази доктрина.
Чрез характерна техника за следене на спомените
в мозъците на лабораторни плъхове Тонегава и екипът му организира редица опити. Към тази техника екипът ползва и оптогенетика, посредством която избрани кафези могат да бъдат задействани и деактивирани посредством светлина.
Учените преглеждат три типа кафези – в хипоталамуса, в предната част на мозъчната кора и в амигдалата. За задачата те основават стресиращи условия за тестовите обекти посредством леки електрически шокове. Идеята е да следят дали при повторение на събитията плъховете ще реагират със боязън.
Как и за какво би трябвало да направляваме страховете си
Само ден след основаването на стресиращите условия учените откриват, че спомените, свързани със страха, се складират освен в хипоталамуса, само че и в предната част на мозъчната кора. За разлика от спомените в хипоталасмуса, които елементарно могат да бъдат възпроизведени, тези в мозъчната кора обаче са „ тихи “. Учените съумяват да ги задействат изкуствено, само че те не се включват от единствено себе си както всекидневно.
В рамките на две седмици тихите мемоари съзряват, трансформирайки се в ярки мемоари, а тези в хипоталамуса затихват, без да изчезват. Процесите в амигдалата, виновна за страстите, не се трансформират. Клетките в нея получават спомените и им дават отговор по еднакъв метод при всеки тест.
Означава ли това, че мозъкът ни пази „ копие “ на спомените ни,
ей по този начин – за всеки случай?
Ако една част от мозъка ви бъде развалена, то той може да задейства друга, с цел да ви възвърне спомените.
Да забравиш нещо се оказва много по-трудна задача, в сравнение с сме си мислели.
Източник: vesti.bg
Десетилетия наред учените считат, че с цел да се трансформира в дългогодишен спомен, информацията се транспортира до друга област в мозъка, виновна за дълготрайните мемоари.
През 2017 година обаче ученият Сусуми Тонегава от Масачузетския софтуерен институт и негов сътрудник отхвърлят това изказване, откривайки, че краткотрайните и дълготрайните мемоари се образуват едновременно.
Митът за спомените
Много от познанията ни за мозъка са добити в резултат на мозъчни контузии: Ако пострадване в дадена област на мозъка води до характерни промени в държанието на пациента, то учените одобряват, че точно тази част от мозъка е виновна за този тип държание.
През 1953 година учени вършат мозъчна интервенция на пациент на име Хенри Молисън, с цел да овладеят епилептичните му пристъпи. За тази цел отстраняват хипоталамуса му – центърът на вегетативната нервна система на индивида.
Когато пациентът се разсънва, излиза наяве, че той не е кадърен да запаметява нови мемоари. Така учените осъзнават, че хипоталасмусът в действителност е виновен за новите мемоари.
Молисън се трансформира в един от най-изследваните медицински случаи,
а пациентът става прочут като „ Човекът без памет “. Прозвището му обаче не е изцяло правилно, защото Молисън бил кадърен да придобива нови умения и си спомнял за неща преди интервенцията.
Човекът без памет и изследванията след неговия медицински случай демонстрират на учените, че хипоталамусът е значим за краткотрайните мемоари, до момента в който други елементи и структури на мозъка са виновни за дълготрайните мемоари.
Науката през днешния ден твърди, че дълготрайните мемоари се складират в елементи от мозъчната кора, виновни за вниманието и планирането.
Доскоро учените смятаха, че спомените първо се образуват в хипоталамуса, след което се трансферират в мозъчната кора, трансформирайки се в дълготрайни мемоари, и изчезват изцяло от хипоталамуса.
Проучването на невролозите от MIT обаче прекатурва тази доктрина.
Чрез характерна техника за следене на спомените
в мозъците на лабораторни плъхове Тонегава и екипът му организира редица опити. Към тази техника екипът ползва и оптогенетика, посредством която избрани кафези могат да бъдат задействани и деактивирани посредством светлина.
Учените преглеждат три типа кафези – в хипоталамуса, в предната част на мозъчната кора и в амигдалата. За задачата те основават стресиращи условия за тестовите обекти посредством леки електрически шокове. Идеята е да следят дали при повторение на събитията плъховете ще реагират със боязън.
Как и за какво би трябвало да направляваме страховете си
Само ден след основаването на стресиращите условия учените откриват, че спомените, свързани със страха, се складират освен в хипоталамуса, само че и в предната част на мозъчната кора. За разлика от спомените в хипоталасмуса, които елементарно могат да бъдат възпроизведени, тези в мозъчната кора обаче са „ тихи “. Учените съумяват да ги задействат изкуствено, само че те не се включват от единствено себе си както всекидневно.
В рамките на две седмици тихите мемоари съзряват, трансформирайки се в ярки мемоари, а тези в хипоталамуса затихват, без да изчезват. Процесите в амигдалата, виновна за страстите, не се трансформират. Клетките в нея получават спомените и им дават отговор по еднакъв метод при всеки тест.
Означава ли това, че мозъкът ни пази „ копие “ на спомените ни,
ей по този начин – за всеки случай?
Ако една част от мозъка ви бъде развалена, то той може да задейства друга, с цел да ви възвърне спомените.
Да забравиш нещо се оказва много по-трудна задача, в сравнение с сме си мислели.
Източник: vesti.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ