Когато отец Серафим слязъл на земята, то било, защото искал

Когато отец Серафим слязъл на земята, то било, тъй като желал да приказва с Бога. Приземил се безусловно. Сменяйки униформата на натовски боен от въздушните сили със духовнически одежди. Но към този момент имал нова избавителна задача: рухващия преди няколко години Кремиковски манастир.

Отец Серафим Янев - свещеник на Кремиковския манастир: Винаги съм бил в града, постоянно съм бил в джаза, както в този момент споделят, измежду доста хора, в никакъв случай не съм бил вид къщовник и първоначално, когато Митрополията ми разпореди тези отговорности първоначално ми беше сложен интервал.
Отец Серафим знае, че за всяко нещо има време и място. Време за молебствия, време и за работа.

Научил го от живота на пчелите. Eдин ден рой изскочил от дупка в остарялата църковна стена.

Българска национална телевизия: Значи отсам излизат Божиите пчели?

Отец Серафим Янев: Да, отсам може да се каже, че е входа на техния кошер, в случай че може по този начин да го назовем,който в действителност е остарялата черква на манастира ни. Наистина е знамение по какъв начин тези пчелички са си намерили място и ние по тази причина си ги назоваваме Божиите пчели.
И въпреки да не бил пчелар, решил, че не инцидентно са се заселили там. Така се появил първият кошер и първото бурканче с мед от Божиите пчели. Днес кошерите са 400.
Отец Серафим Янев: В един кошер може да има 50-60 хиляди пчелички. И макар че тези пчели са на половин квадратен метър разстояние въобще няма кавги, няма кавги, няма мрънкане. Всяка една си има своята работа, своята задача и своята активност и тъй като всички си правят каквото би трябвало да вършат този кошер оцелява и в действителност пчелите са тези, които са оживели най-вече епохи и през всевъзможни премеждия.
Когато поел грижата за Кремиковския манастир не знаел, че животът му толкоз ще се промени. Обича да работи. Да се цапа. Освен пчелите почнал да гледа овце и кози. Но мъчно намира служащи. Даже против висока заплата. Сега е удовлетворен. Намерили са двама. Искал да са хора с отношение. Понеже и при животните е като при хората. Един ти се радва, различен ти се оплаква, трети те лъже. Но би трябвало да можеш да го усетиш.

Отец Серафим Янев не обича да бъде самичък. Събрал е последователно кръг от хора, които оказват помощ непринудено. Предимно млади. Идват и нови. Той по този начин схваща църквата. Знае, че тези, които анатемосват другите, рядко се радват на живота. Затова не го прави с никого.
Отец Серафим Янев: Църквата не е на поповете, а на хората. Църквата сме всички - клир и миряни, всички дружно. Когато хората намерят мястото си в църквата, те също ще доведат смяната.
Той не стопира да се възхищава от живота на пчелите. Никой не схваща какъв брой труд поставят за капчица мед.О бича модерния свят, само че усеща, че хората са не запомнили какво е да са самостоятелни. Че пребивавам като жертви. Като същества, които са не запомнили, че могат да дишат и без еврофондове.
Отец Серафим Янев: Много се надявам това да можем да осъзнаем. Че можем да живеем по-добре като народ и да живеем по-добре като страна тогава, когато всеки от нас се старае да бъде съзнателен и да прави своята работа, където е. Щото недоволстваме непрекъснато от футбола през тениса и политиците, всички са ни отговорни за всичко, а ние къде сме в цялото това. Ако всеки промени себе си, след това до него ще се трансформират още 10 индивида, след това още толкоз. Ще дойдат и други и по този начин ще се трансформират нещата.
От няколко години в манастира се организират детски лагери. Отец Серафим ги провежда с другари и доброволци. Става шумно, чупят се саксии, само че той не се сърди. В манастирския двор тича насладата.
Отец Серафим Янев: Голяма наслада е, когато децата изпълнят двора. Само може да се преживее, не може да се изясни. Манастирът просто оживява! Търсим разнообразни системи на обучение, които да създадат децата по-успешни в живота, само че в действителност никой не ги учи да бъдат хора. Така ги вършим като флашки с памет, даваме им информация, която да е потребна в живота, само че забравяме, че не са машини, а хора.
Миналата година в манастира пристигнали 300 деца. Някои от тях със болести. Притеснил се, че сензитивните деца с аутизъм ще се изплашен. Нищо такова не се случило.
Отец Серафим Янев: Оказа се тъкмо противоположното. Не можеш да си представиш, ами те са като ангелчета, същински ангелчета. И по какъв начин като влязоха на Богослужението - един аутист може да се сепне, кадилници тропат, трепкат пламъците на свещите...Изобщо не. Просто тези деца като влязоха на богослужинието... Те просто си бяха на тяхното място.
Отец Серафим Янков е на своето място. Ще се радва доста и това лято дворът на манастира да се изпълни с деца.

И тази година в остарялата черква има рой Божии пчели. Те са си тук, където им е мястото.