&format=webp)
Европа гради своята Силициева долина на войната
Когато създателят на Spotify Даниел Ек разгласи през 2021 година, че ще влага над 100 милиона $ в европейския стартъп за отбранителни технологии Helsing, музиканти и консуматори в цяла Европа го разкритикуваха. Социалните мрежи се извършиха с апели за протест на Spotify, а някои групи смъкнаха музиката си от платформата.
Днес Ек е единствено един от десетките европейски софтуерни бизнесмени, които са почнали кариерите си в мирни, търговски инициативи, а в този момент създават или финансират военни системи.
Инвазията на Русия в Украйна, напрежението сред Съединени американски щати и Европа и възходящите опасения от Китай раздрусаха промишлеността и трансформираха настройките на хора, които до неотдавна не можеха да си показват, че ще работят по военни или разследващи планове.
„ Инвестициите в защитата до неотдавна се смятаха за нещо по-лошо и от порно уеб страниците “, споделя шведът Карл Росандер, сериен бизнесмен, който след 27 години в електронната търговия и подкастите поема контрола над компанията Nordic Air Defence, произвеждаща евтини дрон-прехващачи.
В началото, когато споделил концепцията си, никой не желал да го слуша.
„ Миналата година към този момент ми благодариха и ме прегръщаха, че оказвам помощ за отбраната на Европа “, споделя Росандер пред The Wall Street Journal. Кандидатурите от инженери и специалисти почнали да валят.
Парите следват страха
В бранша се вливат и големи капитали. Рисковите вложения в отбранителни стартъпи в Европа ще надминат 8 милиарда $ тази година – спрямо 5,4 милиарда през 2024 година и по-малко от 500 млн. през 2015 година, съгласно анализаторите от Dealroom.co и NATO Innovation Fund.
Най-активни вложители са американците, които от дълго време финансират компании за сигурност и са наясно, че множеството няма да оцелеят. От 2022 година насам американските рискови фондове обезпечават втория по величина източник на капитал за европейските военни и софтуерни компании – след националните им вложители.
„ Преди пет години не можеше да се набере нито цент от европейски фонд за рисков капитал “, разяснява Торстен Райл, съосновател на Helsing, на конференцията Resilience в Лондон.
Зад подема стои примес от капитал и боязън. През юни страните от НАТО дадоха обещание да удвоят разноските си за защита и сигурност. Инвеститорите видяха опция.
Много европейци се тревожат, че даже войната в Украйна да спре, Москва няма да се откаже от последващи офанзиви. Последните дронови удари и хакерски атаки в дълбочина на европейска територия единствено ускоряват паниката.
Те усещат и отслабването на американската отбрана. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и изявлението на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен, в което той упрекна европейците в „ репресии против свободното слово “, трансформираха мисленето на мнозина.
Въпреки растящия интерес, размерът на капитала остава незабележим по отношение на трилионите, нужни за европейската сигурност. Освен това на континента липсва обединен клиент като Пентагона в Съединени американски щати. Американски компании като Palantir и Anduril порастват с помощта на държавни поръчки, до момента в който в Европа военните бюджети са раздробени сред повече от 30 страни.
Импулсът идва и от външни играчи като Ерик Слезингер, някогашен инженер и офицер от Централно разузнавателно управление на САЩ, който се мести в Испания през 2021 година и усеща, че Европа стартира да се пробужда за сигурността.
След съветската инвазия той основава European Defense Investor Network, неофициална мрежа за вложители, и по-късно започва фонд от 23 млн. $ – 201 Ventures.
„ Най-умните бизнесмени сега избират да изградят идната си компания в името на сигурността на Европа “, споделя той пред WSJ.
От софтуерна към военна задача
След десетилетия, през които европейските инженери отпътуват за Съединени американски щати поради финансиране и иновационна просвета, националните правила за сигурност в Америка към този момент ги стопират – чужденци нямат право да управляват военни компании или секретни технологии.
Затова от ден на ден европейци вземат решение да останат и да пазят личния си континент.
„ В това няма опортюнизъм, а разбиране “, споделя Стен Тамкиви, естонски бизнесмен и сътрудник във фонда Plural Platform, който влага в отбранителни технологии.
Същата мотивация движи и заможните вложители. Германската финансистка Жанет цу Фюрстенберг, през днешния ден ръководещ шеф в General Catalyst, признава, че преди няколко години не е можела да влага във боен план поради регулаторни ограничавания. Затова вложила лични средства в Helsing. Сега тя интензивно лобира пред европейските държавни управления в поддръжка на бранша.
Сред новите вложители е и Чарлз Еберли декор Шечей, някогашен морски пехотинец от Съединени американски щати. Той финансира украински военни стартъпи, в това число производителя на дронове Swarmer, и основава компанията Oedipus, оценена на над 100 милиона $, която сплотява няколко военни софтуерни предприятия.
„ Отбраната дава на Европа късмет да построи нова стопанска система, тъй като тези технологии са принадлежности за запазване на суверенитета “, споделя Еберли.
Въпреки подема, промишлеността към момента е в зародиш. Германският вложител Маркус Федерле, който основава фонда Tholus Capital за отбранителни и устойчиви технологии, споделя, че въпреки ползата да пораства, покупко-продажбите към момента се случват постепенно.
„ Отбраната към момента е нещо ново за Европа. Трябва доста повече капитал в системата. “
Днес Ек е единствено един от десетките европейски софтуерни бизнесмени, които са почнали кариерите си в мирни, търговски инициативи, а в този момент създават или финансират военни системи.
Инвазията на Русия в Украйна, напрежението сред Съединени американски щати и Европа и възходящите опасения от Китай раздрусаха промишлеността и трансформираха настройките на хора, които до неотдавна не можеха да си показват, че ще работят по военни или разследващи планове.
„ Инвестициите в защитата до неотдавна се смятаха за нещо по-лошо и от порно уеб страниците “, споделя шведът Карл Росандер, сериен бизнесмен, който след 27 години в електронната търговия и подкастите поема контрола над компанията Nordic Air Defence, произвеждаща евтини дрон-прехващачи.
В началото, когато споделил концепцията си, никой не желал да го слуша.
„ Миналата година към този момент ми благодариха и ме прегръщаха, че оказвам помощ за отбраната на Европа “, споделя Росандер пред The Wall Street Journal. Кандидатурите от инженери и специалисти почнали да валят.
Парите следват страха
В бранша се вливат и големи капитали. Рисковите вложения в отбранителни стартъпи в Европа ще надминат 8 милиарда $ тази година – спрямо 5,4 милиарда през 2024 година и по-малко от 500 млн. през 2015 година, съгласно анализаторите от Dealroom.co и NATO Innovation Fund.
Най-активни вложители са американците, които от дълго време финансират компании за сигурност и са наясно, че множеството няма да оцелеят. От 2022 година насам американските рискови фондове обезпечават втория по величина източник на капитал за европейските военни и софтуерни компании – след националните им вложители.
„ Преди пет години не можеше да се набере нито цент от европейски фонд за рисков капитал “, разяснява Торстен Райл, съосновател на Helsing, на конференцията Resilience в Лондон.
Зад подема стои примес от капитал и боязън. През юни страните от НАТО дадоха обещание да удвоят разноските си за защита и сигурност. Инвеститорите видяха опция.
Много европейци се тревожат, че даже войната в Украйна да спре, Москва няма да се откаже от последващи офанзиви. Последните дронови удари и хакерски атаки в дълбочина на европейска територия единствено ускоряват паниката.
Те усещат и отслабването на американската отбрана. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и изявлението на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен, в което той упрекна европейците в „ репресии против свободното слово “, трансформираха мисленето на мнозина.
Въпреки растящия интерес, размерът на капитала остава незабележим по отношение на трилионите, нужни за европейската сигурност. Освен това на континента липсва обединен клиент като Пентагона в Съединени американски щати. Американски компании като Palantir и Anduril порастват с помощта на държавни поръчки, до момента в който в Европа военните бюджети са раздробени сред повече от 30 страни.
Импулсът идва и от външни играчи като Ерик Слезингер, някогашен инженер и офицер от Централно разузнавателно управление на САЩ, който се мести в Испания през 2021 година и усеща, че Европа стартира да се пробужда за сигурността.
След съветската инвазия той основава European Defense Investor Network, неофициална мрежа за вложители, и по-късно започва фонд от 23 млн. $ – 201 Ventures.
„ Най-умните бизнесмени сега избират да изградят идната си компания в името на сигурността на Европа “, споделя той пред WSJ.
От софтуерна към военна задача
След десетилетия, през които европейските инженери отпътуват за Съединени американски щати поради финансиране и иновационна просвета, националните правила за сигурност в Америка към този момент ги стопират – чужденци нямат право да управляват военни компании или секретни технологии.
Затова от ден на ден европейци вземат решение да останат и да пазят личния си континент.
„ В това няма опортюнизъм, а разбиране “, споделя Стен Тамкиви, естонски бизнесмен и сътрудник във фонда Plural Platform, който влага в отбранителни технологии.
Същата мотивация движи и заможните вложители. Германската финансистка Жанет цу Фюрстенберг, през днешния ден ръководещ шеф в General Catalyst, признава, че преди няколко години не е можела да влага във боен план поради регулаторни ограничавания. Затова вложила лични средства в Helsing. Сега тя интензивно лобира пред европейските държавни управления в поддръжка на бранша.
Сред новите вложители е и Чарлз Еберли декор Шечей, някогашен морски пехотинец от Съединени американски щати. Той финансира украински военни стартъпи, в това число производителя на дронове Swarmer, и основава компанията Oedipus, оценена на над 100 милиона $, която сплотява няколко военни софтуерни предприятия.
„ Отбраната дава на Европа късмет да построи нова стопанска система, тъй като тези технологии са принадлежности за запазване на суверенитета “, споделя Еберли.
Въпреки подема, промишлеността към момента е в зародиш. Германският вложител Маркус Федерле, който основава фонда Tholus Capital за отбранителни и устойчиви технологии, споделя, че въпреки ползата да пораства, покупко-продажбите към момента се случват постепенно.
„ Отбраната към момента е нещо ново за Европа. Трябва доста повече капитал в системата. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ