&format=webp)
Изкуството да кажеш „съжалявам“: Науката зад убедителното извинение
Когато някой се усеща сломен от виновността си, той не просто съжалява – той надълбоко се разкайва за дейностите си. Но дали когато един човек употребява по-дълги и тежки думи, това в действителност прави извинението по-искрено? По данни на ново проучване, оповестено през предходната седмица, отговорът на този въпрос в действителност е „ да “.
Колкото повече се влага в изразяването на виновност, толкоз по-сериозно се възприема и посланието ни.
Причината, съгласно учените, идва от чувството, че се влагат спомагателни старания – даже когато те се свеждат само до избора на по-изискани думи.
„ Дори и когато осъзнаваме, че сме създали нещо неправилно, извинението е мъчно, тъй като е демонстрация на накърнимост, а хората не са привикнали да се усещат по този метод. Исторически видяно това в никакъв случай не ни е предпазвало. Точно поради това си построяваме и високи ментални стени, които да служат като отбрана против възприятието за накърнимост “, споделя доктор Тара Куин-Сирило, психолог и асоцииран член на Британското психическо общество пред The Guardian.
Известните персони ни дават страховит образец – по какъв начин да не се извиняваме.
А тези образци са на всички места.
Един от тях е прекомерно режисираното опрощение. На сходно бяхме очевидци, когато актьорите Мила Кунис и Аштън Къчър поддържаха с писма своя някогашен сътрудник Дани Мастърсън, наказан за обезчестяване. Естествено, рецензиите не закъсняха. А видеото, оповестено по-късно, в което двамата механично си разменят реплики („ We are aware of the pain that has been caused… “ / „ We support victims… “), единствено ускори чувството, че „ разкаянието “ им не е изключително откровено.
Също по този начин, прекомерно трагичните извинения будят подозрение у аудиторията. Бившият министър на финансите на Англия Лиъм Бърн се разкая пред Guardian за бележката си от 2010 година до своя правоприемник: „ I’m sorry there is no money left. “ Тогавашният министър председател Дейвид Камерън трансформира неговата смешка в знак на лейбъристката политика за разхищаване. „ Всеки ден изгарях от позор “, признава Бърн. Някои от читателите обаче бързо го върнаха в действителността: „ Не се самообвинявай. Бележката ти не трансформира нищо изключително. “
Извиненията, на които никой не има вяра
„ Има хора, които споделят „ скърбя “ непрекъснато, без да имат желание да трансформират държанието си. Това не е откровено никога “, споделя Куин-Сирило. Достатъчно е да си спомним за Борис Джонсън и неговите безкрайни извинения за нарушаванията на разпоредбите по време на пандемията. По-късно в записките си той отхвърли безусловно всичко, като назова покаянието си „ тъпо “.
Извинението, което по-скоро звучи като „ скърбя, само че не напълно “
Харви Уайнстийн, след първите си обвинявания против него, съобщи: „ Съзнавам, че съм предизвикал болежка и откровено се оправдавам. “ Но добави, че е израснал в 60-те и 70-те, когато „ разпоредбите са били разнообразни “. Паралелно с това, юристът му приготвяше иск против медиите поради „ оскърбителен изказвания “. Днес Уайнстийн е наказан за обезчестяване, както и за полово принуждение в Калифорния и Ню Йорк.
По-добре да се извиниш късно, в сравнение с в никакъв случай. Понякога извиненията идват със закъснение… стотици години по-късно.
През 2008 година Флоренция призна, че е сбъркала с изгнанието на Данте през 1302 година Но наследникът му отхвърли да участва на церемонията: „ Това няма да бъде откровено опрощение, а PR акция. “
„ Половинчата “ е и реакцията на Католическата черква през 1996 година, когато най-сетне одобри, че Галилео е прав за придвижването на Земята към Слънцето. Извинение по този начин и не последва.
Но какво прави едно опрощение откровено?
„ Да осъзнаеш, че си сбъркал, и да бъдеш подготвен да поемеш отговорност и да промениш държанието си. Това са трите най-важни неща “, обобщава Куин-Сирило.
И в последна сметка, няма изключително значение какви думи употребявате, в случай че тези три признака липсват. Или, както споделил самият Галилео: E pur si muove – истината остава непоклатима.
Колкото повече се влага в изразяването на виновност, толкоз по-сериозно се възприема и посланието ни.
Причината, съгласно учените, идва от чувството, че се влагат спомагателни старания – даже когато те се свеждат само до избора на по-изискани думи.
„ Дори и когато осъзнаваме, че сме създали нещо неправилно, извинението е мъчно, тъй като е демонстрация на накърнимост, а хората не са привикнали да се усещат по този метод. Исторически видяно това в никакъв случай не ни е предпазвало. Точно поради това си построяваме и високи ментални стени, които да служат като отбрана против възприятието за накърнимост “, споделя доктор Тара Куин-Сирило, психолог и асоцииран член на Британското психическо общество пред The Guardian.
Известните персони ни дават страховит образец – по какъв начин да не се извиняваме.
А тези образци са на всички места.
Един от тях е прекомерно режисираното опрощение. На сходно бяхме очевидци, когато актьорите Мила Кунис и Аштън Къчър поддържаха с писма своя някогашен сътрудник Дани Мастърсън, наказан за обезчестяване. Естествено, рецензиите не закъсняха. А видеото, оповестено по-късно, в което двамата механично си разменят реплики („ We are aware of the pain that has been caused… “ / „ We support victims… “), единствено ускори чувството, че „ разкаянието “ им не е изключително откровено.
Също по този начин, прекомерно трагичните извинения будят подозрение у аудиторията. Бившият министър на финансите на Англия Лиъм Бърн се разкая пред Guardian за бележката си от 2010 година до своя правоприемник: „ I’m sorry there is no money left. “ Тогавашният министър председател Дейвид Камерън трансформира неговата смешка в знак на лейбъристката политика за разхищаване. „ Всеки ден изгарях от позор “, признава Бърн. Някои от читателите обаче бързо го върнаха в действителността: „ Не се самообвинявай. Бележката ти не трансформира нищо изключително. “
Извиненията, на които никой не има вяра
„ Има хора, които споделят „ скърбя “ непрекъснато, без да имат желание да трансформират държанието си. Това не е откровено никога “, споделя Куин-Сирило. Достатъчно е да си спомним за Борис Джонсън и неговите безкрайни извинения за нарушаванията на разпоредбите по време на пандемията. По-късно в записките си той отхвърли безусловно всичко, като назова покаянието си „ тъпо “.
Извинението, което по-скоро звучи като „ скърбя, само че не напълно “
Харви Уайнстийн, след първите си обвинявания против него, съобщи: „ Съзнавам, че съм предизвикал болежка и откровено се оправдавам. “ Но добави, че е израснал в 60-те и 70-те, когато „ разпоредбите са били разнообразни “. Паралелно с това, юристът му приготвяше иск против медиите поради „ оскърбителен изказвания “. Днес Уайнстийн е наказан за обезчестяване, както и за полово принуждение в Калифорния и Ню Йорк.
По-добре да се извиниш късно, в сравнение с в никакъв случай. Понякога извиненията идват със закъснение… стотици години по-късно.
През 2008 година Флоренция призна, че е сбъркала с изгнанието на Данте през 1302 година Но наследникът му отхвърли да участва на церемонията: „ Това няма да бъде откровено опрощение, а PR акция. “
„ Половинчата “ е и реакцията на Католическата черква през 1996 година, когато най-сетне одобри, че Галилео е прав за придвижването на Земята към Слънцето. Извинение по този начин и не последва.
Но какво прави едно опрощение откровено?
„ Да осъзнаеш, че си сбъркал, и да бъдеш подготвен да поемеш отговорност и да промениш държанието си. Това са трите най-важни неща “, обобщава Куин-Сирило.
И в последна сметка, няма изключително значение какви думи употребявате, в случай че тези три признака липсват. Или, както споделил самият Галилео: E pur si muove – истината остава непоклатима.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ