Радев: Когато някой ревизира конституцията да знае, че човекът е конституционна ценност
Когато някой ревизира сегашната конституция или има упоритостта да прави нова, би трябвало да изхожда наложително от постановката, че индивидът е съществена конституционна полезност и би трябвало да се предизвикват всички старания за отбрана и гарантиране на неговите права. Това сподели президентът Румен Радев в словото си на тържествено отбелязване на
30-годишнината от основаването на Конституцията на България в Аулата на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Честванията се организират под патронажа на президента.
Румен Радев съобщи, че е значимо да имаме улеснен достъп до конституционното правораздаване, тъй като това е поръчител всеки жител да се усеща пълностоен, мощен като персона, че може да има принос в развиването на конституционния модел.
Президентът означи и въпроса за гражданското обучение и добави, че в случай че можем да кажем, че сме научили нещо за нашата република и народна власт през последните 30 години, то е, че те не могат да се крепят единствено и само на този главен закон, колкото и той да е подходящ, научно аргументиран и обективен.
" Ние би трябвало да си задаваме и въпроси, тъй като и демокрацията, и републиката са сами по себе си планове, които мъчно доближават до своята съвършена форма, само че изискват всекидневно да пазиме всяко посягане против конституционните полезности ", сподели Радев.
Сред въпросите Радев уточни: - задоволително ли работим с младежите, тъй че те да схванат и да са наясно кои са главните стълбове на демокрацията и на свободата; в какво се състои легитимността на нашите политически институции, тъй че хората да не се подлъгват по популистки вождове и хрумвания, изключително предизборно; познаваме ли своите права, само че и своите конституционни отговорности и разбираме ли практическите аспекти на разделянето на управляващите, тъй че да имаме като жители реалистични упования от всяка една институция, с цел да можем да желаеме отчетност и отговорност когато забележим, че тя се отклонява от своите конституционна задача.
Румен Радев сподели още, че главният проблем е не просто в образованието, а в персоналния образец, ангажираността и отговорността на политическия хайлайф, на държавните чиновници, на жителите за отстояване на полезностите, по които сме постигнали единодушие по най-важния публичен контракт - българската конституция.
Президентът посочи в словото си, че изработването и приемането на конституцията преди 30 години е преломен в публичното ни развиване миг и тя ни слага на картата на демократичните общества.
Радев уточни, че тази конституция даде началото на дълбоки промени в страната, тя не бе основана като краткотрайна конституция на прехода, както постъпиха други страни по пътя на своето демократично развиване, а е пълностоен инструмент за държавно ръководство, лимитиран и следен от демократични механизми, по тази причина и ни преведе през сложни времена.
" С нея станахме пълноправни членове на Съвета на Европа и на Европейски Съюз, полезностите, заложени в нея - демократично ръководство, господство на правото, тъждество пред закона, отбрана на човешките права са полезности и на нашите европейски сътрудници ", уточни Радев.
" Тази конституция се трансформира в дирек на българската държавност ", сподели президентът и добави, че моделът на сполучливото държавно устройство съставлява хармонична сплав сред обичаи и нови хрумвания.
" Нашата конституция от 1991 година, съпоставена с предходните като разработване и приемане е суверенно дело, тази конституция е напълно наша ", сподели още Румен Радев.
" Тя се базира и на одобрени модели на европейски конституции, само че има своята лична еднаквост и се употребява със своя демократична легитимност, по тази причина и тя е дирек на днешната българска държавност ", сподели президентът.
" За да бъде актуалната страна демократична, тя би трябвало да има и своите демократични правила, заложени в своя главен закон и учредителите на нашата нова конституция зададоха посоката България да бъде демократична, правова и обществена страна. Сега виждаме, че този път не е лек, няма и да е къс ", добави президентът и добави, че свидетелства са и няколкото ремонти и повишените упования в обществото за нови промени в конституцията, които да доведат до рационализиране и развиване на някои конституционни институти.
Сред присъствалите на тържественото отбелязване на 30 годишнината бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев, конституционни съдии, народни представители от 7-ото Велико национално заседание, ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Анастас Герджиков, генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, адвокати, академични преподаватели.
В Аулата на Софийския университет бяха подредени фотоси на Българска телеграфна агенция от подписването на Конституцията.
30-годишнината от основаването на Конституцията на България в Аулата на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Честванията се организират под патронажа на президента.
Румен Радев съобщи, че е значимо да имаме улеснен достъп до конституционното правораздаване, тъй като това е поръчител всеки жител да се усеща пълностоен, мощен като персона, че може да има принос в развиването на конституционния модел.
Президентът означи и въпроса за гражданското обучение и добави, че в случай че можем да кажем, че сме научили нещо за нашата република и народна власт през последните 30 години, то е, че те не могат да се крепят единствено и само на този главен закон, колкото и той да е подходящ, научно аргументиран и обективен.
" Ние би трябвало да си задаваме и въпроси, тъй като и демокрацията, и републиката са сами по себе си планове, които мъчно доближават до своята съвършена форма, само че изискват всекидневно да пазиме всяко посягане против конституционните полезности ", сподели Радев.
Сред въпросите Радев уточни: - задоволително ли работим с младежите, тъй че те да схванат и да са наясно кои са главните стълбове на демокрацията и на свободата; в какво се състои легитимността на нашите политически институции, тъй че хората да не се подлъгват по популистки вождове и хрумвания, изключително предизборно; познаваме ли своите права, само че и своите конституционни отговорности и разбираме ли практическите аспекти на разделянето на управляващите, тъй че да имаме като жители реалистични упования от всяка една институция, с цел да можем да желаеме отчетност и отговорност когато забележим, че тя се отклонява от своите конституционна задача.
Румен Радев сподели още, че главният проблем е не просто в образованието, а в персоналния образец, ангажираността и отговорността на политическия хайлайф, на държавните чиновници, на жителите за отстояване на полезностите, по които сме постигнали единодушие по най-важния публичен контракт - българската конституция.
Президентът посочи в словото си, че изработването и приемането на конституцията преди 30 години е преломен в публичното ни развиване миг и тя ни слага на картата на демократичните общества.
Радев уточни, че тази конституция даде началото на дълбоки промени в страната, тя не бе основана като краткотрайна конституция на прехода, както постъпиха други страни по пътя на своето демократично развиване, а е пълностоен инструмент за държавно ръководство, лимитиран и следен от демократични механизми, по тази причина и ни преведе през сложни времена.
" С нея станахме пълноправни членове на Съвета на Европа и на Европейски Съюз, полезностите, заложени в нея - демократично ръководство, господство на правото, тъждество пред закона, отбрана на човешките права са полезности и на нашите европейски сътрудници ", уточни Радев.
" Тази конституция се трансформира в дирек на българската държавност ", сподели президентът и добави, че моделът на сполучливото държавно устройство съставлява хармонична сплав сред обичаи и нови хрумвания.
" Нашата конституция от 1991 година, съпоставена с предходните като разработване и приемане е суверенно дело, тази конституция е напълно наша ", сподели още Румен Радев.
" Тя се базира и на одобрени модели на европейски конституции, само че има своята лична еднаквост и се употребява със своя демократична легитимност, по тази причина и тя е дирек на днешната българска държавност ", сподели президентът.
" За да бъде актуалната страна демократична, тя би трябвало да има и своите демократични правила, заложени в своя главен закон и учредителите на нашата нова конституция зададоха посоката България да бъде демократична, правова и обществена страна. Сега виждаме, че този път не е лек, няма и да е къс ", добави президентът и добави, че свидетелства са и няколкото ремонти и повишените упования в обществото за нови промени в конституцията, които да доведат до рационализиране и развиване на някои конституционни институти.
Сред присъствалите на тържественото отбелязване на 30 годишнината бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев, конституционни съдии, народни представители от 7-ото Велико национално заседание, ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Анастас Герджиков, генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, адвокати, академични преподаватели.
В Аулата на Софийския университет бяха подредени фотоси на Българска телеграфна агенция от подписването на Конституцията.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ