Когато някой държи вратата на ресторанта или отстъпи място си,

Когато някой държи вратата на ресторанта или отстъпи място си, или си спомни името ти, ти се чувстваш поласкана. Прекарваш остатъка от деня, мислейки за срещата, без значение че тя може да е траяла единствено две секунди.

Малките неща значат доста за теб. Продължителен зрителен контакт. Случайно допиране. Лека усмивка. Намигване. Поздрав за положително утро...

Може да прекараш часове в размисъл върху диалог, който е лишил две минути. Един дребен комплимент може да те накара да се усмихваш цяла седмица. Когато някой се отнесе добре с теб, ти не го забравяш. Дори се замайваш от благополучие.

Привързваш се елементарно, тъй като не си привикнала да ти се обръща внимание. Свикнала си да бъдеш подценявана. Да бъдеш одобрявана като част от интериора. Да се чувстваш като невидима. Да усещаш, че не си значима.

Ниската самокритика те кара да се задоволяваш с по-малко, в сравнение с заслужаваш. Ниското самочувствие те кара да мислиш, че някой е съвършен за теб, единствено тъй като е погледнал към теб, вместо към нея, когато е влезнала в стаята. Само тъй като той е дал отговор относително скоро на известието ти, вместо да го пренебрегне изцяло. Само тъй като те третира като човек, а не като парче месо.

Но, блага, ти не мислиш задоволително за себе си и по тази причина се привързваш елементарно.

Смяташ, че някой е благородник, тъй като те е попитал по какъв начин си, без да изиска да му пратиш голи фотоси, а в действителност би трябвало да очакваш повече. Наистина би трябвало да имаш по-високи критерии за себе си. И да, в действителност би трябвало да си по-внимателна по отношение на хората, на които подаряваш сърцето си.

Знам, че надълбоко в себе си ти знаеш това. Знаеш, че се влюбваш прекомерно бързо и прекомерно мощно. Знаеш, че се обвързваш с хората прекомерно скоро откакто си ги срещнала. Знаеш по какъв начин бие сърцето ти.

И знам, че в случай че би трябвало да си почтена, ще се мразиш поради това, че се влюбваш толкоз елементарно, тъй като постоянно се чувстваш предадена по-късно. Когато осъзнаеш, че индивидът, който те търси, флиртува с други, на които написа непрекъснато и третира всички ви по един и същи метод... знам, че сърцето ти се къса.

Знам, че не ти се желае да не се привързваш толкоз бързо. Желаеш дребните жестове, осъществени от непознати, да не карат сърцето ти да се разтапя. Но не можеш да спре да се изчервяваш, когато някой ти обърне внимание. Не можеш да се спреш да мислиш за това какво може да бъде общото ви бъдеще, нали?

И секунди, откакто се запознаеш с някой, започваш да си представяш какво би било, в случай че го целунеш. Дни откакто си срещнала някой, започваш да мислиш за това какво би било да излезеш на среща с него.

И знаеш, че би трябвало да забавиш темпото. Че би трябвало да си даваш повече време, с цел да опознаеш индивида до себе си. Знаеш, че би трябвало да бъдеш търпелива. Че би трябвало да развиваш връзката си постепенно и несъмнено, вместо да скочиш в дълбокото.

Но толкоз доста обичаш да даваш. Да влагаш толкоз доста време и старания, с цел да срещнеш точния човек. И ти в действителност би била съвършената половинка, в случай че някой ти даде опция.

Знам, че искаш да използваш сърцето си, да даваш, да обичаш... Искаш да намериш тази страст, наречена обич и да я задържиш в ръцете си вечно. Но първо се научи да уважаваш себе си и да не се подценяваш! За да не страдаш някой ден... /dama.bg