Когато на народно недоволство се лепят удобни лица, компрометирани роли

Когато на национално неодобрение се лепят комфортни лица, компрометирани функции и подправени спасители, демокрацията не се възражда – тя се употребява. Истинският въпрос към този момент не е „ против кого “, а в чии ръце ще бъде пъхнат този митинг.

Има моменти, в които площадът споделя повече от всички изборни резултати. Това, което се случи, не беше нито партиен протест, нито режисирано шоу. Това беше насъбран яд , чувство за невъзможност и несъзнателен отвод да се приема повече едно и също – под разнообразни етикети.

Но тук стартира най-опасната фаза .

Защото когато митингът няма собствен достоверен политически израз , той става лесна плячка. И тъкмо тогава се появяват самопровъзгласени „ представители на правовата страна “ , които носят повече тежест от предишното си, в сравнение с вяра за бъдещето. Да превърнеш компрометирани фигури в лица на моралното възобновление е не просто неточност – това е бойкот.

Не се ражда опция, когато едни и същи хора сменят единствено лозунгите.
Обществото не скандира имена – и това не е уязвимост, а диагноза. Хората към този момент не имат вяра, че казусът е в това стои начело, а в това се упражнява властта – извън във вътрешността, през зависимости, грантове, геополитически и