Светлината на Черната звезда: 10 години от прощалния албум на Дей...
Когато на 8 януари 2016 година светът честваше 69-ия рожден ден на Дейвид Боуи с премиерата на новия му албум “Blackstar ” (★), никой не подозираше, че слушаме реквием. Само 48 часа по-късно „ Човекът, който падна на Земята “, се завърна към звездите, само че остави след себе си най-внимателно плануваното прощаване в историята на поп културата.
Записите на “Blackstar ” стартират в цялостна загадка в студио “The Magic Shop ” в Ню Йорк. Боуи, който към този момент се бори с рак на черния дроб, не споделя диагнозата си с съвсем никого отвън най-близкия си кръг.
Вместо да се обърне към старите си съратници, Боуи посещава дребен джаз клуб 55 Bar в Уест Вилидж, с цел да слуша квартета на саксофониста Дони Маккаслин. Без непотребни формалности, той ги кани в студиото. Резултатът е тон, който е див, импровизационен и изцяло непредсказуем. Друго мощно въздействие за Боуи е и хип хопът. Продуцентът Тони Висконти споделя, че по време на записите двамата са слушали непрекъснато Кендрик Ламар. Боуи е бил удивен от това по какъв начин Ламар смесва хип-хоп, джаз и фънк, и е желал да избегне обичайния рокенрол непременно.
В песните са вплетени непредвидени и смели композиционни елементи: волни сола на саксофон, които звучат по едно и също време неспокойно и красиво, тежки бийтове и студени, галактически пейзажи, напомнящи за берлинския интервал на Боуи.
Боуи употребява песните като знамение. Централната 10-минутна комбинация „ Blackstar “ е пътешестване през окултизма, религията и персоналната митология. Визуалните облици в клиповете към албума – от превързаните очи с копчета вместо зраци до безжизненото тяло на космонавт, загатват за прехода на Боуи от физическия свят към вечността. В медицината „ черна звезда “ от време на време се употребява за разказване на избрани типове ракови лезии, което придава на заглавието още по-мрачен, персонален подтекст.
“Look up here, I’m in heaven / I’ve got scars that can’t be seen ”
Това е началото на песента “Lazarus ”. Днес, 10 години по-късно, видеото, в което Боуи се отдръпва в мрачен дрешник, остава един от най-въздействащите моменти в музикалната история. Това е моментът, в който актьорът признава своята накърнимост, само че и обезсмъртява своя дух.
Една от най-големите вълшебства на “Blackstar ” е неговата физическа обвивка. Обложката, дело на дизайнера Джонатан Барнбрук, крие секрети, които почитателите откриваха месеци след гибелта му. Ако оставите плочата на директна слънчева светлина, в черната звезда стартират да блестят галактики и съзвездия.
Той става първият албум на Боуи, достигнал №1 в класацията Billboard 200 в Съединени американски щати.
Във видеото към “Lazarus ” Боуи носи същия костюм на райета, който употребява в ерата на “Station to Station ” (1976). Това е умишлена отпратка към неговото минало, с цел да затвори виталния си цикъл.
“Blackstar ” не е просто албум за смъртта; той е албум за трансцендентността. 10 години по-късно той продължава да бъде стандарт за артистична целокупност. Доказателство, че един актьор може да бъде настоящ и провокативен до последната си секунда. Днес “Blackstar ” се учи в консерваториите и се проучва от изкуствоведи.
Боуи работи до последно. Само седмица преди гибелта си той се обажда на продуцента Висконти, с цел да обсъдят демо записи за идващ албум. Това демонстрира, че макар плануваното прощаване, креативната му сила е била по-силна от заболяването. В деня на гибелта му (10 януари 2016 г.) продажбите на “Blackstar ” скачат стремглаво, а стрийминг платформите се срутват под тежестта на милионите слушатели. Боуи трансформира личната си гибел в произведение на изкуството.
Текст Ивайло Александров
Записите на “Blackstar ” стартират в цялостна загадка в студио “The Magic Shop ” в Ню Йорк. Боуи, който към този момент се бори с рак на черния дроб, не споделя диагнозата си с съвсем никого отвън най-близкия си кръг.
Вместо да се обърне към старите си съратници, Боуи посещава дребен джаз клуб 55 Bar в Уест Вилидж, с цел да слуша квартета на саксофониста Дони Маккаслин. Без непотребни формалности, той ги кани в студиото. Резултатът е тон, който е див, импровизационен и изцяло непредсказуем. Друго мощно въздействие за Боуи е и хип хопът. Продуцентът Тони Висконти споделя, че по време на записите двамата са слушали непрекъснато Кендрик Ламар. Боуи е бил удивен от това по какъв начин Ламар смесва хип-хоп, джаз и фънк, и е желал да избегне обичайния рокенрол непременно.
В песните са вплетени непредвидени и смели композиционни елементи: волни сола на саксофон, които звучат по едно и също време неспокойно и красиво, тежки бийтове и студени, галактически пейзажи, напомнящи за берлинския интервал на Боуи.
Боуи употребява песните като знамение. Централната 10-минутна комбинация „ Blackstar “ е пътешестване през окултизма, религията и персоналната митология. Визуалните облици в клиповете към албума – от превързаните очи с копчета вместо зраци до безжизненото тяло на космонавт, загатват за прехода на Боуи от физическия свят към вечността. В медицината „ черна звезда “ от време на време се употребява за разказване на избрани типове ракови лезии, което придава на заглавието още по-мрачен, персонален подтекст.
“Look up here, I’m in heaven / I’ve got scars that can’t be seen ”
Това е началото на песента “Lazarus ”. Днес, 10 години по-късно, видеото, в което Боуи се отдръпва в мрачен дрешник, остава един от най-въздействащите моменти в музикалната история. Това е моментът, в който актьорът признава своята накърнимост, само че и обезсмъртява своя дух.
Една от най-големите вълшебства на “Blackstar ” е неговата физическа обвивка. Обложката, дело на дизайнера Джонатан Барнбрук, крие секрети, които почитателите откриваха месеци след гибелта му. Ако оставите плочата на директна слънчева светлина, в черната звезда стартират да блестят галактики и съзвездия.
Той става първият албум на Боуи, достигнал №1 в класацията Billboard 200 в Съединени американски щати.
Във видеото към “Lazarus ” Боуи носи същия костюм на райета, който употребява в ерата на “Station to Station ” (1976). Това е умишлена отпратка към неговото минало, с цел да затвори виталния си цикъл.
“Blackstar ” не е просто албум за смъртта; той е албум за трансцендентността. 10 години по-късно той продължава да бъде стандарт за артистична целокупност. Доказателство, че един актьор може да бъде настоящ и провокативен до последната си секунда. Днес “Blackstar ” се учи в консерваториите и се проучва от изкуствоведи.
Боуи работи до последно. Само седмица преди гибелта си той се обажда на продуцента Висконти, с цел да обсъдят демо записи за идващ албум. Това демонстрира, че макар плануваното прощаване, креативната му сила е била по-силна от заболяването. В деня на гибелта му (10 януари 2016 г.) продажбите на “Blackstar ” скачат стремглаво, а стрийминг платформите се срутват под тежестта на милионите слушатели. Боуи трансформира личната си гибел в произведение на изкуството.
Текст Ивайло Александров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ