“Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във

“Когато доста бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето даже.
Във снежнобяло утро се трансфорах.
А след това – в Събирачът на фантазии...
И хукнах да групирам часове,
които да са сбъднати на ярко.
Душата ми търкулна се в небе,
с към момента непотърсени магии...
Хареса ми да бъда светлина.
И сянката от себе си изтрих.
Светът от през днешния ден е с нови правила:
по-приказен, по-истински, по-тих...
И някак замязял е на мен.
Проблемите? Излизат във отмора.
Най-лесна е Рецептата за Ден:
Светът. И аз. Снежинка. И усмивка. ”