Навърших 60 години Бях сигурен че дъщеря ми ще ме изненада и цял ден гледах през прозореца
Когато Мина беше на шест години, жена ми умря. Оттогава не съм живял нито ден за себе си. На погребението дадох обещание на жена си, че до края на живота си ще се грижа за щерка ни и ще я обичам и за двама ни. Мина израстна като мъдро и чинно момиче.Беше отличничка, помагаше ми в къщи и готвеше толкоз вкусно, че пръстите си ще оближеш.
Мина време.Мина влезе в университета сама. Представянето й там доста понижа, само че това нямаше значение, тъй като тя работеше по едно и също време и, както преди, ми помагаше в домакинската работа. По-късно тя срещна Михаил и скоро го срещна с мен. Изглеждаше добър човек и откровено се зарадвах, когато децата оповестиха, че са решили да живеят с мен след сватбата. Но по-късно всичко се обърка.
Зет ми стартира да поддържа връзка с мен насилствено. Често беше недодялан, крещеше и нагрубяваше. Ето за какво, когато Мина предложи да продаде нашия двустаен апартамент и да купи голям в столицата, аз сложих едно изискване: Апартаментът би трябвало да бъде регистриран на мое име. Както се очакваше, шурей ми стартира да крещи, обвинявайки ме в липса на доверие. Но имах своите аргументи и им споделих непосредствено:
„ Имам потребност от гаранция, че на остарели години няма да остана на улицата. След като си отида, апартаментът ще бъде ваш и правете с него каквото желаете.
Дъщеря ми и брачният партньор й опаковаха нещата си, като ме нарекоха с доста нелицеприятни думи и два дни по-късно се реалокираха в града. След това Мина като че ли беше не запомнила за съществуването ми, само че надълбоко в себе си се надявах, че ще ме разбере и ще спре да се наскърбява.
Няколко месеца по-късно навърших 60 години. Бях сигурен, че щерка ми ще ме изненада, по тази причина почистих къщата, подготвих обичаните й ястия, облякох чиста риза и седнах на масата. Цял ден чаках, гледах през прозоре
ца, надявайки се, че портата ще се отвори и ще видя щерка си.Чаках я до вечерта. Когато се стъмни, почистих, преоблякох се, легнах, оставяйки храна на масата. Плаках, приказвах със фотография на жена ми и без да виждам, заспах. Наистина ли Мина беше толкоз афектирана от мен, че даже не ме поздрави по телефона? Или нещо се е случило с нея? Не мога да допускам, че моята Мина може по този начин да не помни стареца си…
Редактор: Ясен Чаушев
