Когато Микеланджело Буонароти е едва на 24 години, той получава

Когато Микеланджело Буонароти е едвам на 24 години, той получава поръчката да извае Пиета, една от най-великите статуи в историята. Повечето от занаятчиите в римските работилници, които би трябвало да му оказват помощ, са по-възрастни от него с десетилетия и надълбоко свързани с обичайните техники и показа. Разбира се, те не имат вяра, че това „ момче от Флоренция “ може да ги води. 

Някои го назовават „ дръзновен “, „ прекомерно млад “, даже „ нахален “. Но когато приключва „ Пиета “ през 1499 година, рецензията е толкоз позитивна, че някои хора отхвърлят да повярват, че той я е основал. Това кара самия Микеланджело, въпреки и извънредно за епохата, да издълбае подписа си на лентата през гърдите на Дева Мария, с цел да потвърди авторството си.

От 1499 година до момента малко се е трансформирало във връзка с младите и надарени служите, които ръководят екипи с по-възрастни чиновници от тях. Случва се постоянно да чуем изречения от рода на: „ След толкоз години труд няма по какъв начин някакво хлапе да ми споделя какво да върша или дали мога да си взема отпуска или не “. Все още, обичайно, възнаграждението, позицията и отговорностите порастват дружно с годините стаж. Обикновено ръководителите са по-възрастни от своите подчинени. „ Майсторът “ постоянно е бил по-възрастен от „ чирака “. И въпреки да е ясно, че в действителност ролята, отговорността и възнаграждението не трябва да зависят от биологичната или „ фирмената “ възраст, остава чувство за неправда в обстановки като: „ шефът ми може да ми бъде наследник “, изключително когато „ на хартия “ младият началник има същите квалификации като по-възрастния.