На моя бъдещ син...
Когато ми се роди наследник, ще върша всичко на назад...
Когато ми се роди наследник, ще направя всичко на назад. Още когато е на три, аз ще му споделям: " Миличък! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да ставаш правист. Не е значимо какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Наслука! Футболен коментатор? Разбира се. Клоун в мола? Отличен избор! "
И когато стане на 30, този оплешивяващ, потен смешник с разтечен по лицето грим, ще пристигна при мен и ще ми каже: " Мамо! На 30 съм! И съм смешник в комерсиалния център! Този живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, мамо, когато ми споделяше, че висшето обучение не е наложително? Какво си желала, мамо, когато ми позволяваше да търча след топката вместо да изучавам по математика? "
А аз ще му отговоря: " Миличък, само че аз бях след теб във всичко, просто не желаех да те подтиквам. Виждах, че не обичаше математика, а обичаше да си играеш с децата ".
Но той ще продължи: " Така е, само че аз бях дете и не знаех до какво ще докара това! Не можех да взимам самичък решения! Ти – ти ми унищожи живота! ". След това ще размаже грима по лицето си с изцапания си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна деликатно и ще му кажа: " Значи по този начин... На света има два вида хора. Едните живеят, а другите все търсят отговорни. Ако не го разбираш това, значи си глупак ".
Той ще каже " Ах! " и ще припадне. За психотерапия ще са нужни към пет години...
***
