Различният поглед върху нещата
Когато ми попадна тази картинка, си помислих, че не може да се откри по-нагледна илюстрация за съществуването на напълно разнообразни гледни точки за един и същи предмет.
Съвсем наскоро ми хрумна, че тази картинка илюстрира и още една трета позиция за нещата. Поглед, в дадения случай, оптимистичен и откъслечен с другите два.
Въпреки тази несвързаност носи ново качество – схващане за относителността на всеки от предните и в това време - единение на предмета на различие. Освен това, правейки първата крачка, към този момент е по-лесно да се допусне и идната, предполагайки, да вземем за пример, съществуването на позиция от някакъв, недосегаем за нашето схващане и усещания, ъгъл, откриващ напълно друга проекция на същия предмет или мироглед на наблюдаващия тази картинка, и наблюдаващия на наблюдаващия и по този начин до безконечност.
В живота всичко е издигнато по подобен метод.
Когато в даден миг от своето развиване придобием способността да се издигнем над персоналните си, единствени възгледи за нещата и забележим въпреки и още един, и което е по-важно, престанем да считаме своя за верен, а другия – не, и допуснем неговата равновероятност, и още повече, еманципация с нашия, светът ще се промени драстично.
Той престава да се дели на „ дясно “ и „ ляво “, на верен и погрешен, на черен и бял, на собствен и непознат, ортодоксален и погрешен, изобщо на вярващи в нещо и не вярващи в нищо. Той престава да се дели изобщо.
Това не значи, че светът престава да бъде ду-ален. Той, очевидно, по този начин е организиран за опознаване, доколкото сравнението е единственият метод, с който ние можем нещичко да опознаем в този свят (напълно позволявам, че може да има свят и с недуален метод на опознаване). Но той престава да бъде противодействуващ. Полюсите, във вашите очи, престават да спорят между тях, отстоявайки своето, и единствено своето право на битие. Те стават единни и неразделни, по едно и също време допускайки „ три-алност “, „ четири-алност “, и изобщо „ много-алност “.
Това, от една страна, доста опростява живота, усложнявайки го от друга (което е изцяло в духа на господстващата дуалност в света).
От една страна, ние преставаме да се борим с вятърни мелници, разбирайки, че те имат същото право на битие, както и ние самите, и това ни икономисва голямо количество сила за същото това знание, наслада и за нас самите.
От друга страна, светът губи своята еднозначност и яснота, с които постоянно е по-просто да се живее. Правилата стават все по-нестабилни, и изискват не категорично послушание, както по-рано, а по-скоро осмисляне, което си е работа. И то не постоянно лека.
Но по тази причина пък светът придобива нов цвят и аромат и безкрайните им нюанси. Той много по-добре ни разкрива хубостта си и съвършенството си във всички свои привидни противоположности и в цялото свое разнообразие. А това ни дава много повече мотиви за наслада и наслаждение, към което ние всички в последна сметка се стремим.
Ян Лисаков
