Когато Мерат Бехнам за първи път събрала достатъчно кураж да

Когато Мерат Бехнам за първи път събрала задоволително кураж да кара жълтия си скутер по задръстените улици на иранската столица до кафенето, което ръководи, трафикът не бил главната ѝ грижа. Тя по-скоро се страхувала, че ще се сблъска с неодобрителни погледи и обиди и даже че може да бъде спирана от полицията, тъй като е жена, която кара мотор в Техеран - нещо, на което хардлайнерите и консервативните духовници в Ислямската република от дълго време гледат с отрицание. 

Вместо това 38-годишната Бехнам открила, че явлението жена на мотоциклет на пътя не се възприема като нещо извънредно, а е част от по-широко преосмисляне от страна на дамите на публичните упования в Иран. 

Макар да не обгръща цялото общество, изключително поради това, че твърдолинейните политици приканват за строго използване на законите за носене на хиджаб от дамите като част от подхванатите след 12-дневната война сред Иран и Израел през юни репресии против интелигенцията, това въпреки всичко е някаква смяна. 

" За мен това беше нещо огромно ", споделя Бехнам пред Асошиейтед прес. " Не знаех по какъв начин да постъпя. В началото бях много напрегната, само че последователно отношението на хората и техните реакции доста ме насърчиха ", добавя тя. 

" Изложена напразно "  

Две неща в предишното пречеха на дамите да карат мотоциклети и скутери. На първо място, полицейските разпореждания на фарси (персийски) категорично показват, че единствено " мардан " ( " мъже " ) могат да получат удостоверение за ръководство на мотоциклети. Това е доста характерна за пола дефиниция на фарси, който като цяло е граматически безпристрастен във връзка с пола език. 

" Този проблем не съставлява нарушаване, а закононарушение и моите сътрудници ще се занимаят с тези лица, защото никоя от тези дами понастоящем не има удостоверение за правоуправление, а ние не можем да действаме в нарушаване на закона ", съобщи военачалник Абдулфазал Мусавипур, шеф на пътната полиция в Техеран, в отчет, оповестен през септември от полуофициалната иранска новинарска организация ИСНА. 

Освен това има и културен аспект. Въпреки че дамите към този момент се назначават на работа, заемат политически постове и имат шофьорска брошура за ръководство на лек автомобил, от Ислямската гражданска война през 1979 година насам страната постанова строго консервативно тълкувание за държанието на дамите, според шиитския ислям. Това включва и закона за наложително носене на хиджаб в Иран, който провокира всеобщи демонстрации през 2022 година след гибелта на Махса Амини, която съгласно изказвания е била арестувана от нравствената полиция, тъй като не е носила забрадката си според наредбите на управляващите. 

Според вярванията на някои консервативни духовници и хардлайнери, дамата, която кара скутер или мотоциклет, е " табарудж " - термин, който значи да показваш хубостта си по метод, считан за несъответствуващ съгласно ислямските правила. 

" Много е значимо дамите да се обличат уместно, когато карат мотоциклет ", съобщи през септември хардлайнера Мохамад Серадж пред полуофициалната иранска новинарска организация ИЛНА. " Жена, седнала на мотоциклет, не може да поддържа скромното облекло, което се чака от нея, защото и двете ѝ ръце са заети с ръководството на транспортното средство и тя е изложена напразно ", акцентира Серадж. 

Избягване на таксите за задръстване 

За мнозина възбраната за мотоциклети се сблъсква непосредствено с действителността по улиците на Техеран, задръстени от над 4 милиона автомобила и още 4 милиона мотоциклета, които се движат по пътищата всеки ден. Десетилетия наред дамите, облечени в черни чадори - покривало, покриващо цялото тяло, в това число главата, можеха да бъдат видени да се возят, седнали странично на мотоциклет, ръководен от мъж. 

Но откакто дамите последователно започнаха да се отхвърлят от хиджаба, от ден на ден дами започнаха да поемат риска и да карат мотоциклети из Техеран, заобикаляйки годната за колите такса " запушване " от 20 милиона риала (20 долара) на месец. Въпреки че към момента съставляват дребен % от общия трафик, тяхното наличие на пътя се усилва. 

" Тук няма никакъв политически манифест или обществена стратегия " сподели Бехнам. " Просто защото работното ми място е в центъра и трябваше да пътувам всеки ден от (западния квартал) " Сатархан ", трафикът там - и казусът с паркирането, плюс рестриктивните мерки в зоната за придвижване - ме влудяваха ", акцентира тя. 

" Символ на избор и самостоятелност "  

За други обаче това е политически въпрос. Има спекулации, че администрацията на президента модернизатор Масуд Пезешкиан, който преди войната водеше акция за отваряне към Запада, може да се опита да промени разпоредбите, с цел да разреши на дамите да получат свидетелства за ръководство на мотоциклети. Реформистите - тези, които се стремят да трансформират теократичния режим в Иран от вътрешната страна - също приканват за смяна. 

" Време е да преодолеем невидимите стени на културните предубеждения и бюрократичните правила ", написа през септември в. " Шарг ". " За дамите карането на мотоциклет не е просто метод да се придвижват, а и знак на избор, самостоятелност и равностойно наличие в обществото ", добави вестникът. 

Бехнам съобщи, че ръководството на мотоциклет ѝ е донесло и първото позитивно взаимоотношение с полицията. " За първи път служител на реда - в действителност, пътен служител на реда - ме окуражи и ме накара да се усещам в сигурност. Усетих, че има някаква поддръжка ", сподели Бехнам. " Дори когато ме предупреждаваха за нещо, то по-скоро беше от техническо естество - къде да паркирам, да не върша избрани неща и да нося постоянно каска ", добави тя.