Мече има нужда от лекар, след като се надрусва с халюциногенен мед
Когато малко кафяво мече се натъква на апетитен мед в турската провинция Дюздже, то получава не чак толкоз прелестно преживяване, в сравнение с чака. Малкото ще разбере от първа ръка, че това не е естествен мед – това е така наречен дели бал (deli bal), халюциногенно вещество, наричано още „ вманиачен мед “.
Според Daily Mail, дребното е открито от лесничея Ясин Озтас, който отбелязва, че локалните селяни неотдавна са видели майка мечка и две дребни в региона.
„ Докато извършвахме лесоохранителните си контролни действия, видяхме мече да лежи на земята в летаргично положение “, изяснява той.
Мечката лежи на земята с необятно отворени очи и колкото да си поема мирис. Спасителите я слагат в пикапа си, с цел да я откарат на ветеринар, а видеото на зашеметеното – и явно нетрезво – животно завладява обществените медии.
И в действителност – дребното някак си е съумяло да попадне на деликатесния, халюциногенен мед, изработен от рододендрони. The Guardian оповестява, че даже дребна лъжица от „ лудия мед “ е задоволителна, с цел да провокира „ леко халюциногенно или еуфорично положение “. Но мечката, наподобява, приема доста повече от това.
За благополучие ветеринар съумява да я излекува, а загрижени турци даже й дават име – Балкиз, което жестоко се превежда като „ сладко момиче “ или „ сладка щерка “.
„ Нашето бебе кафява мечка от Дюздже е в положително здраве и нашите екипи не престават лекуването му “, успокоява обществеността в изказване Министерството на земеделието и горите на Република Турция.
Рододендрони
Балкиз не е първото създание в историята, което се е сблъскало с деликатеса, за който Washington Post оповестява, че е отглеждан в региона на Черно море и Хималаите от стотици години. Твърди се, че гръцка войска се натъква на веществото през 401 година прочие н. е.; Римските войски са били избити от персите, откакто са били подмамени да ядат меда през 67 година прочие н. е., а войските на Съюза по време на Гражданската война на Съединени американски щати даже се надрусват мощно, когато се натъкват на халюциногенните пчелни кошери в Апалачите.
The Guardian също така оповестява, че европейците от 18-ти век са употребявали дели бал – който те наричали миел фоу или „ вманиачен мед “ – поради психотропните му резултати. И до ден сегашен десетки хора годишно в Турция търсят здравна помощ след натравяне с меда, от който са приели прекалено много.
Според Washington Post хипотетичните изгоди от него включват лекуване на диабет, хипертония, стомашно-чревни разстройства, артрит, болки в гърлото и даже еректилна дисфункция. The Guardian обаче отбелязва, че прекомерно огромна доза от него може да аргументи рисково ниско кръвно налягане, гадене, припадъци, гърчове, аритмия и гибел.
„ Ако основава подобен резултат даже върху мечка “, споделя Кекечоглу, „ помислете какъв резултат може да има върху човек, когато употребява прекалено много. “
За благополучие Балкиз наподобява се разминава с по-остри реакции.
Малко откакто е открита свлечена в гората с празен взор, Балкиз е пусната назад в дивата природа.
„ Балкиз, чието лекуване беше приключено, се завърна в дома си “, написа в Туитър Вахит Киришчи, министър на земеделието и горите на Турция, дружно с видео от освобождението на мечето. „ Нека пътят на нашата прелестна щерка, която има престол в сърцата на всички ни, бъде отворен. “
Той добави: „ Иска ми се да яде всичко умерено, даже мед. “
Коте яде трева – образец за зоофармакогнозия
Интересно събитие, за което можем да поговорим в този подтекст, е зоофармакогнозията – държание, при което нечовешките животни се самолекуват, като одобряват или ползват локално върху телата си растения, почви, инсекти и психоактивни медикаменти, с цел да предотвратят или понижат нездравословните резултати на патогени и отрови. Терминът произлиза от гръцки корени zoo („ животно “), pharmacon („ лекарство, лекарство “) и gnosy („ компетентен “).
Пример за зоофармакогнозия може да бъде, когато кучета ядат трева, с цел да провокират повръщане. Поведението обаче е по-разнообразно: животните могат да гълтам или ползват и редица нехрани като глина, въглени и даже токсични растения и безгръбначни, явно с цел да предотвратят паразитна болест или отравяне.
Дали животните в действителност се самолекуват остава ненапълно противоречив въпрос, защото ранните доказателства са най-вече косвени или анекдотични; обаче по-нови проучвания възприемат пробен, учреден на хипотези метод. Методите, посредством които животните се самолекуват, варират, само че могат да бъдат класифицирани съгласно функционалността като профилактични (превантивни, преди зараза или отравяне) или лечебни (след зараза, за битка с патогена или отравяне). Смята се, че държанието има необятно публикувано адаптивно значение.
