Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките ѝ да са стръмни и сурови…
Когато Любовта ви позове, последвайте я, въпреки пътеките ѝ да са стръмни и сурови…
И когато крилете ѝ се разперят върху вас, отдайте ѝ се, въпреки мечът, прикрит в перата ѝ, да ви ранява…
И когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да разрушава фантазиите ви, така както севернякът градините попарва…
Защото любовта както е корона, така е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, по този начин е и резитба…
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клончета, затрептели в слънчевия сяй, по този начин се спуска и до корените ви и зле раздрусва ги, въпреки и впити в почвата…
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си след това ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от слама.
Премила ви до бяла същност.
Омесва ви до податлива мекота.
И ви предава на свeтия си огън, за свeти хлябове на Божието угощение.
Всичко това ще ви стори любовта, с цел да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете парченце от сърцевината на Живота…
Но в случай че в своята страх търсите единствено мира на любовта и нейната приятност, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, само че не от сърце, и ще ридаете, само че не от дън душа…
Любовта не ви дава нищо с изключение на себе си и не черпи от никого с изключение на от себе си…
Любовта не завладява, само че и не желае да я обсебят…
Защото на любовта ѝ стига любовта…
Когато любите, не казвайте: „ Бог е в моето сърце “, а казвайте: „ Аз съм в сърцето на Бог! “…
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, тъй като любовта откри ли ви за почтени, сама ще сочи пътя ви…
Любовта няма друго предпочитание, с изключение на да се извърши!
Но в случай че вие любите и храните стремежи, дано бъдат тези:
– да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си ария на нощта;
– да познаете болката на прекалено много нежност;
– да бъдете ранени от личното си схващане за любовта;
– и да кървите доброволно, с радост;
– да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
– да почивате по пладне в размисли за любовната нега;
– вечер да се връщате вкъщи си, цялостни с благодарност;
– и да си лягате с молитва за обичаното ви създание и с признателен химн на устните си…
Халил Джубран, „ Пророкът “
