Когато куртизанката от Ню Йорк Хелън Джует е убита хладнокръвно

Когато куртизанката от Ню Йорк Хелън Джует е убита невъзмутимо преди съвсем 200 години, след нейната гибел се развихря същинска медийна буря. Скандалът провокира конкуренция между вестниците в Ню Йорк – някои от които са New York Herald, The Sun, Courier и Enquirer – кой ще разгласява най-новите и най-сензационни детайлности за случая.

Делото на Джует придобива такава популярност по няколко аргументи, не на последно място, защото участват високопоставна нюйоркчанка с пиперлива кариера и млад, богат и ревностен неин клиент. Тогава закононарушение от страст дава крещящи заглавия във вестниците на града и по-късно из цялата страна.

В доста връзки трагичното ликвидиране може би е първата същинска таблоидна история, отразявана в миналото от американската преса.

Хелън Джует

В среднощ на 10 април 1836 г. съдържателката на обществен дом Розина Таунсенд се разсънва от сън. Когато се качва горе, е шокирана да открие пушек, излизащ от една от стаите на девойките й. Таунсенд изкрещява, че има пожар допустимо най-силно, което кара множество жрици да напуснат едновременно стаите си. Таунсенд и няколко пазачи, които идват от близката гара, влизат в стаята, откъдето идва димът, и откриват, че леглото е в пламъци. Те обливаха матрака и тялото върху него с вода, до момента в който огънят не е сподавен.

Сцената е страховита – нощницата на Джует е изгорена до хрупкаво и едната страна на тялото й е овъглена. Кръв блика от три рани на челото й и се стича на пода. Някогашната градска хубавица и търсена куртизанка в този момент е окървавена, изгорена и мъртва. Травмата на главата на 23-годишното момиче кара полицията да заподозре ликвидиране. Още повече – в задния двор намират брадвичка и дълга пелерина. Беше ясно, че е осъществено закононарушение, само че кой го е направил?

Очевидният обвинен е последният благородник, който се обажда за довечера: 19-годишният Ричард Робинсън. Тогава е нормална процедура да се води заподозряният право на мястото на престъплението с вярата да се получи недоверчив отговор от тях. Полицията подвига Робинсън и го изправя пред безжизненото тяло на Хелън Джует. Разследващите означават „ спокойствието “ и „ безстрастието “ на Робинсън, до момента в който гледа натрупа й. Притиснат от тези съмнения, Робинсън надменно дава отговор: „ Мислите ли, че бих унищожил блестящите си вероятности с толкоз безразсъден акт – аз съм млад мъж на едвам 19 години, с най-блестящи благоприятни условия “.

Според книгата на Патриша Коен от 1998 година „ Убийството на Хелън Джует: Животът и гибелта на една продажница в Ню Йорк през 19 век “, поредност от фактори извежда убийството на Джует на напред във времето в обществото. През 30-те години на 19 век убийствата в Ню Йорк са малко, макар че случаите на принуждение са много. Внезапното ликвидиране – изключително на популярна нюйоркчанка – е огромна вест единствено по себе си. Въпросът е и, че най-вероятно е забъркан някой от листата й със заможни клиенти, т.е. елита на града.

С малко или никакви обстоятелства за убийството на Джует, градските вестници стартират да кроят какви ли не версии. Преди даже да има дело, Sun написа: „ Изглежда невероятно да се откри версия, в която да се сложи подозрение, че животът на мис Джулет е лишен от която и да е друга ръка, с изключение на тази на Робинсън “.

Не се знае доста за същинския генезис на момичето, тъй че вестниците се пробват да я нарисуват по едно и също време като затруднено работещо момиче и почтена жертва, макар че тази информация в никакъв случай не е потвърдена. Твърди се, че някои стигат до такава степен, че фалшифицират доказателства за нейния генезис и за самия случай, с цел да бъдат първите, които ги разгласяват. След като Herald разгласява писмо от „ същинския палач “, редакторът на вестника Джеймс Гордън Бенет е упрекнат, че заплаща на някого 50 $, с цел да го фалшифицира.

След като Herald отпечатва подправеното си писмо, тиражът на вестникът скача от оскъдните 2000 до 15 000 копия на ден.

На 2 юни 1836 година към 6000 души се тълпят в съда, с цел да станат очевидци на процеса против Ричард Робинсън, което продължава 5 дни. Пресата, несъмнено, е ненаситна. Въпреки безапелационни причини против него и намерено пристрастния арбитър и предубедено правосъдно жури, Робинсън е оневинен по всички обвинявания. Решението е шокиращо за вестниците, която влагат всички старания, с цел да скандализира и подкопят доверието в Робинсън.

Вестниците отвън града също надушват абсурда – а и опцията да си усилят тиража. „ Стана в действителност занимателно да се четат атрактивните измислици на локалните вестници “, написа Philadelphia Gazette. По-късно вестникът отхвърля огромна част от твърденията в локалната преса.

Трагичната история за убийството на Хелън Джует надвиши нейния живот и гибел, защото драматизираното отразяване създава нова форма на публицистика. Раждането на таблоида открива нова епоха в репортажите, която по-скоро се занимава с разпространяването на красиви неистини, в сравнение с с разкриването на истината.