Енцикликата на папа Франциск и протестът в България
" Когато капиталът се трансформира в кумир, който направлява избора на хората, когато алчността за пари господства икономическата система, тогава това унищожава обществото, обрича хората на иго, прави братските взаимоотношения сред тях невъзможни, поражда спорове сред народите. "
Не - това не е Маркс, макар че можеше да е откъс от " Капиталът ". Нито пък обществена химера на напредничав западен либерал. Това са думи на папа Франциск, изречени от него във кино лентата на Вим Вендерс от 2018 година " Папа Франциск - мъж на своята дума ". С енцикликата си Fratelli Tutti - " Всички сме братя " папата, зарекъл се с живота и делото си да въплъти христовото обучение, приканва за не по-малко от нов международен ред. Избра да оповести апела си на 4.10. - в деня на своя патрон Св. Франциск от Асизи, именуван Христовия имитатор (imitatio Christi). Основната теза е, че единствено с радикална смяна на полезностите в живота на хората и обществата човечеството ще се оправи с провокации на съвремието като общественото отчуждение, разрухата на природата, демонтажа на демокрацията, а от там и на човешките права и човешкото достолепие, новата олигархизация, опасността от оръжия за всеобщо заличаване, омразата, подклаждана в обществени медии. " Ако някой счита, че просто би трябвало да подобрим това, което към този момент вършим, или че посланието ми се лимитира до това просто да подобрим съществуващите системи и правила, неправилно ме схваща ", написа Франциск в 7-ма точка на отвореното си писмо към света.
Причина за упоменатите провокации папата значително вижда в неолибералния капитализъм - икономическия модел, който от края на 70-те години на 20-ти в. завладя света. Според неолибералното кредо егоизмът в името на оптималната облага би трябвало да е поръчител за материалното и прочувствено богатство на цялото общество. Видимите резултати обаче не дават мотив за оптимизъм. Предводителят на католическата черква цитира античните християни, които вярвали, " че в случай че на някой нещо не доближава за заслужен живот, то е тъй като различен някой го е присвоил ". Папа Франциск се опълчва на " догмата на неолибералната идеология ", залегнала в теориите за преливане/spillover или прокапване надолу/trickle-down. Според тях колкото по-либерални са изискванията за увеличение благосъстоянието на богатите, толкоз повече от тяхното благосъстояние ще " прелее " или " прокапе " и към долните пластове на популацията.
Върху тази логичност да вземем за пример е построена икономическата политика на президента Доналд Тръмп. Като резултат от нея обаче не " преля " охолно богатство за масите, а диспропорцията в разпределението на националния приход сред небогати и богати американци продължи стремително да пораства. И то дотам, че в 2020 година американското общество е толкоз разграничено и разбунтувано, колкото в никакъв случай не е било в историята си. Нещо повече. Вътрешните рецесии помрачиха и външния искра на Съединени американски щати.
Според римския понтифекс пандемията COVID-19 е тест за неолибералната идеология, който тя не е издържала. Показала е, че отдалечава човечеството от устоите на общочовешкия морал, крие капацитет за рецесии и провокира обществен разпад. Особено угрижен е папата за уязвими елементи от популацията на планетата - хора с ниски приходи, малцинства, мигранти и възрастни. Често те са лишени от достъп до качествено опазване на здравето. Освен че дават най-вече жертви на вируса, тези прослойки са и първите, които губят препитанието си при всеобщите уволнения, породени от него. " Изглежда възможно ", написа аржентинският отец, " че част от човечеството бива пожертвано ".
Не толкоз страшни са материалните провали за междинната класа и хора с висок приход. Понижението в температурата на междучовешките връзки, превръщането им от неолибералния нарцисизъм във взаимно разграбване, помрачава обаче и на тях насладата от живота.
Същевременно, съгласно предвижданията на меродавни икономисти, с рецесията COVID-19 идва и финалът на неолибералната фаза в дълготрайния цикъл на капитализма. След нея плануват проведен капитализъм.
Енцикликата на папа Франциск Fratelli Tutti е мнение в дебата за промяна на модерния капитализъм. Особено след финансовата рецесия от 2008 година този спор се задълбочава във всички западни общества. У нас е към момента едва застъпен. При това сякаш по-скоро се води случайно и пунктуално, а не систематизирано - с включване на необятната общност. Ако вземем за образец Германия, там има цели академични катедри, отдадени на Критиката на капитализма (Kapitalismuskritik). Целта на дебата не е анулация на пазарната стопанска система или още по-малко на правото на благосъстоятелност. Критиката на капитализма по-скоро търси решения за ексцесиите на неолибералния стопански модел, които сами по себе си заплашват както свободния пазар, по този начин и демокрацията.
Осъзнавам, че у нас да се подлага на критика капитализма е към момента неблагодарно и мъчно разбираемо начинание. В светоусещането на значително по-възрастни българи, живели в терминологията на травматичния тоталитарен интервал до 1989 година, дихотомията капитализъм - комунизъм не е просто вербален обект за разсъждения. Тя е асоциация с предишното разделяне на света от " желязна завеса ". От едната страна е демократичната народна власт с прилежащата ѝ пазарна стопанска система. От другата - тоталитарният комунизъм с дефицитна планова стопанска система. Съответно доста представители на по-възрастното потомство неверно възприемат Критиката на капитализма като позиция против демократичната народна власт, гарантираща човешки права и свободи, а посредством пазарната стопанска система и многообразие от качествени артикули и услуги. От изложеното нагоре се схваща, че не това цели полемиката в Западна Европа и Съединени американски щати, водена под надслова Критика на капитализма.
Българска социалистическа партия има още по-малко общо с тази полемика и по никакъв метод присъединяване в нея не е знак за благосклонност към наследницата на Българска комунистическа партия. Българска социалистическа партия към момента е доста повече анахронистичен клуб, бранещ непрозрачни материални ползи на остарялата номенклатура и потомството ѝ, в сравнение с съвременна лява партия и източник на прогресивни хрумвания. Прогресивна лява партия съгласно европейските показа у нас липсва.
През рецензията на неолибералния турбокапитализъм енцикликата на папа Франциск има връзка и с митингите у нас. Те са локално събитие и до момента анализаторите постоянно са ги разглеждали като такова. Те са на първо място протест против беззаконието и моралния нихилизъм на паралелната страна. Срещу скрито настанилия се неофеодализъм, прикрит зад демократична фасада. Не бива да забравяме обаче, че значима движеща мощ на митинга бяха завърнали се от чужбина българи. Някои от тях студенти, други - осъществени експерти. Те направиха връзката с идейния небосвод на Европа и Съединени американски щати. Тази група протестиращи, следяща или даже участваща в публичния спор на западните демокрации по местоживеене, също издигна плакати, на които изписа своите претенции. Нерядко тези претенции касаеха преосмисляне на провали от неолибералната икономическа политика - например в региона на образованието, опазването на здравето, културата, обществената активност и доста други области на публичния живот. В комбиниране с родната корупция тези провали способстваха за упадъка на демокрацията и възприятието за правдивост в страната. Допринесоха и за обществения студ в обществото. Като че ли апелите на българската диаспора останаха съвсем незабелязани. Ако митингът има за цел дълготрайно да излекува обществото ни, водачите му и подкрепящите го партии е добре да ги осмислят.
Във кино лентата си за папа Франциск Вим Вендерс демонстрира подиуми от негово посещаване в Съединени американски щати. Вижда се кортежът, в който лидерът на Римокатолическата черква се движи със непретенциозно, малогабаритно MINI. То е съвсем незабележимо сред огромните черни джипове на защитата, подсигурена от държавното управление на Съединени американски щати. Няма ролекси, няма мерцедеси S-клас. Няма навъсено лице, няма непоколебим взор и високомерна дистанцираност. Има я безконечната усмивка и възприятието за комизъм. Как да не повярваш, че индивидът Франциск е откровен, когато учи, че имащите " би трябвало да се разпореждат с благосъстоянието си за богатството на всички "? Подобно нещо написа в действителност и в конституцията на Германия: " Чл. 14 (2) Собствеността задължава. Ползването ѝ би трябвало по едно и също време да служи за богатството на всички. "
Ако в действителност се стигне до Велико национално заседание, което да промени нашата конституция, за какво да не включим и ние в нея подобен член?
Не - това не е Маркс, макар че можеше да е откъс от " Капиталът ". Нито пък обществена химера на напредничав западен либерал. Това са думи на папа Франциск, изречени от него във кино лентата на Вим Вендерс от 2018 година " Папа Франциск - мъж на своята дума ". С енцикликата си Fratelli Tutti - " Всички сме братя " папата, зарекъл се с живота и делото си да въплъти христовото обучение, приканва за не по-малко от нов международен ред. Избра да оповести апела си на 4.10. - в деня на своя патрон Св. Франциск от Асизи, именуван Христовия имитатор (imitatio Christi). Основната теза е, че единствено с радикална смяна на полезностите в живота на хората и обществата човечеството ще се оправи с провокации на съвремието като общественото отчуждение, разрухата на природата, демонтажа на демокрацията, а от там и на човешките права и човешкото достолепие, новата олигархизация, опасността от оръжия за всеобщо заличаване, омразата, подклаждана в обществени медии. " Ако някой счита, че просто би трябвало да подобрим това, което към този момент вършим, или че посланието ми се лимитира до това просто да подобрим съществуващите системи и правила, неправилно ме схваща ", написа Франциск в 7-ма точка на отвореното си писмо към света.
Причина за упоменатите провокации папата значително вижда в неолибералния капитализъм - икономическия модел, който от края на 70-те години на 20-ти в. завладя света. Според неолибералното кредо егоизмът в името на оптималната облага би трябвало да е поръчител за материалното и прочувствено богатство на цялото общество. Видимите резултати обаче не дават мотив за оптимизъм. Предводителят на католическата черква цитира античните християни, които вярвали, " че в случай че на някой нещо не доближава за заслужен живот, то е тъй като различен някой го е присвоил ". Папа Франциск се опълчва на " догмата на неолибералната идеология ", залегнала в теориите за преливане/spillover или прокапване надолу/trickle-down. Според тях колкото по-либерални са изискванията за увеличение благосъстоянието на богатите, толкоз повече от тяхното благосъстояние ще " прелее " или " прокапе " и към долните пластове на популацията.
Върху тази логичност да вземем за пример е построена икономическата политика на президента Доналд Тръмп. Като резултат от нея обаче не " преля " охолно богатство за масите, а диспропорцията в разпределението на националния приход сред небогати и богати американци продължи стремително да пораства. И то дотам, че в 2020 година американското общество е толкоз разграничено и разбунтувано, колкото в никакъв случай не е било в историята си. Нещо повече. Вътрешните рецесии помрачиха и външния искра на Съединени американски щати.
Според римския понтифекс пандемията COVID-19 е тест за неолибералната идеология, който тя не е издържала. Показала е, че отдалечава човечеството от устоите на общочовешкия морал, крие капацитет за рецесии и провокира обществен разпад. Особено угрижен е папата за уязвими елементи от популацията на планетата - хора с ниски приходи, малцинства, мигранти и възрастни. Често те са лишени от достъп до качествено опазване на здравето. Освен че дават най-вече жертви на вируса, тези прослойки са и първите, които губят препитанието си при всеобщите уволнения, породени от него. " Изглежда възможно ", написа аржентинският отец, " че част от човечеството бива пожертвано ".
Не толкоз страшни са материалните провали за междинната класа и хора с висок приход. Понижението в температурата на междучовешките връзки, превръщането им от неолибералния нарцисизъм във взаимно разграбване, помрачава обаче и на тях насладата от живота.
Същевременно, съгласно предвижданията на меродавни икономисти, с рецесията COVID-19 идва и финалът на неолибералната фаза в дълготрайния цикъл на капитализма. След нея плануват проведен капитализъм.
Енцикликата на папа Франциск Fratelli Tutti е мнение в дебата за промяна на модерния капитализъм. Особено след финансовата рецесия от 2008 година този спор се задълбочава във всички западни общества. У нас е към момента едва застъпен. При това сякаш по-скоро се води случайно и пунктуално, а не систематизирано - с включване на необятната общност. Ако вземем за образец Германия, там има цели академични катедри, отдадени на Критиката на капитализма (Kapitalismuskritik). Целта на дебата не е анулация на пазарната стопанска система или още по-малко на правото на благосъстоятелност. Критиката на капитализма по-скоро търси решения за ексцесиите на неолибералния стопански модел, които сами по себе си заплашват както свободния пазар, по този начин и демокрацията.
Осъзнавам, че у нас да се подлага на критика капитализма е към момента неблагодарно и мъчно разбираемо начинание. В светоусещането на значително по-възрастни българи, живели в терминологията на травматичния тоталитарен интервал до 1989 година, дихотомията капитализъм - комунизъм не е просто вербален обект за разсъждения. Тя е асоциация с предишното разделяне на света от " желязна завеса ". От едната страна е демократичната народна власт с прилежащата ѝ пазарна стопанска система. От другата - тоталитарният комунизъм с дефицитна планова стопанска система. Съответно доста представители на по-възрастното потомство неверно възприемат Критиката на капитализма като позиция против демократичната народна власт, гарантираща човешки права и свободи, а посредством пазарната стопанска система и многообразие от качествени артикули и услуги. От изложеното нагоре се схваща, че не това цели полемиката в Западна Европа и Съединени американски щати, водена под надслова Критика на капитализма.
Българска социалистическа партия има още по-малко общо с тази полемика и по никакъв метод присъединяване в нея не е знак за благосклонност към наследницата на Българска комунистическа партия. Българска социалистическа партия към момента е доста повече анахронистичен клуб, бранещ непрозрачни материални ползи на остарялата номенклатура и потомството ѝ, в сравнение с съвременна лява партия и източник на прогресивни хрумвания. Прогресивна лява партия съгласно европейските показа у нас липсва.
През рецензията на неолибералния турбокапитализъм енцикликата на папа Франциск има връзка и с митингите у нас. Те са локално събитие и до момента анализаторите постоянно са ги разглеждали като такова. Те са на първо място протест против беззаконието и моралния нихилизъм на паралелната страна. Срещу скрито настанилия се неофеодализъм, прикрит зад демократична фасада. Не бива да забравяме обаче, че значима движеща мощ на митинга бяха завърнали се от чужбина българи. Някои от тях студенти, други - осъществени експерти. Те направиха връзката с идейния небосвод на Европа и Съединени американски щати. Тази група протестиращи, следяща или даже участваща в публичния спор на западните демокрации по местоживеене, също издигна плакати, на които изписа своите претенции. Нерядко тези претенции касаеха преосмисляне на провали от неолибералната икономическа политика - например в региона на образованието, опазването на здравето, културата, обществената активност и доста други области на публичния живот. В комбиниране с родната корупция тези провали способстваха за упадъка на демокрацията и възприятието за правдивост в страната. Допринесоха и за обществения студ в обществото. Като че ли апелите на българската диаспора останаха съвсем незабелязани. Ако митингът има за цел дълготрайно да излекува обществото ни, водачите му и подкрепящите го партии е добре да ги осмислят.
Във кино лентата си за папа Франциск Вим Вендерс демонстрира подиуми от негово посещаване в Съединени американски щати. Вижда се кортежът, в който лидерът на Римокатолическата черква се движи със непретенциозно, малогабаритно MINI. То е съвсем незабележимо сред огромните черни джипове на защитата, подсигурена от държавното управление на Съединени американски щати. Няма ролекси, няма мерцедеси S-клас. Няма навъсено лице, няма непоколебим взор и високомерна дистанцираност. Има я безконечната усмивка и възприятието за комизъм. Как да не повярваш, че индивидът Франциск е откровен, когато учи, че имащите " би трябвало да се разпореждат с благосъстоянието си за богатството на всички "? Подобно нещо написа в действителност и в конституцията на Германия: " Чл. 14 (2) Собствеността задължава. Ползването ѝ би трябвало по едно и също време да служи за богатството на всички. "
Ако в действителност се стигне до Велико национално заседание, което да промени нашата конституция, за какво да не включим и ние в нея подобен член?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ