Без избор: Моуриньо не може да си позволи провал в Юнайтед
Когато Жозе Моуриньо реши да напусне Порто през 2004 година, на опашката за неговия автограф бяха Ливърпул, Челси и Интер. Когато напусна Челси през 2007 година, Интер направи всичко, с цел да го вземе най-сетне. Когато напусна Интер през 2010 година, го стори поради зова на Реал Мадрид. Когато напусна Мадрид, през 2013 година, бе за завръщане в Челси поради дадена дума, макар че съгласно някои информации имало интерес от Манчестър Юнайтед. Когато напусна Челси през 2015 година, отиде точно в Юнайтед.
Това иде да рече, че Моуриньо постоянно до момента е бил издирван треньор. Какво обаче би се случило, в случай че в този момент изгуби работата си в Юнайтед? Къде може да отиде той оттова насетне? Макар че е още единствено на 55 години, е мъчно да забележим кой различен огромен клуб би го назначил, заради което би сторил добре да отстъпи крачка обратно от десетките си борби и да се замисли добре за протичащото се в реалност на „ Олд Трафърд”. Няма къде другаде да иде.
Фактът е, че по-добре за него няма по какъв начин да стане. Не що се отнася до последните събития в Юнайтед (клуб в трус, тим в криза), а до това да е на пейката на един от най-големите, най-богатите и с най-вече последователи клубове в международния футбол. И също по този начин, което е значително, клуб, в който няма вътрешните политически борби и разделения, срещани във всяка друга досегашна негова спирка в кариерата. Ръководството на „ алените дяволи” обезверено желае той да успее. Собствениците може и да не са най-хубавите вероятни, но най-малко не му се месят в работата. Феновете не са враждебно настроени към него. Да, има обилни проблеми в състава, само че кой е причинителят им?
Крайно мъчно е да си представим Моуриньо, в случай че напусне, да получи работа в различен гранд от Премиър Лийг, от Испания или Германия, където ръководителите на Байерн (Мюнхен) постоянно са отклонявали опцията да прибягнат до услугите му. Пари Сен Жермен? Навремето да, но към този момент сигурно този транспортен съд е отплавал. Завръщане в Италия е вид на пръв взор с притока на свежи пари в Серия А, само че къде по-точно? Престоят му в Интер може и да донесе огромни триумфи, но и не мина без типичните кавги, а това още се помни на Ботуша.
Моуриньо постоянно е употребявал статута си на новобранец като коз, по тази причина и сподели най-хубавото си лице в Порто и Челси – клубове не от свръхелита в Европа, само че въпреки всичко амбициозни и нападателни натрапници на трапезата на най-най-най-големите. Тях можеше да води на гребена на вълната на интензитета и на непрекъснатото условие на почитание. Те бяха новите момчета на сцената.
В Юнайтед обаче е друго. Това е клуб от свръхелита, богат клуб с богато минало, който не се пробва да основава своята история, а просто да написа нови страници. Стилистично португалецът в никакъв случай не е бил подобаващ за ролята на негов управител, единствено че откакто я одобри, внезапно към този момент е в заплаха да се избута самичък отвън футболния хайлайф.
Някога Моуриньо беше най-решителният треньор на планетата – правеше смени още през първото полувреме при най-малкия намек за невървеж на проекта му или пък напряко тройни смени на почивката. След една тежка загуба промени философията на Челси измежду сезона, с цел да завоюва третата си купа в Премиър Лийг. Не всеки хазартен залог се отплащаше, не всеки прагматичен ход му печелеше поклонници, само че той отново беше считан навсякъде и единомислещо за същински човек на действието.
А през днешния ден наподобява изолирана фигура в Юнайтед, изключително след напускането на дългогодишния му асистент Руи Фариа, и тази изолация бе още по-очевидна на скамейката на „ Лондон Стейдиъм” по време на мрачното проваляне от Уест Хам в събота. След него, и след три заменени системи и 19 промени в титулярните си единайсеторки за единствено седем кръга в шампионата, мениджърът още веднъж избухна против своите футболисти. Този път бе ред на Антони Марсиал да получи рецензии, само че потокът от цели е нескончаем. Алексис Санчес си потегли ядосан след отпадането си от групата за мача в Лондон, макар че пътува с тима, а Пол Погба, комуто Моуриньо лиши дадения му от самия него статут на вицекапитан измежду разнопосочните сигнали за бъдещето му при интереса на Барселона, отвърна с въпрос на въпроса на репортерите, какво му минава през главата: „ Да не ме желаете мъртъв?”.
Това е основна седмица за „ алените дяволи” с две семейства преди паузата за интернационалните мачове – против Валенсия в Шампионската лига (отново неубедително показване, само че най-малко тимът остава без загуба в групата си) и против водения от остарелия зложелател Рафаел Бенитес Нюкасъл в Премиър Лийг. Някои в клуба даже считат, че към този момент няма връщане обратно, още преди двете да са се изиграли, и е мъчно да се спори с това поради протичащото се в този момент и прецедентите. Моуриньо подписа по-рано тази година нов контракт до юни 2020-а и може да се счита, че величината на неустойката за преустановяване – към 15 млн. паунда, го застрахова против уволняване. Не и обаче, в случай че резултатите продължат линията на падението.
В целия спор към свеждането на Юнайтед като неработещ клуб се подценява очевидното. Нещата там не са чак толкоз зле. Или най-малко, което е значително, изискванията в клуба не са чак толкоз зле, колкото Моуриньо като че ли ги показва.
Да, има структурни и организационни проблеми (ако в миналото някой клуб си е плачел за сръчен футболен шеф, това е този), само че Юнайтед към момента не е сборът от своите скъпи елементи. Финансовите причини могат, като статистиките, да бъдат извъртани в коя и да е посока, но „ алените дяволи” имат най-голямото перо „ заплати” в бюджета от всички свои съперници в Премиър Лийг (и то с разлика), заплатиха се някои големи трансферни суми, а Моуриньо в действителност срещна поддръжка на пазара във времето си на „ Олд Трафърд”, въпреки че не получи каквото искаше през миналото лято.
Той има най-хубавия вратар в лигата, а може би и в света, в лицето на Давид де Хеа; има двама скъпи централни бранители – Ерик Байи и Виктор Линдельоф, които самичък доведе; има поискания опорен полузащитник – Неманя Матич; има най-скъпия състезател в лигата – международния първенец Пол Погба; има Алексис Санчес, докаран след надцакване на не кого да е, а на Манчестър Сити; има и Ромелу Лукаку – потвърден в Премиър Лийг нападател и голмайстор №1 на националния тим на Белгия за всички времена. Това лято бяха изхарчени и 52 млн. паунда за халфа Фред, за който бе извоювана борба още веднъж със Сити.
Да, Юнайтед може и да не е задоволително добър тим, само че несъмнено е по-добър от показваното през днешния ден – купчина от изцедени холограми на самите себе си играчи. И не е целесъобразно да губи по този начин стремително нито идентичността си на терена – налагащ се и неукротимо нападателен тим, нито страховития за противниците ореол на „ Олд Трафърд”.
Чертата бе теглена през лятото с отхвърли да бъде платен различен централен бранител и въпреки че това несъмнено беше огромен миг, не е нещо, което не се случва във всеки един клуб, без значение от властта на мениджъра му или величината на финансовите му запаси. Твърди се да вземем за пример, че Джосеп Гуардиола купува който си изиска в Сити и след това просто го изхвърля, в случай че не му прави работа, но това не е истина: пазаруването на Клаудио Браво е явна неточност, а той още е в тима като запаса на Едерсон; Данило не играе постоянно и отново остава; единствено Нолито пристигна и си потегли, само че до такава степен. А и шефовете на „ гражданите” не водят всеки поискан от Гуардиола: Алексис и Фред са в градския противник, Жоржиньо отиде в Наполи, а Вирджил ван Дайк избра Ливърпул.
Никой управител, а евентуално и изобщо никой във футбола, не поляризира мненията колкото Моуриньо. При него постоянно е „ всичко или нищо”, а това изцежда и изхабява бързо. Този метод още веднъж разяжда спираловидно неговия клуб, но някой би трябвало да успокои обстановката внезапно, в случай че мениджърът счита да остане на поста си и отсега нататък.
И този някой в края на краищата би трябвало да бъде точно Моуриньо. Той в действителност няма кого другиго да упрекна и, най-вероятно, няма къде другаде да отиде.
Джейсън Бърт, „ Дейли Телеграф” Премиър лийг 7 кръг, събота 29 септември
Уест Хам 3:1краен резулат 
Манчестър Юнайтед
Това иде да рече, че Моуриньо постоянно до момента е бил издирван треньор. Какво обаче би се случило, в случай че в този момент изгуби работата си в Юнайтед? Къде може да отиде той оттова насетне? Макар че е още единствено на 55 години, е мъчно да забележим кой различен огромен клуб би го назначил, заради което би сторил добре да отстъпи крачка обратно от десетките си борби и да се замисли добре за протичащото се в реалност на „ Олд Трафърд”. Няма къде другаде да иде.
Фактът е, че по-добре за него няма по какъв начин да стане. Не що се отнася до последните събития в Юнайтед (клуб в трус, тим в криза), а до това да е на пейката на един от най-големите, най-богатите и с най-вече последователи клубове в международния футбол. И също по този начин, което е значително, клуб, в който няма вътрешните политически борби и разделения, срещани във всяка друга досегашна негова спирка в кариерата. Ръководството на „ алените дяволи” обезверено желае той да успее. Собствениците може и да не са най-хубавите вероятни, но най-малко не му се месят в работата. Феновете не са враждебно настроени към него. Да, има обилни проблеми в състава, само че кой е причинителят им?
Крайно мъчно е да си представим Моуриньо, в случай че напусне, да получи работа в различен гранд от Премиър Лийг, от Испания или Германия, където ръководителите на Байерн (Мюнхен) постоянно са отклонявали опцията да прибягнат до услугите му. Пари Сен Жермен? Навремето да, но към този момент сигурно този транспортен съд е отплавал. Завръщане в Италия е вид на пръв взор с притока на свежи пари в Серия А, само че къде по-точно? Престоят му в Интер може и да донесе огромни триумфи, но и не мина без типичните кавги, а това още се помни на Ботуша.
Моуриньо постоянно е употребявал статута си на новобранец като коз, по тази причина и сподели най-хубавото си лице в Порто и Челси – клубове не от свръхелита в Европа, само че въпреки всичко амбициозни и нападателни натрапници на трапезата на най-най-най-големите. Тях можеше да води на гребена на вълната на интензитета и на непрекъснатото условие на почитание. Те бяха новите момчета на сцената.
В Юнайтед обаче е друго. Това е клуб от свръхелита, богат клуб с богато минало, който не се пробва да основава своята история, а просто да написа нови страници. Стилистично португалецът в никакъв случай не е бил подобаващ за ролята на негов управител, единствено че откакто я одобри, внезапно към този момент е в заплаха да се избута самичък отвън футболния хайлайф.
Някога Моуриньо беше най-решителният треньор на планетата – правеше смени още през първото полувреме при най-малкия намек за невървеж на проекта му или пък напряко тройни смени на почивката. След една тежка загуба промени философията на Челси измежду сезона, с цел да завоюва третата си купа в Премиър Лийг. Не всеки хазартен залог се отплащаше, не всеки прагматичен ход му печелеше поклонници, само че той отново беше считан навсякъде и единомислещо за същински човек на действието.
А през днешния ден наподобява изолирана фигура в Юнайтед, изключително след напускането на дългогодишния му асистент Руи Фариа, и тази изолация бе още по-очевидна на скамейката на „ Лондон Стейдиъм” по време на мрачното проваляне от Уест Хам в събота. След него, и след три заменени системи и 19 промени в титулярните си единайсеторки за единствено седем кръга в шампионата, мениджърът още веднъж избухна против своите футболисти. Този път бе ред на Антони Марсиал да получи рецензии, само че потокът от цели е нескончаем. Алексис Санчес си потегли ядосан след отпадането си от групата за мача в Лондон, макар че пътува с тима, а Пол Погба, комуто Моуриньо лиши дадения му от самия него статут на вицекапитан измежду разнопосочните сигнали за бъдещето му при интереса на Барселона, отвърна с въпрос на въпроса на репортерите, какво му минава през главата: „ Да не ме желаете мъртъв?”.
Това е основна седмица за „ алените дяволи” с две семейства преди паузата за интернационалните мачове – против Валенсия в Шампионската лига (отново неубедително показване, само че най-малко тимът остава без загуба в групата си) и против водения от остарелия зложелател Рафаел Бенитес Нюкасъл в Премиър Лийг. Някои в клуба даже считат, че към този момент няма връщане обратно, още преди двете да са се изиграли, и е мъчно да се спори с това поради протичащото се в този момент и прецедентите. Моуриньо подписа по-рано тази година нов контракт до юни 2020-а и може да се счита, че величината на неустойката за преустановяване – към 15 млн. паунда, го застрахова против уволняване. Не и обаче, в случай че резултатите продължат линията на падението.
В целия спор към свеждането на Юнайтед като неработещ клуб се подценява очевидното. Нещата там не са чак толкоз зле. Или най-малко, което е значително, изискванията в клуба не са чак толкоз зле, колкото Моуриньо като че ли ги показва.
Да, има структурни и организационни проблеми (ако в миналото някой клуб си е плачел за сръчен футболен шеф, това е този), само че Юнайтед към момента не е сборът от своите скъпи елементи. Финансовите причини могат, като статистиките, да бъдат извъртани в коя и да е посока, но „ алените дяволи” имат най-голямото перо „ заплати” в бюджета от всички свои съперници в Премиър Лийг (и то с разлика), заплатиха се някои големи трансферни суми, а Моуриньо в действителност срещна поддръжка на пазара във времето си на „ Олд Трафърд”, въпреки че не получи каквото искаше през миналото лято.
Той има най-хубавия вратар в лигата, а може би и в света, в лицето на Давид де Хеа; има двама скъпи централни бранители – Ерик Байи и Виктор Линдельоф, които самичък доведе; има поискания опорен полузащитник – Неманя Матич; има най-скъпия състезател в лигата – международния първенец Пол Погба; има Алексис Санчес, докаран след надцакване на не кого да е, а на Манчестър Сити; има и Ромелу Лукаку – потвърден в Премиър Лийг нападател и голмайстор №1 на националния тим на Белгия за всички времена. Това лято бяха изхарчени и 52 млн. паунда за халфа Фред, за който бе извоювана борба още веднъж със Сити.
Да, Юнайтед може и да не е задоволително добър тим, само че несъмнено е по-добър от показваното през днешния ден – купчина от изцедени холограми на самите себе си играчи. И не е целесъобразно да губи по този начин стремително нито идентичността си на терена – налагащ се и неукротимо нападателен тим, нито страховития за противниците ореол на „ Олд Трафърд”.
Чертата бе теглена през лятото с отхвърли да бъде платен различен централен бранител и въпреки че това несъмнено беше огромен миг, не е нещо, което не се случва във всеки един клуб, без значение от властта на мениджъра му или величината на финансовите му запаси. Твърди се да вземем за пример, че Джосеп Гуардиола купува който си изиска в Сити и след това просто го изхвърля, в случай че не му прави работа, но това не е истина: пазаруването на Клаудио Браво е явна неточност, а той още е в тима като запаса на Едерсон; Данило не играе постоянно и отново остава; единствено Нолито пристигна и си потегли, само че до такава степен. А и шефовете на „ гражданите” не водят всеки поискан от Гуардиола: Алексис и Фред са в градския противник, Жоржиньо отиде в Наполи, а Вирджил ван Дайк избра Ливърпул.
Никой управител, а евентуално и изобщо никой във футбола, не поляризира мненията колкото Моуриньо. При него постоянно е „ всичко или нищо”, а това изцежда и изхабява бързо. Този метод още веднъж разяжда спираловидно неговия клуб, но някой би трябвало да успокои обстановката внезапно, в случай че мениджърът счита да остане на поста си и отсега нататък.
И този някой в края на краищата би трябвало да бъде точно Моуриньо. Той в действителност няма кого другиго да упрекна и, най-вероятно, няма къде другаде да отиде.
Джейсън Бърт, „ Дейли Телеграф” Премиър лийг 7 кръг, събота 29 септември
Уест Хам 3:1краен резулат Манчестър Юнайтед Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ