Иван Сотиров пред Фрог: Местната власт деградира вече две десетилетия. Дясното е в тотален дефицит
Когато издигаш претендент за кмет и листа на претенденти за общински съветници, си задължен да предложиш визия за ръководство и развиване на града, да изведеш ярка, харизматична персона, която в бъдеще да бъде евентуален претендент за премиерския пост.
- Вие сте някогашен заместник-кмет на София, народен представител и член на парламентарната Комисия за локална власт и локално самоуправление. Как виждате сегашната предизборна акция? Как да се ориентираме измежду пъстрите сергии на толкоз претенденти?
- Лично аз не виждам светли вероятности. Мисля, че ще се възпроизведе настоящето ръководство на столицата. Винаги съм бил съперник на максимата да се гласоподава за „ по-малкото зло “, само че в краяа сметка по този начин ще се подредят нещата. Битката за кметския пост в София постоянно е носила белезите на национална политическа акция. Опитът на тези сили, които настояват, че оферират опция на „ статуквото “ и ще трансфорат локалните избори в „ сталинградска “, национална политическа борба, с цел да съборят моделя на ръководство в страната, е жертван. Хората няма да го одобряват.
Вижте акцията на Мая Манолова: за нея се закачиха маса компрометирани партии, клонинги на Българска комунистическа партия като АБВ и други маргинали, от които тя се пробва да избяга, само че те изрично я поддържат.
Калоян Паргов намерено призна, че ще поддържат Мая Манолова, тъй като Българска социалистическа партия в никакъв случай не е печелили кметските избори в София. Фактически си призна, че са изгубили изборите в столицата и в този момент се пробват да се закачат за някаква ситуационна коалиция към госпожа Манолова.
Помня Столичната община от времето на Янчулев. Тогава районните кметове бяха назначавани непосредствено от столичния кмет, само че разполагаха с надалеч повече запаси и пълномощия, в сравнение с през днешния ден. През последните две десетилетия в локалното самоуправление протече деградация и бяха изгубени позиции от началото на 90-те години.
- Острите конфликти преди изборите изместват същностни проблеми и процеси, които текат очевидно или прикрито в дебрите на локалната власт. Защо от ден на ден хора са недоволни от кметове и от общински препоръки, в случай, че най-малко тях избираме след познати, а постоянно и измежду близки персони?
- Мая Манолова споделя, че Фандъкова била „ изпълнителен шеф “. Че подобен е всеки кмет в България, откакто централната власт непрекъснато реже запаси, пълномощия и преимущества на кметовете. И кметовете от дълго време са лица с делегирани пълномощия. Ключовине действия, които са определящи за силата на локалната власт – сигурност, благоустройство, финанси и т. н., са конфискувани, захласнати от страната.
След 1990 година всяка партия преди избори се кълне в смисъла и значимостта на локалното самоуправление и на децентрализацията, само че с идването си на власт неизбежно реже и смалява периметъра, в който могат да свършат нещо кметовете и общинските препоръки.
Възходът на общинската власт през 20-те години на предишния век остава като благ и отдалечен спомен. След 1989 година от 70-те % налог общ приход (ДОД), който оставаше в общините, този запас непрекъснато бе орязван, с цел да стигне до мизерните 23 %. Докато в Европа главният приоритет, за който се борят хората, е най-видимият, най-сигурният налог да остава в общината, с цел да може локалната влласт да възнамерява дълготрайни действия и обекти, да ги финансира и да гради независима политика.
Сега страната е обсебила главните стратегически действия и делегира бюджети на общините. Гордея се, че като народен представител в 40-то национално заседание, по времето на „ тройната “ коалиция, се преборих за законова смяна, която гарантираше равнопоставеност на локалната с централната власт и кметовете получиха право, когато имат законови учредения, да сформират актове и да афишират за общинска благосъстоятелност някогашни държавни парцели, без да чакат утвърждението на регионалните шефове. Областният шеф можеше единствено да апелира кметското решение пред съда. В края на предишния мандат парламентарното болшинство промени закона и върна нещата към остарялото, антиконституционно състояние.
От опозицията нямаше реакция. Днес никой не приказва за децентрализация, за увеличаване правата и опциите на локалната власт. Сдружението на общините се е трансформирало в казионна и беззъба организация, която даже не следи процесите и не осведоми членовете си за значими законодателнни начинания и процеси, които в допълнение орязват така и така смалената шагренова кожа на локалната власт.
Днес страната хвърля на общините всички действия, които носят усложнения, главоболия и митинги. Делегираните бюджети на образователните заведения са от същия десен: общински са единствено постройките на учебните заведения. Кадрите, финансирането и образователните стратегии са във властта на Министерството на образованието, т.е., отново на страната. Какво остава за общината?
С общинската полиция стана същото: бяха осъществени някакви опити и планът зацикли. Абсурдно е град като София, в който живеят, идват, отпътуват и се движат близо два милиона души, да нямаш умна система за видеонаблюдение. Да, бяха закупени и ситуирани стотици камери, двайсетина диспечери наблюдават мониторите и при произшествие връщат записа, само че неналичието на тактика за всеобхватна умна система за наблюдаване и реакция трансформира положителния план в непрекъснато изоставаща, накъсана и неорганизирана занаятчийска активност. Нужни са единствено двайсетина милиона за внедряването на система, която дава големи благоприятни условия, разтоварва полицията и изтласква наркодилърите в покрайнините на столицата.
- Какво прави остарялата градска десница? Кога ще стане лелеяното обединяване на десните сили по модела на Съюз на демократичните сили?
- В навечерието на избори всички дават обещание десни политики и заявяват десни планове. Понятията и термините „ социализъм “ и „ комунизъм “ са толкоз опетнени, че никой не смее да издигне омърсените им флагове. Но когато дойдат на власт, българските партии запяват единствената песничка, която знаят до дъно и която са научили от политическите татковци и политическите си учители: концентрация, никакви пълномощия на общините, раздута администрация, клиентелизъм и корупция.
Поради недъзите на централната и на локалната власт във всяка община към този момент се образуват не партийни и идеологически, а стопански, лобистки болшинства. Кметовете се научиха да подкупват общинските съветници с дребни части от общинската баница, с облаги и поддръжка за персонални и групови ползи. В отговор съветниците дават гласа си за противозаконни или отявлено корупционни оферти и проекти на кмета, като се крият зад анонимната безнаказаност на „ груповото “ решение.
Зад същата групова безнаказаност се крие незаконната безотговорност на министри, министър председатели и други политически партизани, които образуват и одобряват решенията на Министерския съвет.
- И какво става с нашата градска десница?
- Автентична десница в България в никакъв случай не е имало. Нямаме обичаи с фактически, съществено дясно. И преди 1944 година партиите, определящи се като десни, са били прекомерно слаби и прекомерно малобройни. Съюз на демократичните сили започва като пъстро, многоцветно антикомунистически придвижване, в които личаха партии, цивилен сдружения и персони от всички политически цветове. Идеята беше от Съюз на демократичните сили да се роди целият политически набор на нова България, откакто остарялата незаконна комунистическа партия бъде неразрешена, както стана в множеството някогашни социалистически страни, или откакто тя се разпадне заради естествената си неплатежоспособност.
Тридесет години след началото на измененията България към момента се нуждае от достоверно дясно ръководство. В локалната власт то значи да се децентрализират ресурсите и да се централизират павомощията, общината да се занимава с основтите си функционалности: грижа за сигурността и за благоустройството на селищата.
За жал, нашите другари от „ Демократична България “ се държат като политически първолаци. Би трябвало да повдигнат претенденти за кмет и за общински съветници, които да предложи прелъстителен, сплотяващ модел, надрасващ мащабите на София и носещ контурите на национална стратегия.
Интервю на Васил Данов
- Вие сте някогашен заместник-кмет на София, народен представител и член на парламентарната Комисия за локална власт и локално самоуправление. Как виждате сегашната предизборна акция? Как да се ориентираме измежду пъстрите сергии на толкоз претенденти?
- Лично аз не виждам светли вероятности. Мисля, че ще се възпроизведе настоящето ръководство на столицата. Винаги съм бил съперник на максимата да се гласоподава за „ по-малкото зло “, само че в краяа сметка по този начин ще се подредят нещата. Битката за кметския пост в София постоянно е носила белезите на национална политическа акция. Опитът на тези сили, които настояват, че оферират опция на „ статуквото “ и ще трансфорат локалните избори в „ сталинградска “, национална политическа борба, с цел да съборят моделя на ръководство в страната, е жертван. Хората няма да го одобряват.
Вижте акцията на Мая Манолова: за нея се закачиха маса компрометирани партии, клонинги на Българска комунистическа партия като АБВ и други маргинали, от които тя се пробва да избяга, само че те изрично я поддържат.
Калоян Паргов намерено призна, че ще поддържат Мая Манолова, тъй като Българска социалистическа партия в никакъв случай не е печелили кметските избори в София. Фактически си призна, че са изгубили изборите в столицата и в този момент се пробват да се закачат за някаква ситуационна коалиция към госпожа Манолова.
Помня Столичната община от времето на Янчулев. Тогава районните кметове бяха назначавани непосредствено от столичния кмет, само че разполагаха с надалеч повече запаси и пълномощия, в сравнение с през днешния ден. През последните две десетилетия в локалното самоуправление протече деградация и бяха изгубени позиции от началото на 90-те години.
- Острите конфликти преди изборите изместват същностни проблеми и процеси, които текат очевидно или прикрито в дебрите на локалната власт. Защо от ден на ден хора са недоволни от кметове и от общински препоръки, в случай, че най-малко тях избираме след познати, а постоянно и измежду близки персони?
- Мая Манолова споделя, че Фандъкова била „ изпълнителен шеф “. Че подобен е всеки кмет в България, откакто централната власт непрекъснато реже запаси, пълномощия и преимущества на кметовете. И кметовете от дълго време са лица с делегирани пълномощия. Ключовине действия, които са определящи за силата на локалната власт – сигурност, благоустройство, финанси и т. н., са конфискувани, захласнати от страната.
След 1990 година всяка партия преди избори се кълне в смисъла и значимостта на локалното самоуправление и на децентрализацията, само че с идването си на власт неизбежно реже и смалява периметъра, в който могат да свършат нещо кметовете и общинските препоръки.
Възходът на общинската власт през 20-те години на предишния век остава като благ и отдалечен спомен. След 1989 година от 70-те % налог общ приход (ДОД), който оставаше в общините, този запас непрекъснато бе орязван, с цел да стигне до мизерните 23 %. Докато в Европа главният приоритет, за който се борят хората, е най-видимият, най-сигурният налог да остава в общината, с цел да може локалната влласт да възнамерява дълготрайни действия и обекти, да ги финансира и да гради независима политика.
Сега страната е обсебила главните стратегически действия и делегира бюджети на общините. Гордея се, че като народен представител в 40-то национално заседание, по времето на „ тройната “ коалиция, се преборих за законова смяна, която гарантираше равнопоставеност на локалната с централната власт и кметовете получиха право, когато имат законови учредения, да сформират актове и да афишират за общинска благосъстоятелност някогашни държавни парцели, без да чакат утвърждението на регионалните шефове. Областният шеф можеше единствено да апелира кметското решение пред съда. В края на предишния мандат парламентарното болшинство промени закона и върна нещата към остарялото, антиконституционно състояние.
От опозицията нямаше реакция. Днес никой не приказва за децентрализация, за увеличаване правата и опциите на локалната власт. Сдружението на общините се е трансформирало в казионна и беззъба организация, която даже не следи процесите и не осведоми членовете си за значими законодателнни начинания и процеси, които в допълнение орязват така и така смалената шагренова кожа на локалната власт.
Днес страната хвърля на общините всички действия, които носят усложнения, главоболия и митинги. Делегираните бюджети на образователните заведения са от същия десен: общински са единствено постройките на учебните заведения. Кадрите, финансирането и образователните стратегии са във властта на Министерството на образованието, т.е., отново на страната. Какво остава за общината?
С общинската полиция стана същото: бяха осъществени някакви опити и планът зацикли. Абсурдно е град като София, в който живеят, идват, отпътуват и се движат близо два милиона души, да нямаш умна система за видеонаблюдение. Да, бяха закупени и ситуирани стотици камери, двайсетина диспечери наблюдават мониторите и при произшествие връщат записа, само че неналичието на тактика за всеобхватна умна система за наблюдаване и реакция трансформира положителния план в непрекъснато изоставаща, накъсана и неорганизирана занаятчийска активност. Нужни са единствено двайсетина милиона за внедряването на система, която дава големи благоприятни условия, разтоварва полицията и изтласква наркодилърите в покрайнините на столицата.
- Какво прави остарялата градска десница? Кога ще стане лелеяното обединяване на десните сили по модела на Съюз на демократичните сили?
- В навечерието на избори всички дават обещание десни политики и заявяват десни планове. Понятията и термините „ социализъм “ и „ комунизъм “ са толкоз опетнени, че никой не смее да издигне омърсените им флагове. Но когато дойдат на власт, българските партии запяват единствената песничка, която знаят до дъно и която са научили от политическите татковци и политическите си учители: концентрация, никакви пълномощия на общините, раздута администрация, клиентелизъм и корупция.
Поради недъзите на централната и на локалната власт във всяка община към този момент се образуват не партийни и идеологически, а стопански, лобистки болшинства. Кметовете се научиха да подкупват общинските съветници с дребни части от общинската баница, с облаги и поддръжка за персонални и групови ползи. В отговор съветниците дават гласа си за противозаконни или отявлено корупционни оферти и проекти на кмета, като се крият зад анонимната безнаказаност на „ груповото “ решение.
Зад същата групова безнаказаност се крие незаконната безотговорност на министри, министър председатели и други политически партизани, които образуват и одобряват решенията на Министерския съвет.
- И какво става с нашата градска десница?
- Автентична десница в България в никакъв случай не е имало. Нямаме обичаи с фактически, съществено дясно. И преди 1944 година партиите, определящи се като десни, са били прекомерно слаби и прекомерно малобройни. Съюз на демократичните сили започва като пъстро, многоцветно антикомунистически придвижване, в които личаха партии, цивилен сдружения и персони от всички политически цветове. Идеята беше от Съюз на демократичните сили да се роди целият политически набор на нова България, откакто остарялата незаконна комунистическа партия бъде неразрешена, както стана в множеството някогашни социалистически страни, или откакто тя се разпадне заради естествената си неплатежоспособност.
Тридесет години след началото на измененията България към момента се нуждае от достоверно дясно ръководство. В локалната власт то значи да се децентрализират ресурсите и да се централизират павомощията, общината да се занимава с основтите си функционалности: грижа за сигурността и за благоустройството на селищата.
За жал, нашите другари от „ Демократична България “ се държат като политически първолаци. Би трябвало да повдигнат претенденти за кмет и за общински съветници, които да предложи прелъстителен, сплотяващ модел, надрасващ мащабите на София и носещ контурите на национална стратегия.
Интервю на Васил Данов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ