Как кафето, шоколадът и чаят промениха медицинското мислене
Когато италианският ботаник Просперо Алпини пътува до Египет през 1580 година, той открива целия свят с необикновени растения – необичайно завършените банани, яркочервени опиумни макове, дървета баобаб… След завръщането си в Европа 3 години по-късно, той разгласява своите открития в два тома, „ De Plantis Aegypti “ и „ Da Medicina Aegyptiorum “. Сред илюстрациите и описанията на чудесната флора на Близкия Изток и Северна Африка е и тази на кафеният шубрак.
Просперо Алпини
„ Арабите и египтяните вършат един тип запарка от него, която пият вместо да пият вино; и се продава във всичките им заведения, както при нас виното “, написа Алпини, чиито трудове го вършат първият европеец, който споделя египетските медицински лекувания.
Алпини и други лекари бързо стартират да се пробват да опишат въздействието на кафето върху здравето, както и на две други неотдавна импортирани питиета – шоколад и чай. Всички те се появяват почти едновременно в средата на 16 век. Шоколадът е разказан от европейските пътешественици в Южна Америка, чаят – от тези, които пътуват до Китай, а кафето идва от Северна Африка. С повишаването на интернационалната търговия през 16 и 17 век, търсенето и на трите избухва.
Четирите хумори идват от Древна Гърция. Писатели като Хипократ и Гален имат вяра, че човешкото тяло е формирано от четири хумора или течности: кръв, храчки, черна жлъчка и жълта жлъчка (персонифицирани в главната фотография към текста). Ключът към тази псевдомедицинска система е салдото. Всеки човек има неповторим хуморален състав и в случай че тялото му изпадне от равновесие, го сполетява болест.
По това време медицината затова е мощно персонална, написа Дейвид Гентилкор в „ Food and Healthy in Early Modern Europe: Diet, Medicine and Society “. „ Смята се, че храни като сирене и вино може да са подхранващи за някои тела “, написа той, „ само че в други могат да бъдат токсини “.
Според Гален първият метод, по който лекарите би трябвало да лекуват заболяването, е с храна. Всяка храна има своя хуморална принадлежност, която леко се трансформира въз основата на приготвянето (ако е готвено или подправяно). Храните могат да бъдат горещи, студени, сухи или влажни съгласно карта на течностите на тялото – Гален изяснява силата на храните като ги класифицира въз основа на техните хуморални сили и по този начин дава един тип навигация за бъдещите лекари. Книгата включва предписания, „ тъй като Гален има вяра, че положителният доктор също би трябвало да бъде и добър готвач “, написа преводачът и историк Марк Грант. Ако някой има тресчица, той може да се лекува с кръвопускане и да яде студени храни, като салати. Ако човек има неприятно храносмилане от яденето на прекалено много, той може да одобри горещо и изсъхнало като черен пипер и вино. И по този начин нататък.
Но защото интернационалната търговия уголемява менюто на цяла Европа, лекарите се сблъскват с въпроса по какъв начин да категоризират новите съставки, които не са разказани в работата на Гален. Понякога лекарите съумяват, изключително в случай че храните от Новия свят са задоволително сходни на тези, които към този момент съществуват в Европа. Бобът е задоволително непосредствен до европейския фасул, а пуйките не са доста надалеч от към този момент познатите пауни и надлежно европейците им придават същите хуморални свойства.
Но кафето, чаят и най-много шоколадът се оказаха по-проблемни. И трите са диетични хамелеони и сякаш се трансформират по форма и качество по избор. „ Някои споделят, че шоколадът е лоен, затова е парещ и мокър “, споделя Кен Албала, професор по история в Тихоокеанския университет. „ Но пък други лекари споделят, че в случай че не добавите захар, той е горчив и тръпчив, тъй че е изсъхнал и добър за флегматични разстройства. Как може нещо да бъде по едно и също време изсъхнало и влажно или горещо и студено? “
„ Същите диспути се случват и с кафето “, споделя Албала. Някои лекари споделят, че напитката има загряващ резултат. Други настояват, че кафето охлажда тялото посредством изсушаване на избрани течности (ранно различаване на кафето като диуретик). И трите питиета – шоколадът нормално се употребява като напитка тогава – са стипчиви, само че в случай че им се постави захар, усетът им става по-богат и прелестен. Лекарствени ли са във всичките си форми или единствено в някои? Отговорът значително варира от доктор до доктор.
Дебатът продължава и откакто кафенета се появяват в цяла Европа и шоколадът става още по-популярен като напитка. През 1687 година Никола дьо Бльони, доктор и фармацевт на Луи XIV, написа книга за „ вярното “ потребление на кафето, чая и шоколада за лекуване на заболявания. В него той показва раздразнението си към лекари, които класифицират качествата на напитките по друг метод въз основа на заболяванията, които желаят да лекуват.
Но традицията е настойчиво нещо. В продължение на десетилетия доста лекари не престават да залагат на хуморите в своята здравна процедура. Те настойчиво не престават да поддържат галеновата хуморална система и се съпротивляват на хората, които се показват против нея.
През 19 век многочислени открития нанасят последния удар по хуморалната система. Физиологията и анатомията напредват. Дисциплини като фармакологията стартират да изследват по какъв начин медикаментите въздействат на тялото и откритието на микроорганизмите революционизира по какъв начин лекарите преглеждат заболяванията. С изобретяването на по-мощни микроскопи към този момент може да се допусна по какъв начин бактериите могат да навредят на едно крепко тяло, унищожавайки визията, че несъответствието на хуморите е източникът на болесттите.
