8 признака, че сте умни, но твърде самокритични
Когато имате изчерпателен разум, податлив да се гмурне в детайлите, е елементарно да затънете в цикъл от самооценка. Изглежда, че вашата просветеност работи против вас, създавайки ненужни аргументи за подозрение. Психолозите са забелязали, че хората с високо равнище на просветеност постоянно са прекомерно строги към себе си. Нека разберем какво демонстрира, че сте образован човек, който може би е прекомерно сериозен към себе си.
1. Преосмисляне
Понякога склонността към размисъл се трансформира в безкрайна интроспекция и самооценка. Често можете да преглеждате диалозите в главата си, да сортирате думите си и да поставяте под въпрос всяко взето решение. Спомняте си минали неточности, размишлявате какво бихте могли да извършите по друг метод и се упреквате за мислени неуспехи. Постепенно това се трансформира в табиет — коства ви се, че постоянно е било допустимо да се направи по-добре или по-ефективно. Важно е да запомните, че всеки прави неточности и можете да се усъвършенствате безпределно.
2. Перфекционизъм
Поставяте доста високи стандарти за себе си и постоянно очаквате единствено най-хубавото от себе си. Това може да се прояви в желанието да се усъвършенства всеки план, неведнъж препрочитане на писмо преди изпращане или взискателност към дребните неща в всекидневието. Но несъразмерният перфекционизъм може да докара до прегаряне, до стрес и непрекъснато възприятие за несъвършенство, макар най-хубавите ви старания. Стремежът към съвършенство е страховит, само че е значимо да не се пресича границата сред качество и угодничество.
3. Самоунижение
Вместо да приемете комплимент, вие сте склонни да приписвате триумфите си на „ шанса “ или на „ щастливо съвпадане “, като че ли вашите старания и гений нямат нищо общо с него. Ако ви хвалят, може да се почувствате неудобно или да започнете да се оправдавате. Постоянното самоизтребление обаче закрепва своя отрицателен облик и подкопава самочувствието ви. Изследванията демонстрират, че хората, които постоянно подценяват личните си достижения, стартират в действителност да имат вяра в своята непросветеност.
4. Страх от неуспех
Страхът от неуспех може да бъде толкоз парализиращ, че избягвате рисковете, изоставяте пристрастеностите си и се колебаете да опитате нещо ново. Предпочитате да останете в зоната си на комфорт, единствено и единствено да не се сблъскате с неуспех. Но неуспехът е неизбежна част от живота и значим източник на уроци. Важно е да го възприемате не като доказателство за вашата непросветеност, а като опция за напредък и учене.
5. Трудност при приемане на похвали
Самокритичността може да кара комплиментите да ви наподобяват неуместни или даже неискрени. Може да отхвърлите похвалите, да намалите достиженията си или да поставите под въпрос искреността на тези, които ви хвалят. Може да почувствате, че не заслужавате похвали или че приемането им ви прави арогантни. Но е значимо да разберете, че комплиментите са самопризнание за вашите добродетели и вие ги заслужавате.
6. Постоянно съпоставяне с другите
В ерата на обществените медии е елементарно да попаднете в клопката за съпоставяне. Можете да оцените достиженията и живота си, като ги съпоставите с триумфите и метода на живот на другите, което постоянно води до възприятие за непълноценност. Но е значимо да запомните, че виждаме единствено деликатно подбрани моменти от живота на други хора. Сравнете себе си с това, което сте били през вчерашния ден, а не с това, което са другите.
7. Отлагане
Перфекционизмът постоянно поражда отсрочване: отлагате започването на работа, тъй като се страхувате да не извършите нещо по-малко от съвършено или избягвате да вземате решения от боязън да не сгрешите. Иронията е, че отлагането в последна сметка единствено усилва напрежението и самокритиката. Опитайте да разбиете огромни задания на по-малки стъпки и си напомнете, че придвижването напред е по-важно от идеалността.
8. Търсене на външно удостоверение
Ако сте умни, само че прекомерно самокритични, може да се стремите към външно утвърждение, с цел да почувствате своята стойност. Може би чакате хвалба, самопризнание или триумф, с цел да се почувствате задоволени. Но същинската стойност идва от вътрешната страна – от вашия темперамент, резистентност, добрина и пристрастености. Външните самопризнания не дефинират вашето самочувствие.
Ако сте разпознали себе си в тези признаци, не забравяйте: самокритиката не е индикатор за висока просветеност, а по-скоро преграда пред вашето благоденствие. Осъзнаване склонността ви към несъразмерна рецензия е първата стъпка към позитивна смяна. Научете се да бъдете по-добри към себе си и дано вътрешният ви глас стане ваш съдружник, а не критик.
Марина Карасева
