Мариус Куркински: Заговори ли актьор за условията, в които твори, това е фатално
Когато има боязън и неспокойствие значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля. Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш в театъра, по този начин би трябвало да бъде. Това съобщи в изявление за БГНЕС артистът и режисьор Мариус Куркински.
След Варна, Пловдив и Бургас следва сборният моноспектакъл “Мариус 50 ” в София. Куркински е създател на театралния вид на моноспектакъла, режисьор и реализатор.
Куркински чества 50-годишен празник със сборния моноспектакъл “Мариус 50 ”
“Мариус 50 ” съдържа фрагменти от всички моноспектакли на режисьора и артист от “Дон Жуан ” (1993) до “Черното пиле ”. В него не влизат само два от моноспектаклите му – “Евангелие на Матея ” и “Песен на песните ”. Художник е Милен Борицов, музика – Емилиян Гацов. Продуцент на спектакъла е Кирил Кирилов, продуцентска къща “Ажур Пико ”.
В “Арена Армеец ” на 21 декември от 20 часа публиката ще преживее най-сюблимните за режисьора моменти от девет негови моноспектакъла.
“Получи се нов моноспектакъл ”, показа Куркински, който е благополучен, че хора от публиката, на които държи, са дали подобен отзвук. “И аз усетих такова нещо – получи се един роман за мен, като човек и артист, за специалността на артиста и за мен персонално в тази година, в този миг от живота ми, което няма нищо общо с обособените моноспектакли ”, добави режисьорът.
“Всички фрагменти, които извършвам, основават един облик какво съм аз сега. Като че ли превеждам хората през разнообразни територии от мен, от съзнанието ми, от душата ми. По-скоро отбелязвам настоящето ми положение ”, сподели Куркински.
“Мариус 50 ” е рестарт
“Мислех си, че ми е елементарно в театъра, мислех, че ще направя един събирателен моноспектакъл, само че се оказа доста мъчно това прекарване. Като задача, режисьорска, актьорска и сценарна. Кои моменти да избера… Получи се по този начин, че не избрах най-атрактивните, а полъха от тях, следствието от тях – къде на моята душа ѝ е било най-леко. Това, съгласно него е най-важното, да покажа по кое време ми е било най-леко на душата, а не буйство.
Оказа се, че тези моменти не са елементарно събираеми. “Мариус 50 ” събира разнообразни столетия и създатели – Чехов, Андрей Платонов, Джулиан Барнс, Николай Хайтов. Много далечни дистанции би трябвало да се бягат за бързо време. Моноспектакълът е като спортно съревнование, съобщи Куркински.
Той показа, че като по-млад си е разрешавал да конструира моноспектакъла в главата си и да го извърши за първи път пред аудитория.
“На “Дамата с кученцето ” по този начин стана, в “Юбилей ” усетих, че не ми доближава човешки материал, само че съумях да превключа на друга скорост ”, показа артистът и продължи: “По-късно, когато върших Хайтов, не си го позволявах – започнах да се опасявам с годините да излизам по този начин самоуверено като на съревнование. Дори на “Черното пиле ” виках хора да ме гледат ”.
“Сега на 50, сякаш ми се появи храброст и даже във Варна изиграх моноспектакъла за пръв път пред аудитория. Казах си, че в това има смисъл, тъй като в действителност желязото се кове до момента в който е горещо и виждам кое става, кое не, саморежисирам се, публиката ми споделя – с мълчанието си, с реакциите си. Аз и публиката вършим едно показно по какъв начин се основава зрелище. Мисля, че хората това го усещат и им е доста прелестно ”, съобщи Мариус.
Той е уверен, че точно за това хората идват в театъра – да бъдат допрени и общото дихание да сътвори творбата на изкуството. Малката зала обаче и подготвя, а когато моноспектакълът е подложен в пространство от мащабите на спортната “Арена Армеец ”?
“Невъзможно е да я извърша цялата (зала – бел. ред.), само че си споделих, че желая там да бъде. Не от грандоманщина, а да поканя повече хора, които желаят да дойдат, да видят какво се е получило с мен и с тях през годините. Искам да видя дали това по-голямо място ще се трансформира в спектакъл, в тишина, в споделени типичен текстове. Това е значим опит за мен и публиката.
И във Варна, и в Пловдив усетих, че това се получава. Колкото повече хора има, сякаш се усилва силата на словото ”, сподели Куркински, тъй като съгласно него, когато има боязън и неспокойствие, значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля.
“Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш това (актьорската специалност – бел. ред.), по този начин би трябвало да бъде ”, съобщи Куркински.
Радостта би трябвало да е по-смирена. Моноспектакълът е осмисляне
Мариус играе от дете. 40 от 50-те му години са на театралната сцена, която нееднократно е споделял като „ парадайс ”. И постоянно с уточнението, че не може да употребява понятието, говорейки за всемирски неща.
От „ камбанарията ” на юбилея и улегналостта, артистът показа, че през годините хората са били разнообразни, по друг метод са усещали какво се случва в публичен проект.
„ Сега ситуацията е напълно друга. Като че ли хората са отрезвени, разбрали, че не следва кой знае каква сериозна смяна в обществен аспект и че всичко ще би трябвало да бъде търсено в персонален проект – в дребни общества, фамилни кръгове, персонално избавление, човешко, в отношение към близък. Тъй като съм с публиката през всичките тези години, аз чувствам какво става с нея, чувствам какво става с хората в страната, чувствам по какъв начин се трансформира тяхното въодушевление – по кое време са в еуфория, по кое време са в очакване, по кое време са в обезсърчение. През всичките тези години преминахме дружно през тези стадии, за което им благодаря ”, сподели Куркински.
Той не е склонен с изказванието, че обществото ни е захласнато от външното и материалното.
“Хората са доста съсредоточени от ден на ден в себе си, те виждат опасността от многообразието, от разширението на душата, многото гласове, които могат да виреят в тях, многото положения, които им се оферират. И заобикалят, и се затварят в себе си. А и моноспектакълът е доста самотно занятие като род, тъй че мисля, че се получи една осмислена работа сред мен и публиката, намаляване – по-скоро скрийте усмивките си. Няма доста на какво да се радваме, насладата ни би трябвало да бъде по-тиха, по-смирена ”.
Прекалено малко сме, с цел да бъдем разграничени
Куркински е от публичните персони, които нито претендират да имат знанията да проучват, нито се интересуват от политическия свят. Но даже и някой да го назова “луд ”, той е уверен в едно – имаме мир и не трябва да се оплакваме. А като нация, българите сме прекомерно малко, с цел да се разделяме.
“Убеден съм, че има спусната извън задача страната ни да се трансформира в място за търговия, за продажби, даже паметта на този народ да бъде заличена. Доколко българските политици ще устоят на натиска, аз имам вяра в тях. Въпреки че всички приказват доста срещу тях, не е елементарно да се устои ”.
За 30 години преход, артистът счита, че хората и политиците сякаш са се справили. “Можеше да бъде доста, доста по-тежко ”, сподели той и уточни, че на определени по легален метод управници по-скоро би трябвало да се оказва помощ, а не непрестанно да имаме дребнави кавги на партийно ниво и толкоз доста партии.
“Някои ще кажат, ти вманиачен ли си? Не, ние не трябва да се оплакваме, имаме мир – това не е малко. По-малко разделяне и да се оказва помощ на хората, от които зависи нещо. Защо за това не се намерения ”, попита артистът.
Хората на културата и на изкуството в никакъв случай не трябва да се оплакват
“Каквото и да става, хората на културата и на изкуството не трябва да споделят “няма пари ”. Това е срамотия. Те би трябвало да вършат всичко допустимо да излизат на сцена, да основават творби, да оказват помощ с труда си. Дори скърбя, че приказвам за това, тъй като заприказва ли артист за изискванията, в които твори, това е съдбовно. Актьорът би трябвало да приказва единствено за работа и творчество, и за връзките в областта на изкуството, друго не трябва ”, безапелационен е Мариус Куркински.
Засуканият свят на киното и театъра
В кариерата си до момента Куркински има един игрален филм – “Дневникът на един вманиачен ” от 1996 година. Тазгодишното издание на “Киномания ” стартира с режисьорския му дебют “Засукан свят ” по Николай Хайтов. Лентата обаче гледа единствено дребна част от публиката на кинофестивала. Истинската премиера занапред следва. Тя ще е през февруари 2020 година, анонсира Мариус.
“През 1996 година доста желаех да върша кино, само че годините бяха по-трудни и не се получи разпространяването. Със “Засукан свят ” желаех да се науча по какъв начин се прави кино, филм – по учебник, показа артистът и режисьор.
“Не желаех да скалъпвам и да се държа фриволно по време на фотосите, а всичко да бъде строго разказано и това се съблюдава, съвсем на 80% – от замисъла до осъществяването ”, добави Куркински.
Обнадежден за бъдещите генерации артисти
През годините съвсем няма театрална сцена у нас, на която Мариус Куркински да не се е качвал. Бил е на сцената във Варна, в Пловдив, в хасковския спектакъл и на съвсем всички столични подиуми. Той е от класовете на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев – факт, който в никакъв случай не пропуща да означи. Много пъти е мислил да преподава.
„ Още като приключих бях помощник по театрална тирада на Елисавета Сотирова, само че напуснах, тъй като мислех, че не е редно от студентска пейка, без никакъв опит, да ставаш учител. Проф. Азарян ме предложения след това за помощник по постановка в един доста сериозен миг за него, аз отхвърлих също. Трябваше може би да отида при него. Съжалявам, само че отиването ми при него предполагаше един различен вид връзка с него – човешка връзка. А аз бях изрично решил с него да нямам такава връзка, а да имам единствено като учител, човек, който учи от него спектакъл. Това са някакви идеали на младостта.
Сега разбирам, че може би не е трябвало, че може би е бил нужен и човешкият контакт. Но той доста хареса това нещо. Аз приказвах единствено на „ вие ” с него, това са значими неща като нравственос. Той ме попита “искаш ли да променим метода на другарство ”, аз споделих, че не мога да си разреша ”, показа Куркински.
Той добави, че неотдавна бил на зрелище в НАТФИЗ. “Много съм окуражен. Маргарита Младенова, Ивайло Христов – това са съществени експерти и завещание ”, сподели той и показа, че има концепция за школа единствено за преподаване на моноспектакли.
“Ще забележим. Плановете си за в бъдеще ще ги запазя в загадка, тъй като желая да бъдат по-категорични ”, съобщи Куркински и означи, че школата на моноспектаклите с публиката на България е доста мощна школа.
“Със сигурност ще стартира работа с “Ажур Пико ” да слага пиеса, тъй като към този момент доста ми се работи с артисти. Не съм работил с артисти от “Синята птица ”, 2016 година, което е доста време, а това ми е най-любимото – да ставам, да отивам в театъра и да работя с артисти. Това е парадайс, най-щастливото за мен място. Липсват ми към този момент актьорите ”, показа Мариус Куркински, който ще гледаме на 21 декември от 20 часа в “Арена Армеец ” в София.
В умозаключение благодари за взаимния развой на сцената за 40-годишната си кариера дотук на сцена преди всичко на публиката, на хората, с които е работил и на хората, с които в този момент работи: “На Кирил, с който работя в последните години като продуцент, на Ваня, която ми е помощник зад кулисите, на звука, на Пламен, на Йордан, на осветлението, на художника Милен Буричен, на Емилиян, композиторът. Дано не не помня някого, тъй като е доста значимо. Никога не съм благодарил, постоянно съм забравял – не от черна непризнателност, а от това, че мисля повече за себе си ”. /БГНЕС
След Варна, Пловдив и Бургас следва сборният моноспектакъл “Мариус 50 ” в София. Куркински е създател на театралния вид на моноспектакъла, режисьор и реализатор.
Куркински чества 50-годишен празник със сборния моноспектакъл “Мариус 50 ”
“Мариус 50 ” съдържа фрагменти от всички моноспектакли на режисьора и артист от “Дон Жуан ” (1993) до “Черното пиле ”. В него не влизат само два от моноспектаклите му – “Евангелие на Матея ” и “Песен на песните ”. Художник е Милен Борицов, музика – Емилиян Гацов. Продуцент на спектакъла е Кирил Кирилов, продуцентска къща “Ажур Пико ”.
В “Арена Армеец ” на 21 декември от 20 часа публиката ще преживее най-сюблимните за режисьора моменти от девет негови моноспектакъла.
“Получи се нов моноспектакъл ”, показа Куркински, който е благополучен, че хора от публиката, на които държи, са дали подобен отзвук. “И аз усетих такова нещо – получи се един роман за мен, като човек и артист, за специалността на артиста и за мен персонално в тази година, в този миг от живота ми, което няма нищо общо с обособените моноспектакли ”, добави режисьорът.
“Всички фрагменти, които извършвам, основават един облик какво съм аз сега. Като че ли превеждам хората през разнообразни територии от мен, от съзнанието ми, от душата ми. По-скоро отбелязвам настоящето ми положение ”, сподели Куркински.
“Мариус 50 ” е рестарт
“Мислех си, че ми е елементарно в театъра, мислех, че ще направя един събирателен моноспектакъл, само че се оказа доста мъчно това прекарване. Като задача, режисьорска, актьорска и сценарна. Кои моменти да избера… Получи се по този начин, че не избрах най-атрактивните, а полъха от тях, следствието от тях – къде на моята душа ѝ е било най-леко. Това, съгласно него е най-важното, да покажа по кое време ми е било най-леко на душата, а не буйство.
Оказа се, че тези моменти не са елементарно събираеми. “Мариус 50 ” събира разнообразни столетия и създатели – Чехов, Андрей Платонов, Джулиан Барнс, Николай Хайтов. Много далечни дистанции би трябвало да се бягат за бързо време. Моноспектакълът е като спортно съревнование, съобщи Куркински.
Той показа, че като по-млад си е разрешавал да конструира моноспектакъла в главата си и да го извърши за първи път пред аудитория.
“На “Дамата с кученцето ” по този начин стана, в “Юбилей ” усетих, че не ми доближава човешки материал, само че съумях да превключа на друга скорост ”, показа артистът и продължи: “По-късно, когато върших Хайтов, не си го позволявах – започнах да се опасявам с годините да излизам по този начин самоуверено като на съревнование. Дори на “Черното пиле ” виках хора да ме гледат ”.
“Сега на 50, сякаш ми се появи храброст и даже във Варна изиграх моноспектакъла за пръв път пред аудитория. Казах си, че в това има смисъл, тъй като в действителност желязото се кове до момента в който е горещо и виждам кое става, кое не, саморежисирам се, публиката ми споделя – с мълчанието си, с реакциите си. Аз и публиката вършим едно показно по какъв начин се основава зрелище. Мисля, че хората това го усещат и им е доста прелестно ”, съобщи Мариус.
Той е уверен, че точно за това хората идват в театъра – да бъдат допрени и общото дихание да сътвори творбата на изкуството. Малката зала обаче и подготвя, а когато моноспектакълът е подложен в пространство от мащабите на спортната “Арена Армеец ”?
“Невъзможно е да я извърша цялата (зала – бел. ред.), само че си споделих, че желая там да бъде. Не от грандоманщина, а да поканя повече хора, които желаят да дойдат, да видят какво се е получило с мен и с тях през годините. Искам да видя дали това по-голямо място ще се трансформира в спектакъл, в тишина, в споделени типичен текстове. Това е значим опит за мен и публиката.
И във Варна, и в Пловдив усетих, че това се получава. Колкото повече хора има, сякаш се усилва силата на словото ”, сподели Куркински, тъй като съгласно него, когато има боязън и неспокойствие, значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля.
“Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш това (актьорската специалност – бел. ред.), по този начин би трябвало да бъде ”, съобщи Куркински.
Радостта би трябвало да е по-смирена. Моноспектакълът е осмисляне
Мариус играе от дете. 40 от 50-те му години са на театралната сцена, която нееднократно е споделял като „ парадайс ”. И постоянно с уточнението, че не може да употребява понятието, говорейки за всемирски неща.
От „ камбанарията ” на юбилея и улегналостта, артистът показа, че през годините хората са били разнообразни, по друг метод са усещали какво се случва в публичен проект.
„ Сега ситуацията е напълно друга. Като че ли хората са отрезвени, разбрали, че не следва кой знае каква сериозна смяна в обществен аспект и че всичко ще би трябвало да бъде търсено в персонален проект – в дребни общества, фамилни кръгове, персонално избавление, човешко, в отношение към близък. Тъй като съм с публиката през всичките тези години, аз чувствам какво става с нея, чувствам какво става с хората в страната, чувствам по какъв начин се трансформира тяхното въодушевление – по кое време са в еуфория, по кое време са в очакване, по кое време са в обезсърчение. През всичките тези години преминахме дружно през тези стадии, за което им благодаря ”, сподели Куркински.
Той не е склонен с изказванието, че обществото ни е захласнато от външното и материалното.
“Хората са доста съсредоточени от ден на ден в себе си, те виждат опасността от многообразието, от разширението на душата, многото гласове, които могат да виреят в тях, многото положения, които им се оферират. И заобикалят, и се затварят в себе си. А и моноспектакълът е доста самотно занятие като род, тъй че мисля, че се получи една осмислена работа сред мен и публиката, намаляване – по-скоро скрийте усмивките си. Няма доста на какво да се радваме, насладата ни би трябвало да бъде по-тиха, по-смирена ”.
Прекалено малко сме, с цел да бъдем разграничени
Куркински е от публичните персони, които нито претендират да имат знанията да проучват, нито се интересуват от политическия свят. Но даже и някой да го назова “луд ”, той е уверен в едно – имаме мир и не трябва да се оплакваме. А като нация, българите сме прекомерно малко, с цел да се разделяме.
“Убеден съм, че има спусната извън задача страната ни да се трансформира в място за търговия, за продажби, даже паметта на този народ да бъде заличена. Доколко българските политици ще устоят на натиска, аз имам вяра в тях. Въпреки че всички приказват доста срещу тях, не е елементарно да се устои ”.
За 30 години преход, артистът счита, че хората и политиците сякаш са се справили. “Можеше да бъде доста, доста по-тежко ”, сподели той и уточни, че на определени по легален метод управници по-скоро би трябвало да се оказва помощ, а не непрестанно да имаме дребнави кавги на партийно ниво и толкоз доста партии.
“Някои ще кажат, ти вманиачен ли си? Не, ние не трябва да се оплакваме, имаме мир – това не е малко. По-малко разделяне и да се оказва помощ на хората, от които зависи нещо. Защо за това не се намерения ”, попита артистът.
Хората на културата и на изкуството в никакъв случай не трябва да се оплакват
“Каквото и да става, хората на културата и на изкуството не трябва да споделят “няма пари ”. Това е срамотия. Те би трябвало да вършат всичко допустимо да излизат на сцена, да основават творби, да оказват помощ с труда си. Дори скърбя, че приказвам за това, тъй като заприказва ли артист за изискванията, в които твори, това е съдбовно. Актьорът би трябвало да приказва единствено за работа и творчество, и за връзките в областта на изкуството, друго не трябва ”, безапелационен е Мариус Куркински.
Засуканият свят на киното и театъра
В кариерата си до момента Куркински има един игрален филм – “Дневникът на един вманиачен ” от 1996 година. Тазгодишното издание на “Киномания ” стартира с режисьорския му дебют “Засукан свят ” по Николай Хайтов. Лентата обаче гледа единствено дребна част от публиката на кинофестивала. Истинската премиера занапред следва. Тя ще е през февруари 2020 година, анонсира Мариус.
“През 1996 година доста желаех да върша кино, само че годините бяха по-трудни и не се получи разпространяването. Със “Засукан свят ” желаех да се науча по какъв начин се прави кино, филм – по учебник, показа артистът и режисьор.
“Не желаех да скалъпвам и да се държа фриволно по време на фотосите, а всичко да бъде строго разказано и това се съблюдава, съвсем на 80% – от замисъла до осъществяването ”, добави Куркински.
Обнадежден за бъдещите генерации артисти
През годините съвсем няма театрална сцена у нас, на която Мариус Куркински да не се е качвал. Бил е на сцената във Варна, в Пловдив, в хасковския спектакъл и на съвсем всички столични подиуми. Той е от класовете на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев – факт, който в никакъв случай не пропуща да означи. Много пъти е мислил да преподава.
„ Още като приключих бях помощник по театрална тирада на Елисавета Сотирова, само че напуснах, тъй като мислех, че не е редно от студентска пейка, без никакъв опит, да ставаш учител. Проф. Азарян ме предложения след това за помощник по постановка в един доста сериозен миг за него, аз отхвърлих също. Трябваше може би да отида при него. Съжалявам, само че отиването ми при него предполагаше един различен вид връзка с него – човешка връзка. А аз бях изрично решил с него да нямам такава връзка, а да имам единствено като учител, човек, който учи от него спектакъл. Това са някакви идеали на младостта.
Сега разбирам, че може би не е трябвало, че може би е бил нужен и човешкият контакт. Но той доста хареса това нещо. Аз приказвах единствено на „ вие ” с него, това са значими неща като нравственос. Той ме попита “искаш ли да променим метода на другарство ”, аз споделих, че не мога да си разреша ”, показа Куркински.
Той добави, че неотдавна бил на зрелище в НАТФИЗ. “Много съм окуражен. Маргарита Младенова, Ивайло Христов – това са съществени експерти и завещание ”, сподели той и показа, че има концепция за школа единствено за преподаване на моноспектакли.
“Ще забележим. Плановете си за в бъдеще ще ги запазя в загадка, тъй като желая да бъдат по-категорични ”, съобщи Куркински и означи, че школата на моноспектаклите с публиката на България е доста мощна школа.
“Със сигурност ще стартира работа с “Ажур Пико ” да слага пиеса, тъй като към този момент доста ми се работи с артисти. Не съм работил с артисти от “Синята птица ”, 2016 година, което е доста време, а това ми е най-любимото – да ставам, да отивам в театъра и да работя с артисти. Това е парадайс, най-щастливото за мен място. Липсват ми към този момент актьорите ”, показа Мариус Куркински, който ще гледаме на 21 декември от 20 часа в “Арена Армеец ” в София.
В умозаключение благодари за взаимния развой на сцената за 40-годишната си кариера дотук на сцена преди всичко на публиката, на хората, с които е работил и на хората, с които в този момент работи: “На Кирил, с който работя в последните години като продуцент, на Ваня, която ми е помощник зад кулисите, на звука, на Пламен, на Йордан, на осветлението, на художника Милен Буричен, на Емилиян, композиторът. Дано не не помня някого, тъй като е доста значимо. Никога не съм благодарил, постоянно съм забравял – не от черна непризнателност, а от това, че мисля повече за себе си ”. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ