Когато хората чуват, че изборите няма да са честни, усещането

Когато хората чуват, че изборите няма да са почтени, чувството за безсмислие на гласуването нараства. Годините на остра политическа рецесия подкопаха доверието в изборния развой, а главните политически сили трайно губят гласоподаватели. В обстановката на отчаяние, обвиняванията в непочтеност на съперниците постоянно се трансформират в универсално пояснение за политическите провали.

Журналистът Людмил Илиев от в. „ Сега “ акцентира, че говоренето за предрешени избори цели да оправдае бъдещи неуспехи.

Според него когато хората чуват, че изборите няма да са почтени, те остават с усещане, че присъединяване им няма значение

Годините на остра политическа рецесия унищожиха доверието в изборния развой, сподели той.

„ Нашето Министерство на вътрешните работи “ се е трансформирало в един от най-устойчивите политически легенди, като става повсеместен инструмент за опрощение на партиите. Гражданите са ангажирани да наблюдават за честността на вота, само че изборите остават следени „ от А до Я “ от политическите партии и техните представители, сподели още Людмил Илиев.

Той акцентира, че отговорни за чувството за непочтеност на изборите са самите политически партии – тези, които подвигат максимален звук за „ подправянето “ на вота и които със закон имат отговорност за организацията на изборите и отчитането на гласовете.

„ Ако търсим отговорен за това, че изборите ни наподобяват нечестни, на първо време би трябвало да се обърнем към тези, които подвигат максимален звук за нечестните избори и на които със закон е поверена организацията на изборите и отчитането на гласовете. Това са водещите политически партии. Те няма по какъв начин да избягат от тази отговорност “, безапелационен е той.

В същото време високият рейтинг на доверие на някогашния президент Румен Радев основава в допълнение напрежение

Каквото и да направи или каже по водещи публични проблеми – като случая „ Петрохан “ или войната в Близкия изток – има риск да разочарова част от своите гласоподаватели.

След съвсем четири десетилетия опити за създаване на демократично общество, правилото на вождизма остава водещ в българската политика. Този „ месиански синдром “ към момента може да предопредели политическото бъдеще на страната, акцентира Илиев.

Изводът е явен: до момента в който политическите партии се крият зад легенди и оправдания, доверието на жителите ще продължи да ерозира.

Честните избори не са просто механизъм за гласоподаване – те са тест за зрелостта на демокрацията.

В страна, където доверието е изчерпано и легенди за „ непочтеност “ ръководят публичния дискурс, същинската смяна може да пристигна единствено посредством отговорност от страна на политиците. Изборният развой няма да бъде почтен, в случай че тези, които го провеждат, се крият зад обвинявания и не поемат отговорност за личните си провали.

Източник: БНР