Когато група местни туристи тръгнаха нагоре по планината Болди през юни по пресечен и рядко посещаван каньон, техният организатор изпитваше мъчителен страх в съзнанието си : „Надявам се, че днес няма да намерим мъртво тяло.“
Както повечето други в туристическата общност на Лос Анджелис, тя и нейните приятели бяха проследили новината за изчезването на британския актьор Джулиан Сандс на планина през януари. Те знаеха, че многократните претърсвания от страна на властите, включително едно само преди седмица с хеликоптери, които кръжаха отгоре и 80 души, които претърсваха скалистия терен, са се оказали безрезултатни.
Те също така знаеха, че последният известен сигнал от Sands' мобилен телефон го постави на леден хребет под върха, където неволна стъпка можеше да го накара да се плъзне неконтролируемо в отдалечения каньон, който щяха да изкачат.
Така че туристите не бяха напълно изненадани, когато три часа при изкачването им на 24 юни един от тях забеляза ботуш. Намериха друг ботуш на няколко метра нагоре по хълма. След това няколко трекинг щеки. И малко кости. Не след дълго се натъкнаха на купчина тъмни зимни дрехи. В един джоб намериха портфейл с шофьорска книжка.
Изсеченото, ъгловато лице, което ги гледаше, беше твърде познато; името изтри всяко оставащо съмнение: Джулиан Ричард Сандс.
„Беше сюрреалистично“, каза Бил Дуайър, един от туристите.
През следващите седмици туристите споделиха своите истории с приятели и семейство, но избягват медиите. Дуайър и организаторът на групата, който поиска името й да не бъде публикувано, за да защити поверителността й, разговаряха с репортер на Times, който се свърза. Нито един от двамата не пожела да сподели подробности, които биха могли да допринесат за скръбта на семейството на Сандс, но те искаха да помогнат за обучението на колегите си туристи за опасностите от катеренето през зимата без пълен комплект предпазни средства.
За много Анджелино, особено тези, които са се изкачили до 10 000-футовия връх на връх Болди през лятото с тенис обувки и шорти, е почти немислимо някой просто да изчезне там горе за пет месеца. Но самата познатост на планината – милиони хора живеят в рамките на един час от началото на пътеката – може да създаде фалшиво чувство за сигурност, особено през зимата.
Историята продължаваОт 2020 г. насам има над 100 търсения на изчезнали туристи и най-малко седем потвърдени смъртни случая, което прави Балди една от най-смъртоносните планини в Съединените щати.
Смъртта и дългото изчезване на Сандс, 65, опитен алпинист, който участва в „Стая с изглед“ и "The Killing Fields" са доказателство за това колко дива и непримирима може да бъде планината.
След като Сандс беше обявен за изчезнал на 13 януари, шерифският отдел на окръг Сан Бернардино проведе осем издирвания за него с екипи във въздуха и на земята. Те прекараха повече от 500 часа и над 100 000 долара. Цената щеше да е много по-висока, освен че повечето от търсачите бяха доброволци.
Най-голямата им пречка беше времето. В планината вече имаше много сняг и опасност от лавини, когато Сандс изчезна, а през следващите дни и седмици се вихри привидно безкрайна поредица от силни бури, погребвайки терена – и всеки изгубен в него – под купчини сняг .
Бъдещите спасители знаеха, че каньонът Гууд, където в крайна сметка бяха намерени останките на Сандс, е вероятното място, където той да свърши. Последният докладван пинг от телефона му, според отдела на шерифа, е дошъл от билото на пътеката на Болди Боул. Падане оттам или просто загуба на заснежената пътека и дезориентация вероятно щеше да го отведе в една от двете посоки: в Baldy Bowl, популярна дестинация за зимно катерене, където другите вероятно щяха да го забележат бързо, или в Goode Каньон, където никой нямаше вероятност да го намери.
Повторните претърсвания на каньона с хеликоптер, включително едно, използващо напреднала технология, която може да улови слаб сигнал като този от кредитна карта, не откриха нищо.
Изпращането на хора в каньона пеша миналата зима беше рисковано заради целия сняг, каза Дона Нюлин, член на екипа за търсене и спасяване на окръг Сан Бернардино, който участва в някои от издирвателните дейности. Толкова е стръмен и тесен на места, че падащи камъни и лед могат да превърнат каньона в „стрелбище“, каза тя.
По време на голямото търсене през юни, след като по-голямата част от снега се стопи, една група се спусна по Goode Canyon от върха и друг тръгна нагоре от дъното. Но им свърши дневната светлина и нито един от екипите не стигна до средната част, където туристите откриха останките на Сандс няколко дни по-късно.
„Това беше просто едно от тези неща“, каза Нюлин. „Ако бяха слезли още 600 фута по-надолу, може би щяха да го намерят.“
Но не е задължително. Дори туристите, които се натъкнаха на останките на Сандс, бяха поразени от това колко добре се вписват в пейзажа.
Прочетете повече: Връх Уитни: опасен преход до върха на рекордната снежна покривка на Калифорния
Групата от около дузина туристи започна да се изкачва около 6 сутринта тази събота. Те планираха да се изкачат и да прескочат върха на връх Болди и да се спуснат по също толкова стръмен маршрут. Организаторът на групата каза, че това е нейното пето или шесто изкачване на Goode Canyon.
Това е изтощително, но красиво, каза тя. „Пълен с диви цветя и водопади, той е идеален за хора, които не харесват пътеки, като мен.“
След около 3½ часа катерене по камъни, тътрене нагоре по склонове, покрити с насипен чакъл и разбиване през гъсти храсти, те достигнаха плоско място на 8400 фута. Там те се разпръснаха, търсейки път с „най-малко съпротивление“ през манзанита. Организаторът каза, че е минала покрай първия ботуш, без да забележи, защото четката била много гъста. Турист на няколко крачки отзад го видя пръв.
Все още не е ясно точно как и кога е умрял Сандс. Шерифският отдел каза, че причината за смъртта остава „неустановена“ предвид състоянието на останките. Пълен доклад от аутопсията все още не е публикуван.
Ако Сандс се е загубил или е оцелял при първоначално падане без сериозни наранявания, опитът да се изкачи от каньона Гуд — по стръмни стени, покрити със сняг и лед — би бил изтощително изпитание. Ако беше сериозно ранен, бягството можеше да е невъзможно.
Също така не е ясно как останките на Сандс са останали на това равно място. Костите са разпръснати, вероятно от диви животни, според туристите. Но също така е възможно тялото му да е било бутнато надолу от планината от лавини или да е потекло надолу с топящ се сняг.
Пътешествениците не са намерили раница, която би могла да съдържа голяма част от екипировката, от която той би се нуждаел. Но туристите, повечето от които опитни планинари, бяха обезпокоени почти толкова от това, което не виждаха, колкото от това, което правеха.
Например, всички дрехи, които намериха, бяха тъмни, без нищо оранжево или червено или жълто, което щеше да го забележи по-лесно от въздуха. „Той беше облечен като нинджа“, каза невярващо един от туристите.
Към един от ботушите на Сандс беше прикрепен набор от микрошипове. Това са малки метални зацепки, дълги около четвърт инч, които могат да бъдат прикрепени към почти всякакъв вид обувки. Те са лесни за поставяне и сваляне и са страхотни, ако се придържате към заснежени пътеки, които не са твърде стръмни.
Но пътеки всъщност не съществуват в планини, заровени в сняг, и Сандс пътуваше нагоре стръмен, заледен терен, където леко подхлъзване може да се превърне в катастрофално свличане за секунди. В такива случаи микрошиповете не са заместител на котките, дълги тежки шипове, които се прикрепят към здрави планински обувки и се забиват дълбоко в снега и леда, за да предотвратят потенциално фатални падания.
„Бях малко шокиран да видя микрошиповете “, каза Дуайър. „Те бяха просто грешните инструменти за предстоящата работа.“
Прочетете още: Красива гледка, смъртоносно изкачване. Връх Болди е любимата планина на Лос Анджелис. Това е проблемът
Нямаше следи от каска или ледена брадва, смъртоносно изглеждащ инструмент, който зимните планинари използват, за да се забият в снега и да се спрат, ако започнат да падат.
Сандс имаше мобилния си телефон — беше кацнал на скала под голямо дърво. Но по-голямата част от планината Болди не се приема и туристите не можаха да намерят сигнал в района, където намериха останките на Сандс. Те не са видели никакви доказателства, че Сандс, който пътува сам, е имал друг начин да призове помощ.
След като намери останките, Дуайър използва своя Garmin InReach – джобно устройство за сателитни съобщения за 400 долара – да изпратят SOS с точното им местоположение до властите. Те отговориха след осем минути.
Няма строги правила за това какво оборудване трябва да носите, за да сте в безопасност на планински преход. Ентусиастите на открито са изкачвали скалисти върхове от векове, за да се потопят в тяхното величие и самота, много преди голяма част от днешното стандартно оборудване да бъде изобретено. Основателят на Sierra Club Джон Мюър, може би най-авантюристичният алпинист в историята на Калифорния, вероятно никога не си е представял устройство за сателитни съобщения и почина от старост в болнично легло в Лос Анджелис.
Все пак туристите, които намериха Останките на Сандс не могат да се отърсят от идеята, че шансовете му за оцеляване може да са се подобрили значително с по-добра екипировка - особено ако той просто се е изгубил или е бил наранен след падане.
„Можете ли да си представите отчаянието, изолация?" каза организаторът на групата. Да чуеш хеликоптерите, да знаеш, че хората те търсят, но нямаш начин да им сигнализираш. „Все още сънувам кошмари за това.“
Регистрирайте се за Essential California, вашето ежедневно ръководство за новини, гледки и живот в Голдън Стейт.
Тази история първоначално се появи в Лос Анджелис пъти.
