Образователни постижения през Възраждането – кое е най-значимото и защо?
Когато приказваме за значими просветителни събития обратно в годините, какво е редно да включим? Само книги, единствено учебници, пробив в дадена просветителна сфера или нещо напълно друго. И въпреки, че е мъчно да се каже кое е най-значимото просветително събитие от даден интервал, то що се касае до Възраждането, а и освен, считам, че тъкмо това, с което ще се срещнете в идващите редове е измежду най-значимите и би трябвало да бъде известно на всеки българин.
The 'Fish Primer' (Рибен буквар) by Petar Beron is the 1st modern Bulgarian textbook, published in 1824
— Jasper Neve (@JasperNeve)
Най-първите прояви на проведеното просветно придвижване са свързани с 30-те години на 19 век. Както се споделя остава напълно малко до Освобождението, само че самият възродителен развой се приготвя доста преди събитието. Това доста ясно проличава в областта на образованието и литературата, които са част от културния живот на българина. Този подем, който се случва е нещо, което не трябва да забравяме в никакъв случай.
Има голям брой значими събития в историята на образованието на нашата страна, които би трябвало да бъдат помнени и излъчени на идващите генерации. Едно от най-значимите просветителни събития в този интервал, а даже може би като цяло в историята на българското обучение е основаването на добре известният ни „ Рибен буквар “ от Петър Берон.
Рибният буквар или както е цялото му название - „ Буквар с разнообразни поуки “ е първият новобългарски учебник, който е написан и формиран от Петър Берон през 1824 година Този учебник наподобява на една добре подредена енциклопедия, която съдържа по този начин да се каже от всичко по-малко – граматика, математика, ботаника, биология и даже пословици и поговорки. Названието му „ Рибен буквар “ идва от известната рисунка на кит в края на книгата и с това си наименование той става извънредно известен и до през днешния ден. Значението на този първи учебник е голямо, тъй като той слага началото на българската просветна просвета в този ѝ тип. Това е и една от аргументите габровската община да реши да сътвори светско взаимно учебно заведение.
Учебникът на Петър Берон с изключение на, че има за цел да запознае българите с съществени неща в разнообразни области, той е превъзходен първоучител и за българската словесност и книжовност, за това по какъв начин би трябвало да се написа грамотно и на един по-висок книжовен жанр. Този учебник среща читателите с разнообразна информация в няколко области и се оказва скъп актив за всяко учебно заведение, читалище и даже частен дом.
„ Буквар с разнообразни поуки (Рибен буквар) – фототипно издание с осъвременен текст ” (изд. „ Българска история ”)
— Книжни Криле (@knijnikrile)
Още на пръв взор се вижда, че речта в книгата е близка до националната тирада. Използва обаче и много диалектни думи, по този начин както създателят ги е чул в родния си край или някъде другаде из страната. Оказва се обаче, че езиковите особенности на „ Рибния буквар “ не се покриват изцяло с националната тирада и се постанова Петър Берон да употребява и известно количество книжовни думи. Проучванията сочат, че огромна част от тези книжовни думи имат старобългарски корени. Точно заради тези особености, които се виждат в „ Рибния буквар “ се счита, че Петър Берон има огромна роля и забележителен принос в за оформянето на българския литературен език в актуалния му тип. Това е едно в действителност доста значимо достижение в историята на българското обучение, тъй като този учебник е служел много години като основа за преподаване на разнообразни предмети – граматика, математика, биология, ботаника и доста други. А през днешния ден е една прелестна колекционерска книга, която считам, че всяко едно българско семейство би трябвало да има в домашната си библиотека.
Може да се каже, че Петър Берон и неговият „ Рибен буквар “ са дали един необходим, начален подтик на образованието е България, което е довело след себе си до редица промени, които са били от голяма нужда и значение за историята на нашето обучение. Тази първа, сякаш детска енциклопедия е послужила като искрата, която е запалила пожара на българската просветна словесност и значително е виновна за образуването ѝ до такава, каквото го познаваме в наши дни. Едва ли даже самият Петър Берон е предполагал, че неговият „ Учебник с разнообразни поуки “ ще има подобен резултат върху образованието в България и подобен необятен отзив, който стига и до наши дни.
Европеизирането на българската просвета стартира с „ Буквар с разнообразни поуки “ или „ Рибен буквар “, публикуван от Петър Берон през 1824 година
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Интересна глава, най-малко за мен от книгата е глава номер 3 „ Добри препоръки “. В нея има разнообразни препоръки и сентенции за живота, какво би трябвало и какво не би трябвало да прави един човек. От всяка една от тях може да се извлече поука и те са напълно настоящи и в наши дни. Това е още една извънредно значима част от българското обучение – освен да се научат граматични правила, да се счита, да се приказва и написа вярно, само че и да се мисли, да се извлича потребната информация от всяко изречение, от всяка дума и да може да се проучва по-късно.
Образованието е доста значима част от живота на всеки човек и тя не трябва да бъде пропускана, нито да се отнасяме към нея с лека ръка. То е лъчът светлина в мрачния ден, искрата вяра, там където всичко е изгубено. Образованието би трябвало да е измежду главните цели на всеки човек и в никакъв случай не трябва да бъде подценявано!
The 'Fish Primer' (Рибен буквар) by Petar Beron is the 1st modern Bulgarian textbook, published in 1824
— Jasper Neve (@JasperNeve)
Най-първите прояви на проведеното просветно придвижване са свързани с 30-те години на 19 век. Както се споделя остава напълно малко до Освобождението, само че самият възродителен развой се приготвя доста преди събитието. Това доста ясно проличава в областта на образованието и литературата, които са част от културния живот на българина. Този подем, който се случва е нещо, което не трябва да забравяме в никакъв случай.
Има голям брой значими събития в историята на образованието на нашата страна, които би трябвало да бъдат помнени и излъчени на идващите генерации. Едно от най-значимите просветителни събития в този интервал, а даже може би като цяло в историята на българското обучение е основаването на добре известният ни „ Рибен буквар “ от Петър Берон.
Рибният буквар или както е цялото му название - „ Буквар с разнообразни поуки “ е първият новобългарски учебник, който е написан и формиран от Петър Берон през 1824 година Този учебник наподобява на една добре подредена енциклопедия, която съдържа по този начин да се каже от всичко по-малко – граматика, математика, ботаника, биология и даже пословици и поговорки. Названието му „ Рибен буквар “ идва от известната рисунка на кит в края на книгата и с това си наименование той става извънредно известен и до през днешния ден. Значението на този първи учебник е голямо, тъй като той слага началото на българската просветна просвета в този ѝ тип. Това е и една от аргументите габровската община да реши да сътвори светско взаимно учебно заведение.
Учебникът на Петър Берон с изключение на, че има за цел да запознае българите с съществени неща в разнообразни области, той е превъзходен първоучител и за българската словесност и книжовност, за това по какъв начин би трябвало да се написа грамотно и на един по-висок книжовен жанр. Този учебник среща читателите с разнообразна информация в няколко области и се оказва скъп актив за всяко учебно заведение, читалище и даже частен дом.
„ Буквар с разнообразни поуки (Рибен буквар) – фототипно издание с осъвременен текст ” (изд. „ Българска история ”)
— Книжни Криле (@knijnikrile)
Още на пръв взор се вижда, че речта в книгата е близка до националната тирада. Използва обаче и много диалектни думи, по този начин както създателят ги е чул в родния си край или някъде другаде из страната. Оказва се обаче, че езиковите особенности на „ Рибния буквар “ не се покриват изцяло с националната тирада и се постанова Петър Берон да употребява и известно количество книжовни думи. Проучванията сочат, че огромна част от тези книжовни думи имат старобългарски корени. Точно заради тези особености, които се виждат в „ Рибния буквар “ се счита, че Петър Берон има огромна роля и забележителен принос в за оформянето на българския литературен език в актуалния му тип. Това е едно в действителност доста значимо достижение в историята на българското обучение, тъй като този учебник е служел много години като основа за преподаване на разнообразни предмети – граматика, математика, биология, ботаника и доста други. А през днешния ден е една прелестна колекционерска книга, която считам, че всяко едно българско семейство би трябвало да има в домашната си библиотека.
Може да се каже, че Петър Берон и неговият „ Рибен буквар “ са дали един необходим, начален подтик на образованието е България, което е довело след себе си до редица промени, които са били от голяма нужда и значение за историята на нашето обучение. Тази първа, сякаш детска енциклопедия е послужила като искрата, която е запалила пожара на българската просветна словесност и значително е виновна за образуването ѝ до такава, каквото го познаваме в наши дни. Едва ли даже самият Петър Берон е предполагал, че неговият „ Учебник с разнообразни поуки “ ще има подобен резултат върху образованието в България и подобен необятен отзив, който стига и до наши дни.
Европеизирането на българската просвета стартира с „ Буквар с разнообразни поуки “ или „ Рибен буквар “, публикуван от Петър Берон през 1824 година
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Интересна глава, най-малко за мен от книгата е глава номер 3 „ Добри препоръки “. В нея има разнообразни препоръки и сентенции за живота, какво би трябвало и какво не би трябвало да прави един човек. От всяка една от тях може да се извлече поука и те са напълно настоящи и в наши дни. Това е още една извънредно значима част от българското обучение – освен да се научат граматични правила, да се счита, да се приказва и написа вярно, само че и да се мисли, да се извлича потребната информация от всяко изречение, от всяка дума и да може да се проучва по-късно.
Образованието е доста значима част от живота на всеки човек и тя не трябва да бъде пропускана, нито да се отнасяме към нея с лека ръка. То е лъчът светлина в мрачния ден, искрата вяра, там където всичко е изгубено. Образованието би трябвало да е измежду главните цели на всеки човек и в никакъв случай не трябва да бъде подценявано!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ